ЕК: Визовата политика е стимул за икономическия растеж в ЕС

Прилагането и развитието на общата визова политика в Европейския съюз допринасят за растежа на Съюза, обявиха от представителството на ЕК в България.

Визовата политика улесняв възможностите за пътуване за граждани от трети държави, желаещи да посетят ЕС, коментирата предсвавителите на Комисията.

Осигурявайки общо 18.8 милиона работни места през 2011 г., туристическият отрасъл се е превърнал в един от най-големите източници на заетост в ЕС и в основен двигател за икономически растеж и развитие, коментират от ЕК.

През 2011 г. чуждестранните посетители са похарчили 330.44 млрд. евро, като според последните прогнози тези цифри вероятно ще се увеличат на 20.4 милиона работни места и 427.31 милиарда евро през 2022 г.

Според ЕК, ако се използва напълно потенциалът на действащия визов режим, ЕС ще може да остане атрактивна дестинация за повече туристи и граждани от трети държави, а това ще насърчи стопанската дейност и създаването на заетост в ЕС.

Туризмът оказва значително влияние върху икономиката като цяло чрез разходите за услуги по настаняване, храна, транспорт, развлечения, пазаруване и предвид икономическия спад в момента, ЕС трябва да се стреми да увеличи туристическите потоци към Европа, като същевременно запази сигурността на своите граници, заяви еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом.

Възможността хората, които пътуват законно и не представляват риск от гледна точка на сигурността, да посетят по-лесно Европа, може само да утвърди нашата позиция като туристическа дестинация номер едно в света, а това е златен шанс за нашата икономика, добави тя.

„Улесняването на туризма и пътуванията винаги са били сред приоритетите в програмата ми. Много се радвам, че вече има резултати от отличното сътрудничество между ръководените от мен служби и службите на комисар Малмстрьом. За мен съобщението има историческа стойност поради факта, че Комисията официално признава значението на икономическите фактори при вземането на решения във връзка с визовата политика", посочи зам.-председателят на ЕК Антонио Таяни.

Действащият визов режим е предпоставка за сериозни постижения, а редица пречки биха могли да отпаднат, ако консулствата на държавите-членки прилагат правилно Визовия кодекс.

Според ЕК консулските служби трябва да спазват 15-дневния срок за определяне на среща и 15-дневния срок за вземане на решение по дадено заявление за виза, да осигурят формуляри за заявления на езика на съответната държава и да разгледат възможността за издаване на многократни входни визи.

В дългосрочен план може да се разгледа възможността за евентуални промени на действащите визови правила, в това число ускоряване и съкращаване на процедурите (преосмисляне на всички стъпки на процедурата, включително подаването на заявлението за виза от посредници или туристически агенции и предварителна консултация).

Освен това трябва да се вземе предвид и технологичното развитие, казват още от ЕК. Така например в най-скоро време се очаква Комисията да представи законодателни предложения за „Интелигентни граници", с които се цели осигуряване на по-равномерни пътнически потоци на външните граници на ЕС.

Според наличните данни през последните години броят на издадените визи е нараснал значително, а този на отказите се е запазил като малък. През 2011 г. в Индия са издадени около 460 000 шенгенски визи, докато през 2007 г. техният брой е бил 340 000. Броят на издадените в Китай визи също е нараснал значително - от 560 000 визи през 2008 г. на 1 026 000 през 2011 г. В Русия през 2011 г. са издадени 5 152 000 визи спрямо 3 500 000 през 2007 г.

Може обаче да се предприемат още мерки за увеличаване на туристическите потоци от държавите, от които могат да пристигат все повече туристи с нарастваща покупателна способност, смятат от ЕК.