Половината българи искали втора работа

49% от работещите българи заявяват, че биха се захванали с втора работа, сочат данните от последното национално представително проучване на „Галъп Интернешънъл“.

Проучването, проведено в началото на октомври, показва, че ниските доходи и ниското заплащане на труда са основните проблеми за българите не само от началото на икономическата криза насам, а и много преди нея, информира „Класа“.

Голяма част от българите признават, че изпитват затруднения с плащането на месечните сметки и обичайните разходи. В този смисъл намирането на втора заетост е възможна алтернатива за справяне със семейния бюджет.

В момента 46% от пълнолетните българи работят на пълен работен ден, а 4% са заети на частична заетост, над две трети (68%) от работещите са заети в частния сектор. 27% от българите пък заявяват категорично, че биха работили втора работа, ако имаха такава възможност.

Малко по-уклончиво, но все пак положително отговарят 22% от работещите пълнолетни българи. Сумарно, почти половината от заетите у нас са склонни да започнат да работят и допълнително извън основната си работа.

Процентът готови да жертват свободното си време за по-високи доходи е по-висок сред мъжете (55%), жителите на малките градове (54%) и работещите в държавния сектор (55%).

43 на сто от работещите в България заявяват, че по-скоро не биха работили допълнително освен основната си работа. 25% са категорично нежелаеащи да жертват свободното си от работа време за допълнителен труд.

Делът на несклонните да работят на второ работно място е значително по-висок сред жените, работещите в най-младата възрастова група (18-25 години), и сред жителите на столицата. Около половината от представителите на тези групи заявяват, че не са склонни да започнат втора работа.

Едва 6% от хората обаче имат някакъв вид допълнителна заетост. 3% от работещите българи имат още една работа, а 3% работят допълнително (в извънработно време и срещу допълнително заплащане) на основното си работно място.

Процентът работещи на второ работно място е малко по-висок сред заетите в държавни институции – 6%.

По-висок процент работещи допълнително почасово на основното си работно място откриваме сред най-младите – 18-25-годишните, както и сред жителите на малките градове.