МВФ: Съкращаването на държавните разходи убива икономиката

Бюджетните вливания увеличават производството и стимулират икономическия растеж, а тяхното съкращаване води до задълбочаването на рецесията и кризата, заявиха икономистите от Международния валутен фонд (МВФ).

Как да спасим световната икономика от рецесия? Това е

Основният въпрос, който задават политици и бизнесмени на икономистите, е как световната икономика да бъде спасена от рецесия, предаде БГНЕС.

Някои, включително почитателите на теорията на Джон Мейнард Кейнс, са убедени, че само държавата и централните банки могат да изтеглят икономиката от дълбоката рецесия, увеличавайки разходите и смекчавайки монетарната политика.

Други, като например, икономистите на „Бундесбанк", заявяват, че бюджетните разходи не са панацея и даже не са лекарство, а на икономиката може да помогне само съкращаване на бюджетните разходи, които ще отстранят дисбалансите и ще върнат пазарите към растеж.

МВФ дълго време се придържаше към втората гледна точка и настояваше за програми за съкращаване на разходите за всичките си членове. Но неотдавна политиката на фонда рязко се промени. Сега неговото ръководство моли да се дадат на европейските длъжници и преди всичко на Гърция глътка въздух. А също така критикува мерките за икономии, които не са най-добрият начин за излизане от кризата.

Тези драматични промени са свързани с икономистите от МВФ Жан-Карло Корсети, Андре Мейер и Жерно Мюлер, които доказвали математически, защо програмите за икономии са вредни.

Във фокуса на изследователите е т.нар. „бюджетен мултипликатор" - съотношението между динамиката на бюджетните разходи и производството. Те са установили, че в зависимост от икономическите условия мултипликаторите са между 0.9-1.7, които са особено високи за икономиките с негъвкав валутен курс като Еврозоната.

Това означава, че именно мерките за икономии са довели до настоящата рецесия в Еврозоната, уточнява известният икономист Бари Ейчънгрийн от Калифорнийския университет Бъркли. От друга страна, това означава, че бюджетното стимулиране е спасило света по време на криза.

През последните години страните активно използваха бюджетното стимулиране, опитвайки се да накарат икономиките си отново да растат с помощта на увеличаване на бюджетните разходи.

Но в Европа сега се използва друга политика – строгото съкращение на бюджетните разходи трябва да помогне на европейските страни да си върнат доверието на пазарите. Но тази политика явно подкопава растежа в Европа.

На тази почва избухна и нова серия от спорове за мултипликаторите. Ако мултипликаторът е равен или близък до нулата, тогава всички опити да се стимулира икономиката нямат смисъл.

Привържениците на теорията на Кейнс твърдят, че мултипликаторите трябва да бъдат много високи. Главният начин за стимулиране на икономиката е бързият растеж на бюджетните разходи.

Техните опоненти са убедени, че разходите оказват влияние върху растежа, но водят до това, че държавното търсене заменя частното. В случаите, като този с Гърция, мултипликаторът на бюджетния стимул е равен на нула или отрицателен.

Заслугата на изследователите от МВФ не е само в това, че те са изчислили мултипликаторът – това е правено и по-рано. Те са го свързали със специфичните за всяка страна фактори: нивото на финансово развитие, мобилността на капитала, зависимостта на икономиката от международната търговия и обменния курс.

В МВФ са проучили опита на 17 страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитиетив ( ОИСР) в периода 1975-2008 г.. Те са анализирали следните фактори на икономическата среда: обменен курс, ниво на държавен дълг и бюджетен дефицит, а също така наличие на финансови кризи.

Експертите са провели своя анализ на два етапа. Те са използвали регресивни модели по време на двата етапа.

През първия етап икономистите са проучили бюджетните стратегии в различните страни, т.е. определили са вероятността и обемите на бюджетните шокове, а също така тяхното влияние върху икономиката.

