Колко родилки умират годишно в България?

Колко родилки умират годишно в България?

pixabay

A A+ A++ A

Колко родилки умират годишно в България? Трудно е да се каже. През 2020 г. Българският хелзинкски комитет открива, че страната не отчита коректно майчината смъртност, и оттогава предупреждава здравните власти. Вместо да решат проблема, те спират да предоставят информацията, пише Свободна Европа.

Тази история започва със смъртта на млада родилка в края на 2019 г. Случаят е шумен, напоително отразен в медиите и е важен, защото създава обществена памет за събития, за които по-късно държавната статистика ще твърди, че не са се случили.

В този контекст, в началото на 2020 г., правозащитната организация Български хелзинкски комитет (БХК) иска от НЗОК информация за това колко жени са починали в периода на бременността, раждането и 42 дни след него според данните на осигурителния фонд. Отговорът по Закона за достъп до обществена информация гласи седем. Данните са необходими за годишния доклад на БХК, в който традиционно се отделя място и на правата на раждащата жена.

През пролетта на 2020 г. обаче Националният статистически институт публикува официалните данни за умиранията по причини през 2019 г. В тези данни, които се приемат за представителни и се ползват при изготвяне на политики, различни институционални и дори международни доклади, е обявена нулева майчина смъртност.

Неправителствената организация задълбочава проучването си и установява, че през 2019 г. Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ е проверявала шест случая на починали родилки, а до медиите са достигнали поне четири. Накрая обаче страната отчита официално нулева майчина смъртност и дори се хвали с това постижение в официални документи.

Изгубени в кодирането

БХК сигнализира публично за този проблем и подава сигнали до Националния статистически институт (НСИ), Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ и Министерството на здравеопазването.

Тогава НСИ отговаря, че в „съответствие с изискванията на СЗО, статистическите таблици за умиранията по причини се разработват въз основа на първоначалната (основна) причина за смъртта“, а проверката им е установила, че тези данни са събрани коректно.

Тогавашният екип на Министерството на здравеопазването изпраща отговор, „че бременна или раждаща жена може да почине в резултат на друго заболяване, което е довело до смърт, и в този случай в смъртния акт като причина за смъртта ще бъде описано другото заболяване“.

„Майчина смъртност“ или къде изчезват мъртвите родилки. Смъртта на бременна или родилка би следвало да се отчете като майчина смъртност, без значение какво е „другото заболяване“.

Смъртта на бременна или родилка обаче би следвало да се отчете като майчина смъртност, без значение какво е „другото заболяване“.

Според Световната здравна организация (СЗО) майчината смъртност се дефинира като „Смърт на жена по време на бременност или в рамките на 42 дни след прекъсване на бременността, независимо от продължителността и мястото на бременността – от каквато и да е причина, свързана или влошена от бременността, но не и от случайни причини“.

Същата логика е приложена и в международната класификация на болестите (МКБ Х), чиито кодове се използват в българската медицинска документация. Инструкцията как се извършва кодиране на причините за смърт е обособена в отделна наредба. Според нея кодовете, свързани с бременността и раждането, се вписват в съобщението за смърт като „основна причина“ за смъртта (на първо място), а кодовете на конкретното заболяване или усложнение – като „непосредствена причина“ (на второ място). Ако бъдат вписани наобратно, НСИ ще отчете неправилно непосредствената причина за смърт като основна, тъй като по инструкция борави само с първия код. Така статуса на починалата (бременна, раждаща или родилка), ще остане невидим за националната ни здравна статистика.

Некомпетентност или укриване на данни

Невярното твърдение на здравното ведомство не е резултат от неволно объркване, става ясно от кореспонденцията по казуса, водена между тогавашния директор на Националния център по обществено здраве и анализи доц. Христо Хинков и тогавашния заместник-министър на здравеопазването д-р Бойко Пенков.

В писмо на Хинков до Пенков по повод сигнала на БХК е описано, че разминаването в данните се дължи на некоректно кодиране на причините за смърт. Хинков описва два етапа, на които може да се допусне тази грешка – при попълване на медицинското свидетелство за смърт от лекаря, установил смъртта, или при неправилно кодиране на причината за смъртта от лекарите в Регионалната здравна инспекция (РЗИ). Пенков обаче прикрива тази кореспонденция.

Писмата излизат наяве година по-късно, отново след искане по Закона за достъп до обществена информация към екипа на следващия здравен министър – Асена Сербезова. В резултат ресорният заместник-министър д-р Петър Грибнев възлага на НЦОЗА да изготви доклад какви са причините за допускането на тези грешки и как биха могли да бъдат предотвратени. Краткият политически живот на този кабинет предава казуса в ръцете на служебното правителство със здравен министър д-р Асен Меджидиев.

Вместо решение - да помълчим

През април 2023 г. с поредно искане по ЗДОИ, отправено този път от Националната мрежа за децата, от Министерството на здравеопазването е изискан докладът, възложен от зам. министър Петър Грибнев повече от година по-рано. Министерството обаче насочва заявлението към НЦОЗА, а центърът отговаря лаконично, че – да, такъв доклад е изготвен, без обаче да приложи самия документ.

От НЗОК пък са поискани данни за починалите бременни и родилки през 2021 и 2022 г. Осигурителят отговаря, че не разполага с такива данни. Нищо че вече е предоставил част от тях на БХК. Те сочат, че за първите девет месеца на 2021 г. по данни на НЗОК са починали общо 12 родилки - седем жени с коронавирусна инфекция и други пет без установена такава в периода на тяхната бременност, раждане и послеродов период.

Свободна Европа попита пресцентровете на двете институции какви са причините тази информация да се отказва. От НЗОК отговориха, че не са я отказали на медията, но не и защо е отказана на друга организация. От Министерството на здравеопазването изобщо не отговориха на поставените въпроси.

Кого го е грижа за мъртвите майки. Майчината смъртност е средна към висока, данните са непълни и нерядко се отчитат некоректно.

Въпросът има ли изход от безнадеждното неглижиране на тази тема все пак има положителен отговор. През 2022 г. НЗОК възлага на експерти да извършат проучване на смъртността на родилките в България за периода 2010 – 2020 година. Проучването събира данни от болниците и установява, че в изследвания период майчината смъртност е средна към висока, данните са непълни и нерядко се отчитат некоректно.

В препоръките към документа са начертани основните стъпки за подобряване качеството на родилната грижа, но и подобряване качеството на данните, които държавата ползва, за да създава политиките си в тази сфера.

Макар да не са изчерпателни и детайлни, те биха дали чудесна основа за обществен дебат и институционални действия.

Стига да има общество и институции, които да ги е грижа.

#България

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Инбет Казино

Анкета

Какъв е предпочитаният ви начин за придвижване до работа?