Ротердам говори срещу българите, София мълчи

Известният български журналист Йосиф Давидов води седмична коментарна рубрика в Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) -

Първоначално стартирана през март 2012 г., от юли 2012 г. „Задочен коментар“ е коментарна рубрика, посветена на представянето и възприемането на България по света, както и на случващото се с българите в чужбина.

Двоумях дали да споделя разочарованието си от думите пред „Хоризонт" на холандския политик Ахмед Абуталеб (кмет Ротердам) за българите „престъпници", за гурбетчиите в града и за приемането на България в Шенген.

Известно е, че роденият през 1961 г. в Мароко Абуталеб живее от 1976 г. в Холандия; той е социалдемократ и мюсюлманин и има двойно поданство - холандско и мароканско. Преди да стане кмет на Ротердам през януари 2009 г., беше заместник-министър на социалните грижи и заетостта.

При града се намира най-голямото европейско пристанище (второто в света),

свързано с десетки широки плавателни канали. Полуразрушеният през Втората световна война Ротердам, днес е един от най-модерните европейски градове, въпреки че има квартали, които приличат по-скоро на Касабланка, Измир или Джакарта.

Познавам Ротердам и се питам къде точно живее кметът, след като е притеснен от наблюдението си, че българските строители, които отивали там за по 3-4 месеца, оставяли старите си матраци на улицата („Това не се харесва на останалите жители на квартала", казва кметът)? Не знам дали скоро е минавал през други квартали, освен неговия?

Това не е основната причина за отрицателната ми реакция.

Додея ми да слушам чуждестранни посланици и политици да ни казват - като на бавноразвиващи се - какво трябва и не трябва да правим. Отгоре на всичко техните слова получават широк отзвук в нашите медии. Омръзнаха ми общите думи, подобни на казаните от кмета: „Няколко хиляди българи са регистрирани годишно за различни престъпления в Ротердам".

Според Министерството на външните работи в Холандия живеят 12 340 българи (заедно с бебетата и децата). „Няколко хиляди" от 12 хиляди внушава, че едва ли не всички възрастни българи там са „регистрирани за различни престъпления".

Потърсих справка за излежаващите присъди в холандски затвори чужденци: няма българи сред първите двадесет национални групи!

Защо бившият заместник-министър, управляващ един от европейските пристанищни градове с най-голям заловен нелегален трафик на наркотици, цигари и фалшификати (заедно с Амстердам, разбира се), говори по този начин?

Един от отговорите е очевиден. Преди да дойде в София кметът на Ротердам, придружен от началника на градската полиция, посети и други европейски столици. Убеден, че той търси сътрудничеството на всички европейски правоохранителни органи (включително и на българските) в борбата с растящата транснационална престъпност, действаща в Ротердам. Адекватно е неговото безпокойство, но то не предполага подобни на цитираните подхвърляния, които намирисват на клишета.

Другият отговор е по-значителен. Той „не се занимавал" с въпроса за Шенген. „Но знам едно нещо със сигурност. Щом границите бъдат отворени, Европейската комисия и Съветът на министрите в Брюксел трябва да вземат под внимание ефекта от притока на работници от новите страни - членки. Днес в моя град – Ротердам – статистиката сочи значителен ръст на тези хора от 2008 г. насам".

Камъчето е изплюто.

На фона на засилващите се ксенофобски идеи и прояви (да не забравяме кой и защо уби един холандски режисьор), бившият имигрант повтаря схемата „българи (и румънци) – равно на престъпници – следователно нямат място сред нас".

А ние даваме трибуна на тази инсинуация и никой в София не освирка баналния политически скеч.

...Имам близък българин, който живее в Холандия над 20 години - подарих му последната си пишеща машина „Марица", тъй като хобито му е да събира вече неизползвани вещи на негови познати. Неведнъж е потвърждавал с конкретни факти моето обобщено (вероятно не съвсем точно) мнение за холандците: изключително трудолюбиви; без показни предразсъдъци към установилите се там стотици хиляди индонезийци, суринамци, турци, мароканци; католици и протестанти; приветливи, но неподготвени за общоевропейски визии („ние си отвоювахме земята от морето с пот и кръв, а онези, на изток и на юг, си живеят живота на наш гръб"); резервирани към непознатото.

Говорейки по този начин за българите, кметът на Ротердам следва минали холандски предразсъдъци и сегашни официални политически канони. За съжаление не е единствен. Питам се докога София и българските политици ще бъдат „по-паписти от папата"? Защо не се „изрепчват" открито в защита на достойнството на нацията? Включително и на онези над 2 милиона българи, които живеят в чужбина.