75% от депозитите в банките до 1000 лв.
Над 75% от депозитите в банките са с размер до 1000 лв., а в същото време в тях са едва около 3% от общата сума, депозирана в банките, сочи статистиката на БНБ.
Това вероятно са парите на хора, които нямат възможност да спестят повече и пазят „бели пари за черни дни", и най-вероятно те няма да бъдат изтеглени и след въвеждането на данъка върху лихвите по депозитите, коментира финансовият анализатор Иван Стойков пред БТА.
Според експерта основната част от депозитите ще останат в банките и след въвеждането на новата ставка върху доходите от лихви.
Същевременно от БНБ отчитат рекордно нарастване на депозитната маса в банките с очакване тенденцията да не се промени.
За тримесечието от юни до септември депозитите общо са се увеличили с над 1,3 млрд. млн. лв., като от тях с около 900 млн. лв. са нараснали депозитите на домакинствата.
„Само за септември депозитите на домакинствата са нараснали с 200 млн. лв. и това показва продължаващата тенденция да се гласува доверие в банковата система," посочи още Иван Стойков.
Вероятно определена част от най-големите депозити, от които се очакват и най-големите данъчни постъпления, също ще останат в банковата система, но друга час ще бъдат инвестирани, прогнозира анализаторът.
Според Иван Стойков възможно е банките да предложат на клиентите си по-изгодни условия по безсрочните сметки, защото промените в Закона за ДДС не предвиждат облагане на спестовните влогове и безсрочните сметки.
На този етап още няма разработени конкретни банкови продукти, свързани с новия данък, посочи експертът и допълни, че след влизането в сила на промените в Закона за ДДС няма да има значение дали един депозит е на името на физическо или на юридическо лице.
„Ако е на физическо лице - доходите от него ще се облагат, както и останалите доходи, с 10%, а ако депозитът е на юридическо лице, то и в момента доходите от лихви се облагат, защото съставят част от облагаемата печалба," посочи Иван Стойков.
Той припомни, че в последните година - две лихвите са паднали с около два пункта и въпреки това депозитите рекордно нарастват.
Въвеждането на новия данък би могло да повлияе върху лихвените нива, ако има по-сериозно изтегляне на депозити и банките са принудени да задържат наличния ресурс или да привлекат нов, коментира още Иван Стойков.
Той обаче е скептичен към подобен сценарий, защото банките са натрупали достатъчно буфери.
Според финансовия анализатор статистиката на БНБ не дава основания за раздвижване при кредитирането.
Финансистът и преподавател в УНСС Петър Чобанов пък подчерта, че е възможно очакваните приходи от въвеждането на данъка върху лихвите по депозитите да не се осъществят.
„Очаква се, че въвеждането на данъка ще раздвижи заспалите спестявания в банковата система и ще ги пренасочи към потребление, но това не е състоятелно от икономическа гледна точка," коментира той.
„Спестяванията са това, което се превръща в инвестиции и по-късно генерира растеж - тоест тази мярка може да не стимулира спестяванията, но това дългосрочно да се отрази в намаляване на инвестициите в икономиката, вместо в повишаването им," смята финансистът.
Това пък би имало дългосрочно негативно отражение върху икономическия растеж, подчерта той, съгласявайки се с прогнозата на подуправителя на БНБ Калин Христов.
Петър Чобанов също смята, че новият данък няма да предизвика стихийно изтегляне на депозити.
„Тъй като българският финансов пазар не предлага много възможности в момента, възможно е големите депозанти да се насочат към външни пазари," смята той.
Още по темата:
- » БНБ: Чуждите инвестиции у нас през януари са се повишили
- » България номинира Кристалина Георгиева за втори мандат като управляващ директор на МВФ
- » БНБ с ключово съобщение за фалшивите пари