Доган за казуса „Делов": Необходим е общ прочит на Балканската история

Доган за казуса „Делов": Необходим е общ прочит на Балканската история
Според Ахмед Доган подобни твърдения се опитвали да сатанизират образа на ДПС и да захранват с енергия „различните национализми" във връзка с предстоящите избори. Снимка: БГНЕС, архив
A A+ A++ A

Необходим е общ прочит на нашата, Балканската история, така коментира лидерът на ДПС Ахмед Доган казуса с въздържанието на общинските съветници от движението да приемат освободителя на града генерал Васил Делов през Балканската война за почетен гражданин.

Доган бе в Кърджали като делегат в последната от поредицата областни конференции на ДПС, информира „Дарик".

Той обясни, че общ прочит означава историците от Балканските държави да седнат, да погледнат алтернативно на въпроса за победители и победени, за освободители и освободени.

Според него общият прочит на Балканската история „предполага да се съобразиш не само със своята политическа целесъобразност, но и с другостта на съседа. Означава не само да издигнеш в правило едно военно събитие, но да включиш в него и човешките измерения, защото всяка война е свързана с много страдания".

По думите на лидера на ДПС самият факт, че въпросът за героиката на Балканската война не е решен до Втората световна война, по царско време, не е решен и по време на тоталитарния режим, най-малкото би трябвало да подскаже, че той е много дълбинен, засяга не само лоялността към държавата и държавността, но засяга и все още неизличими спомени за ужасите на Балканската война.

„Мисля, че нашите съветници са постъпили правилно, защото са наясно с болките на тази война, живите спомени и всичко свързано с нея", обясни постъпката на градскоте общински съветници лидерът на движението.

Според него казусът „Делов" може да се постави само на национално равнище, от президента на републиката, но Доган изрази съмнение, че парламентът е в състояние да реши правилно този въпрос и уточни, че от гледна точка на целостта на държавата под „правилно" разбира позоваването на обединяващи принципи, а не търсенето на повод за разделителни линии и противопоставяне.

Според Доган самото поставяне на въпроса на този етап крие опасност от ерозиране на самата държавност.

„Защото Балканската война е не само война на победители и победени, а война за етническо прочистване и други форми, които по-късно ние определихме като различни вариации на възродителен процес", коментира още лидерът на ДПС.

По думите му напоследък имало анти-ДПС стратегия в една анти-ДПС кампания и тя имала две измерения. Едното било свързано с твърдения като тези на академик Георги Марков, според когото ДПС прокарва неоосманизма в България, а другото - свързано с твърденията, че ДПС едва ли не е проводник на радикалния ислям, визирайки се случая с имамите в Пазарджик.

Според Ахмед Доган подобни твърдения се опитвали да сатанизират образа на ДПС и да захранват с енергия „различните национализми" във връзка с предстоящите избори.

Преди дни от БСП предложиха граничният пункт в Кърджали да носи името на ген. Делов. Идеята бе лансирана в декларация от името на парламентарната група на Коалиция за България, която бе прочетена от зам.-председателя Ангел Найденов.

Във вторник 12 000 души от Кърджали настояха освободителят на града ген. Васил Делов да бъде удостоен с орден „Стара планина" първа степен с мечове.

Хората се подписаха в подписката, организирана след отказа на общинските съветници от ДПС да гласуват номинацията на българския герой от Балканската война за почетен гражданин на Кърджали.

Инициативният комитет ще внесе подписката на заседанието на Националния комитет за отбелязване на 100-годишнината на Балканската война във вторник.

#Кърджали #Ахмед Доган #ДПС #Георги Марков #Балканска война #Ангел Найденов #БСП #ген. Васил Делов #орден „Стара планина" #ДПС #Балканска война #акад. Георги Марков #неоосманизъм #Турция

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Вътрешна политика
Последно от Вътрешна политика

Всички новини от Вътрешна политика »

Инбет Казино

Анкета

Одобрявате ли кабинета "Главчев"