Революция във Ватикана! Папата отне частната собственост на кардиналите и затвори вековни “черни каси”

С писмо от една страничка, в която са изброени нареждания в четири точки, папа Франциск сложи край на феодалната ера във Ватикана и постави началото на истинска национализация.

Документът Мotu proprio (по собствена инициатива) бе публикуван на 23 февруари и засяга цялото богатство на църквата - чрез него движимото и недвижимото имущество стават собственост единствено на Светия престол. Документът се позовава на канони 1254 и 1255 от каноничното право. Никоя секция, служба или каквато и да е част от Ватикана вече не може да претендира за контрол над пари, активи и имоти, както беше досега.

С тази непоколебима мярка папата на практика

слага край на твърде многото автономност,

дори при липса на компетентност, в управлението на части от богатството на църквата. Сама по себе си нормата за това вече съществуваше в апостолическата конституция и беше в сила от пролетта на миналата година.

Явно обаче не всички във Ватикана я прилагаха правилно или пък намираха вратички за заобикалянето ѝ. Затова и Франциск удари с твърда ръка по масата, въвеждайки допълнителна мярка, за да изясни и за неразбралите.

“Цялото имущество, движимо и недвижимо, в това число наличността в брой и в акции на Светия престол остават за Светия престол и никоя институция или организация не може да претендира за частна или ексклузивна собственост”, пише в нормата.

Финансовата реформа на папа Франциск е една от основните цели на управлението му през последните години за оздравяване на бюджета на Ватикана. Това стана особено наложително след измамата с покупко-продажбата на сграда в центъра на Лондон с фондове от Държавния секретариат на Ватикана. За тази афера е обвиняем кардинал Анджело Бечу.

През изминалите 10 години аржентинецът Берголио въведе много нормативни промени, с които в крайна сметка се стигна и до апостолическата конституция Praedicate Evangelium. Тя

преначерта цялата структура на римската курия,

която управлява Ватикана. Постановява, че икономическият секретариат “упражнява административен, икономически, финансов контрол над институциите на курията, над различните служби и институции, свързани със Светия престол”. Това включва не само различните “министерства”, апостолически нунциатури, трибунали, а също и архивите, библиотеката, комисията по археология, папските академии.

Въпреки че на теория нещата изглеждаха ясни, на практика това не бе съвсем така. И след влизането в сила на конституцията всяка отделна служба продължи да проявява ревност по отношение на “своите” имоти и бюджети. Още през декември папата подсили контрола над управителните съвети и бюджетите на фондовете и фондациите. Но и това не беше достатъчно, за да се спре един път завинаги лошата практика на “наше” и “ваше”.

Така се стигна до поредния документ за “вроденото право”на папата под формата на Motu proprio, с който се постановява, че собствеността на Светия престол има универсално предназначение. Документът изяснява църковния и обществен характер на имуществата, придобити от куриалните институции и организации: “Те ги използват не за себе си като частни собственици, а в името и властта на папата за преследване на техните институционални цели, общото благо и в служба на универсалната църква”.

Франциск пояснява, че всички блага, движими или недвижими, които са били купени или тепърва ще бъдат взети по какъвто и да е начин от куриалните институции и организации,

са обществена църковна собственост

и като такива техен титуляр и права над тях има единствено Светият престол. Имуществото може да бъде поверено на институциите, които обаче са “обществени администратори, а не собственици, и трябва да действат винаги под властта на папата”.

“Вроденото право на Светия престол да придобива светски имущества е един от инструментите с подкрепата на вярващите, чрез който една разумна администрация и подходящ контрол гарантират способността на Апостолическия престол да действа в историята, във времето и в пространството за целите, присъщи на Църквата и с независимостта, необходима за изпълнението на нейната мисия”, пише в папския документ.

Службите и субектите, придобили имущество и на чието име са били регистрирани активи, трябва да се грижат за тях “с предпазливостта, която изисква управлението на обществените блага, и според правилата и компетенциите, които си е дал Светият престол”.

Още през декември 2014 г. покойният кардинал Джордж Пел, който по онова време беше префект на Секретариата за икономика, се оплака публично в интервю за “Католик Хералд”, че “представители на Курията следват модели, затвърдени от дълго. Точно както кралете са разрешавали на техните областни управители и губернатори да действат със свободна ръка с единствената цел сметките да са в ред, така и папите действали с кардиналите от курията”.

Заделянето на суми, понякога и доста големи, извън бюджетите

дали началото на черни каси, за които централната администрация не подозирала и заради които станали възможни злоупотреби. “Проблемите се държаха “вкъщи”. Така се действало доскоро и в голяма част от религиозните и нерелигиозните институции. Много от тях не казвали на външния свят какво точно става при тях. Комуникирали единствено ако имали нужда от допълнителни парични помощи, разказа тогава кардинал Пел.

По този начин се оформила и системата от феодален тип, нещо като самостоятелна власт на кардиналите, които започнали да действат като васали и като феодали на краля в ущърб на общността. Затова и според покойния кардинал Пел “за векове безскрупулни личности се възползвали от финансовата наивност и от тайните процедури във Ватикана”.

Виолина Христова, Рим/24 часа