През втория етап експертите са свързали ефекта от бюджетните шокове със състоянието на икономиката, където са били тези шокове. Те са обяснили, как влиянието на други макроикономически фактори са сдържали бюджетното стимулиране.

Общият извод изглежда така: увеличаването на разходите от правителствата влияе положително върху растежа на БВП, но на практика не оказва въздействие върху нивото на потребление. Държавните разходи, освен това, частично заместват частните инвестиции. Номиналният валутен курс временно се стабилизира, но реалният курс се понижава. Тези изводи могат да се приложат към отрицателното влияние на свиването на разходите.

В страните с гъвкав обменен курс и нисък държавен дълг, в които няма финансова криза,  ефектът от растежа на разходите за потребление са усилва. На практика стимулирането не влияе върху инвестициите.

Ако валутният курс не е гъвкав, както е в Еврозоната, тогава расте търговският дефицит. Затова пък производството значително се увеличава, а частните инвестиции намаляват незначително. Големият бюджетен дефицит и държавен дълг значително намалява производството.

Но най-ефективно е стимулирането по време на финансова криза. Мултипликаторът нараства до 2 – това засята и растежа на БВП, и потреблението, обясняват икономистите.

В началото икономистите определиха, как шоковият растеж на бюджетните разходи ще влияе върху икономиката, независимо от нейните особености.

В резултат на нарастването на бюджетните разходи производството се увеличи с около 0.7 процентни пункта, а потреблението практически не реагира на бюджетния стимул.

Това съответства на изводите на други експерти. Средният бюджетен мултипликатор за производството на стоки е 0.5-1, според изчисления на други експерти, а за потреблението – 0.5.

Освен това, растежът на държавните разходи намалява инвестициите и стимулира вноса – в крайна сметка съкращава чистия износ.

Инфлацията първоначално спада, а след това постепенно се ускорява. Реалният обменен курс се укрепва, но след това започва да намалява.

При различните условия растежът на разходите оказва влияние върху икономиката на различните страни различно. При гъвкав обменен курс, надеждни финанси, държавен дълг под 100% от БВП и отсъствие на криза мултипликаторът за производството ще бъде равен на нула.

От растежа на бюджетните разходи има повече вреда, отколкото полза, защото се съкращава потреблението и инвестициите, а също така и чистият износ.

Инфлацията веднага спада, а след това започва да расте. Реалният обменен курс и лихвите също се понижават.

Ако пък обменният курс е фиксиран,  държавният дълг е нисък и оотново отсъства криза, то мултипликаторът би бил положителен, а БВП би растял. При това чистият износ се свива, а реалният обменен курс се стабилизира.

Инфлацията и потреблението реагират като в предходния сценарий. Но в същото време лихвите растат и остават положителни.

В ситуация на слаби държавни финанси и държавен дълг над 100% от БВП влиянието на бюджетната политика върху производството и инвестициите ще отслабне. Причината е големият дълг.

Производственият мултипликатор в този случай става отрицателен – компаниите очакват отслабване на бюджетната политика в бъдещето. Инфлацията и потреблението се държат по същия начин както в първия случай. Обменният курс отслабва далеч по-бързо.

В условията на финансова криза мултипликаторът е 2, т.е. единицата, с която са увеличени разходите, дава двоен приръст на производството, а също така на потреблението.

За сметка на това обаче ще се влоши търговският баланс, а също така инфлацията и валутният курс. Централните банки, за да подкрепят стабилността на валутата, ще трябва да вдигат лихвите.

Но растежът на бюджетните разходи се превръща в ефективен начин за стабилизиране на икономиката. Така кризата през 2008 г. е могла да се окаже далеч по-сурова, ако правителствата не бяха започнали бюджетните стимулирания, коментира икономистите.

Докладът на МВФ предизвика жив интерес сред икономистите. Разговорите за това, че мерките за икономии, са довели до рецесия Гърция и държавите от Южна Европа, сега са доказани, при това от експерти на авторитетната международна организация.