Словения избира президент за пети път

Словения избира президент за пети път на фона на увеличаващото се недоволство заради рецесията.

За първи път, откакто двумилионната държава се отдели от Югославия през 1991 г., на първия тур на президентските избори се явяват само трима кандидати – обикновено броят им е между 6 и 9, предаде БГНЕС.

Предизборната кампания не предизвика интерес у словенците, които са по-разтревожени от високата безработица (11,6% от активното население през август) и мерките за икономии, въведени от десноцентристкото правителство на Янез Янша.

„И тримата кандидати са известни политици и никой не очаква нещо ново от тяхна страна," подчертава Матез Томшич, професор във факултета по социални науки на университета Нова Горица.

Основният претендент е настоящият президент – 60-годишният Данило Тюрк, бивш професор по право, работил като дипломат в ООН, по-специално помощник на генералния секретар на ООН по политическите въпроси (2000-2005 г). Той се радва на най-голяма подкрепа.

„Аз смятам, че хората ме познават, наясно са с моите виждания и моя начин на работа," изтъкна Тюрк в интервю, обяснявайки защо предизборната му кампания не е толкова активна.

Макар да минава за независим кандидат, зад него е главната опозиционна партия „Позитивна Словения", чийто лидер е кметът на Любляна Зоран Янкович.

Главният му съперник е Борут Пахор, на 49 г., бивш премиер социалист, подкрепян от Социалдемократическата партия и от малката формация Гражданска листа – член на консервативно-либералната управляваща коалиция.

Третият кандидат е Милан Звер, на 50 г., евродепутат и бивш министър на културата, който обаче има слаби шансове за успех.

Според резултатите от анкетите за Данило Тюрк биха гласували 43,7% от избирателите срещу 32,6% за Борут Пахор и 23,7% за Милан Звер.

Словения ще гласува няколко дни след като рейтинговата агенция „Стандард енд Пуърс" й постави слаба оценка и бяха публикувани не особено оптимистичните данни на Европейската комисия за икономиката на страната.

Брюксел прогнозира рецесия от 2,3% тази година и от 1,6% през 2013 г. Държавният дълг на някогашната отличничка, сочена като пример за новоприетите в ЕС държави, достигна 47,6% от брутния вътрешен продукт (БВП), което е двойно повече от 2007 г., когато страната премина към еврото. До края на годината дългът може да нарасне до 54,7% от БВП.

Правителството смята да съкрати бюджетните разходи и да съкрати работни места. Като антикризисна мярка се планираше създаването на национална агенция за управление на държавните активи и оздравяване на банките, чиито лоши активи достигнаха 6 млрд. евро. Заради противодействието на опозицията обаче тези мерки бяха замразени.

Политолозите очакват Данило Тюрк и Борут Пахор да отидат на втори тур.