Комисията „Янев" изслушва бившия енергиен министър Трайков за „Белене"

Парламентарната комисия за разследване на корупция по високите етажи на властта ще изслуша на закрити заседания бившия енергиен министър Трайчо Трайков за кредит за АЕЦ „Белене".

Временната комисия ще изслуша и депутатите от БСП Румен Овчаров и Корнелия Нинова, както и Красимир Георгиев, свързан с кръга „Фронтиер" и неговият сътрудник Георги Сотиров, предаде БГНЕС.

Вече има възможност да се изпратят и писма до прокуратурата, следствието и те да започнат процедура за разсекретяване на информацията, каза Янев.

Поискана е нова информация и за фирми, печелили конкурси за одит при нарушения на закона. За бившия енергиен министър имало няколко сигнала - единият по отношение на обръчи от фирми около крупния предприемач Иво Прокопиев.

За тези фирми имало пет подадени сигнала в комисията, кредит от банка „Париба" на стойност 250 млн. евро за мостово финансиране на АЕЦ „Белене", обясни Янев.

„Държавата е ощетена в особено големи размери. А тези пари не са отишли за строеж на АЕЦ „Белене", а са отишли по други направления", коментира още председателят на комисията.

Депутатите от БСП за пореден път останаха недоволни от заседанието на комисията.

„Сигналите, които са отправени от „Коалиция за България", бяха отложени по всякакви всевъзможни смешни причини. Ние ще се занимаваме с това да подгряваме стари манджи, да вадим секретни папки", бяха думите на депутатът от БСП Мая Манолова.

През април премиерът Бойко Борисов започна нова офанзива, която имаше цел да подплати политическото решението за прекратяване на проекта АЕЦ „Белене".

В центъра попада Агенцията за държавна финансова инспекция, която за броени дни продуцира прочутия доклад, в който се казва, че НЕК не е спазила Закона за обществените поръчки при възлагането на дейностите по почистването на площадката на АЕЦ „Белене" на руската компания.

Сумата е 110 милн. евро, а финансовата инспекция смята, че за това е трябвало да се направи конкурс.

Въпросът обаче е спорен, смятат разследващите, тъй като през 2007 г. НЕК и „Атомстройекспорт" са сключили споразумението за строителството на централата, в което разписват множество необходими за извършване дейности, но допълват, че бъдещи въпроси ще бъдат решавани с анекси.

Не стана ясно обаче доколко може да се разчита на съдействие от руска страна за доказване на злоупотреби по реализацията на проект, от който „Атомстройекспорт" има силна икономическа изгода, а Кремъл – политическа.

Става въпрос за продажбата на стария реактор ВВЕР-1000, произведен от чешката компания "Шкода" по руски лиценз за първия проект АЕЦ „Белене" и доставен преди 1989 г.

След дългогодишен престой на площадката за втора атомна централа и размразяването на проекта през 2004 г., реакторът е бил купен от руската „Атомстройекспорт" като част от офертата й за построяване на два напълно нови ядрени блока и инсталиран в Калининската АЕЦ, където вече работи.

Старият реактор бе оценен на 295 млн. евро от двамата консултанти на подновения проект АЕЦ „Белене" – финансовият „Делойт" и инженеринговият „Уорли Парсънс".

Сделката обаче бе сключена за 205 млн. евро от двамата бивши изпълнителни директори на НЕК Любомир Велков и Мардик Папазян без задължителните разрешения на енергийния министър Трайчо Трайков (принципал на НЕК) и борда на компанията.

В документацията на НЕК липсва финансова обосновка, която да отговори на въпроса защо оборудването е продадено с 90 млн. евро по-малко от оценката на консултанта.

„Делойт" и „Уорли Парсънс" от своя страна пък нямат лиценз да извършват оценителска дейност на ядрени реактори, но това все пак им е възложено от българската страна, посочват източниците от разследването.

Седмица след сключване на сделката, Велков и Папазян са получили индулгенции от борда на НЕК и Трайчо Трайков за продажбата.

България обаче така и не получава цялата сума от руснаците, защото НЕК се задължава да покрие всички разходи по транспортирането на реактора в Русия, които са се оказали близо 60 млн. евро.

Българската държавна компания е платила парите, без да получи и един финансов документ, който да обосновава направените от „Атомстройекспорт" разходи.

„В писмата на „Атомстройекспорт" се съобщава единствено, че нещо струва примерно 10 млн. евро, а НЕК се съгласява да плаща, без да има предоставяне фактури. В този случай може да се подозира незаконно обогатяване", коментира преди време източник от прокуратурата, пожелал анонимност.

Проблемът по делото се крие точно в липсата на документация в НЕК, която да помогне на прокурорската експертиза за формиране на нанесената вреда на България и да покаже дали НЕК е платила на руснаците повече, отколкото е трябвало.

През септември от руското дружество „Атомстройекспорт“ увеличиха на 1 млрд. евро компенсациите, искани от България заради замразяването на строежа на АЕЦ „Белене“.

В началото на октомври бившият енергиен министър заяви, че искът на руската компания „Атомстройекспорт" е имал за цел да окаже натиск върху Бълагрия преди подписването на договора за газопровода „Южен поток".

Според него искът имал връзка и с посещението на Владимир Путин в България, със съдебните искове на българската страна към „Атомстройекспорт", както и с „режисираното появяване на сцената" на американския инвеститор „Глобал пауър консорциум".

„Според мен този иск беше поставен в този контекст, защото наистина смятат, че имат аргументи да го спечелят," коментира Трайчо Трайков пред „Нова телевизия".

По думите му, „Глобал пауър консорциум" е финансова организация, която не е стратегически инвеститор, няма опит в управлението на ядрени централи, няма дългосрочни намерения към управлението на енергийни активи, още по-малко ядрени.

„Финансира се не ясно откъде, парите могат да дойдат и от „Ал Кайда". Просто те нямат собствени пари," допълни Трайчо Трайков.