Зимата на 'тяхното' недоволство

Светът, Европа и България се тресат от ропота на възмутените от масови уволнения, безработица, орязани бюджети, корпоративна и политическа алчност.

У нас станахме свидетели на необичайно масови протести против пенсионната реформа, реформата в задлъжнялата държавна компания БДЖ, против намаляването на националните субсидии за земеделския сектор.

Обществото и политическите наблюдатели са разделени в мненията си за този „бунт" – или го защитават яростно или клеймят протестиращите и синдикатите, че закопават България още повече във време на криза.

Втората група твърди, че българите са мързеливи – не искали да работят и една година повече след като достигнат пенсионна възраст – реформа, която правителството се опита да наложи за 2012 г., но не успя под натиска на синдикатите. Да, когато има такова обедняване, такава липса на пари и при такива мизерни пенсии, като че ли е разумно да се работи по-дълго. Увеличаването на пенсионната възраст обаче ще се отрази най-зле на тези, които мъчително се приближават към нея, обречени и изтощени до край от тежки професии с мизерно заплащане и лоши условия на труд, и на безработните в средна възраст, които не могат да си намерят работа, защото българските работодатели сериозно дискриминират по възрастов признак.

Железничарите са критикувани, че се поддават на провокациите на синдикатите и отказват да приемат, че няма повече пари за сегашните им заплати, (които впрочем също са мизерни), че масовите уволнения са неизбежни, и че е по-добре да вземат предлаганите им шест заплати и да напуснат сами вместо да обричат още повече БДЖ чрез дълги стачки. Но, ако се поставим на тяхно място – повечето са също на средна възраст със семейства, нямат друга квалификация, и просто ще се присъединят към армията на безработните в един свит до крайност и много „студен" пазар на труда.

Зърнопроизводителите са обвинявани, че не искат да се примирят, че няма да получат това, което им е било обещано. Противниците им се оплакват, че тракторните блокади нарушават правата на останалите българи да се движат свободно по пътищата на страната. Казват, че протестиращите са изхарчили куп пари за скъпо гориво да докарат машините в София, а пък настояват да се махне акцизът върху същото това гориво.

Протестът им беше противоречив, наистина – демонстрациите бяха доста скъпички със сметки за храна и хотел за участниците плюс горивото за тракторите. Истина е също, че в продължение на доста време зърнопроизводството беше облагодетелствано с голяма част от субсидиите, докато останалите сектори на земеделието страдаха. А, това че няколко пъти си смениха мнението, и че не стана много ясно дали искат пари или оставки, някак обезсмисли протеста.

В крайна сметка правото все пак е на тяхна страна – бяха излъгани с празни обещания и имат официално подписан документ от представители на правителството за доказателство.

Любопитно е някак, че всички недоволни искат главата на финансовия министър Дянков и желаят да преговарят само с „добрия" премиер Борисов, понеже само на него можело да се вярва. Доста озадачаващо, тъй като Борисов неведнъж е доказал, че често си сменя мнението. (Съвсем наскоро мечтаеше да стане Футболист на годината, после се отказа от титлата...)

Дянков пък се разхожда наоколо с мантрата си за липса на пари и необходимост от нисък дефицит, но в същото време обяви няколко пъти, че до следващите избори ще напусне потъващия кораб, защото имал „други планове".

Със сигурност реформите са належащи и в страната няма средства. Пенсионната възраст трябва да се увеличи и ще се увеличи както навсякъде в Европа. БДЖ не може да продължи по този начин – държавата непрекъснато да запълва дупки, със стари и мръсни вагони, пътници с безплатни карти, и загуба след загуба... Зърнопроизводителите трябва да се примирят, че са по-добре от много други, и да спрат да настояват за пари.

Да се очакват пари от държавата за всичко е наследство от комунизма, Както ни съветва Борисов – трябва да си затегнем коланите и креативно да търсим други източници. „Писна ми всички да крещят под прозорците ми за пари", казва той.

Ясно, но един въпрос е неизбежен – ако толкова се нуждаем от реформи, защо правителството изчака да минат изборите за да ги обяви заедно с консервативния бюджет за 2012 г.? Не го ли знаеха преди това – толкова ли са некомпетентни или искаха повече гласове?

В опита си да извини лъжата пред зърнопроизводителите премиерът, водач на самоопределила се като дясна партия, ги обвини в алчност – те, видиш ли, били милионери, карали бентлита, а пък плачат за още.  Доста странна позиция за десен политик – не само мигновено разделя хората на „ние и те", ами и някак внушава, че богатството е грях, нещо като престъпление.

Не само странно, а и иронично, като се има предвид, че премиерът далеч не е беден човек, и по самопризнания, страшно обича да си кара скъпото беемве. За разлика от много други, той не стана политик за да стане богат – натрупал е пари преди това. От друга страна обаче има съмнения как.

В дипломатическа грама на американското посолство в София от май 2006 г., публикувана от Уикилйикс и българския им партньор, сайта за разследваща журналистика Биволъ, бившият посланик Джон Байърли пише следното:

"Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Говори се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (наричан още Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов (наричан още „Пашата")."

Връзките на Борисов с Пашата и СИК са известни дори преди Уикилийкс, а наскоро обвиняем по знаково дело свързано с организираната престъпност ("Килърите") разказа на съдиите съвсем подобни неща...

Дали пък това няма някаква връзка с убеждението на премиера, че задължително има нещо нередно в това да си милионер?

Междувременно Българската православна църква „се радва" на 3% одобрение (парламентът дори има 22%), храмовете се рушат, а митрополити парадират със златни вериги, часовници Ролекс и луксозни лимузини, без изобщо да е ясно откъде и защо ги имат...

А, да, в условията на демокрация правото на протест е основно право. Демокрация?