Едва 4% от българите не се притесняват от поскъпването на живота

Нарастващите разходи за живот са най-неотложната тревога за 93% от европейците. Това сочи последното проучване на Евробарометър за Европейския парламент*.

Във всяка държава членка на ЕС повече от 7 на всеки 10 анкетирани са обезпокоени от нарастващите разходи за живот, като най-високи са резултатите в Гърция - 100%, Кипър - 99%, Италия и Португалия - с по 98%. В България делът на хората, които са притеснени от нарастващите разходи за живот, се доближава до най-високите нива с 96%. Повишаването на цените, включително на енергията и храните, се усеща във всички социално-демографски категории като пол и възраст, както и във всички образователни и социално-професионални групи.

Българските респонденти посочват на второ и трето място заплахата от бедност и социално изключване и опасността от разпростирането на войната в Украйна в други държави, съответно с 86% и 85%, а заплахата от изменението на климата остава по-назад с 69%.

Гражданите очакват ЕС да продължи да работи върху решения за смекчаване на задълбочаващите се ефекти от серията последователни кризи, които засегнаха континента. Високата подкрепа за ЕС се основава на опита от минали години, когато Брюксел демонстрира забележителна способност да се обедини и да въведе ефективни мерки. Към момента на проучването гражданите не са доволни от предприетите действия нито на национално, нито на европейско ниво. Само 1/3 от европейците изразяват задоволство от мерките, предприети от техните национални правителства или от ЕС за справяне с нарастващите разходи за живот.

21% от българите изразяват по-силно недоволство от средното за ЕС по отношение на мерките, предприети от националното правителство, а по отношение на мерките, предприети от ЕС, резултатите са съизмерими със средните за Съюза - 32 на сто.

По отношение на финансовото състояние на гражданите проучването показва, че последиците от кризата в различни области на живота се усеща все по-отчетливо. 46% от населението на ЕС заявява, че жизненият им стандарт вече е понижен поради последиците от пандемията от COVID-19, агресивната война на Русия срещу Украйна и кризата с разходите за живот. Други 39% все още не са усетили понижаване на жизнения си стандарт, но очакват това да се случи през следващата година, което е мрачна перспектива за 2023 г. Данните за България по тези показатели сочат, че според 53% от респонендите жизненият им стандарт вече е понижен, а други 28 на сто очакват това да се случи през тази година.

Друг индикатор за нарастващите икономически ограничения е увеличаването на дела на гражданите, които срещат затруднения при плащането на сметки като от есента на 2021 г. общото увеличение по тези два показателя е с девет процентни пункта - от 30 на 39%. В България тези показатели са почти два пъти над средните за Европа, като 64% от анкетираните имат затруднения "през повечето време" или "понякога" при плащането на сметки.

Ценности за защита и приоритети на Европейския парламент

Основните приоритети на Европейския парламент според българските респонденти трябва да бъдат борбата с бедността и социалното изключване, подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места, общественото здраве, както и темата за демокрацията и върховенството на закона.

Настоящите кризи и особено войната на Русия срещу Украйна засилват подкрепата на гражданите за Европейския съюз. 62% от респондентите смятат, че членството в ЕС е „нещо добро“, което представлява един от най-високите резултати от 2007 г. насам. Делът за България по този показател е много по-нисък - 49%. Така страната ни попада сред държавите членки с най-ниски равнища по този показател като Италия и Румъния - с 46%, Словакия - 44%, Гърция - 43% и Австрия - 42%.

66% от европейските граждани смятат, че членството на страната им в ЕС е важно, а 72% са на мнение, че страната им е спечелила от членството си в ЕС. Данните за България сочат, че 54% от анкетираните смятат, че членството им в ЕС е важно, докато 60% от тях посочват, че България е спечелила от членството си в ЕС. В този контекст идеята за „мир“ се завръща в съзнанието на гражданите като една от ключовите и основополагащи причини за съществуването на Европейския съюз. 36% от европейците вярват, че приносът на Европейския съюз за поддържане на мира и укрепване на сигурността са основните предимства на членството в ЕС, което представлява увеличение с шест процентни пункта от есента на 2021 г. Европейците също така смятат, че ЕС улеснява по-доброто сътрудничество между държавите членки и допринася за икономическия растеж.

За 53% от българските респонденти най-голямото предимство от членството в ЕС е, че съюзът предоставя на българите нови възможности за работа, с което страната попада в една група с Хърватия, Словакия, Унгария, Румъния, Чехия и Естония. Следващите по важност ползи от членството в ЕС за българските респонденти са по-доброто сътрудничество между България и другите държави членки, както и поддържането на мира и укрепването на сигурността.

*Проучването на Евробарометър за есента на 2022 г. е осъществено за Европейския парламент от Института за пазарни проучвания „Кантар“ (Kantar) между 12 октомври и 7 ноември във всички 27 държави членки на ЕС. To е проведено лице в лице, с видео интервюта (CAVI), използвани допълнително в Чехия и Дания, като са реализирани 26 443 интервюта. Средните данни за ЕС са претеглени според броя на населението във всяка държава членка.