Изборите „2 в 1" дреайлираха, но има още какво да видите

Състоялите се на 23 октомври президентски и местни избори се превърнаха във филм на ужасите облъчил цяла България.

Не остана един аспект от изборния процес, който да протече в рамките на нормалното.

Нещата излязоха от коловоза малко след отварянето на избирателните секции, когато започна да става ясно, че нито секциите, нито предвиденото време, нито нивото на организация са достатъчни за събитието, наречено „избори 2 в 1."

В секцията, в която аз гласувах, се чакаше над 20 минути, не на опашка, а в група от явно мотивирани пенсионери, поне 70% от които си търсеха някой да им прочете или преразкаже надписите на бюлетините, или си споделяха методически указания, в резултат на което някои разбраха, късно, но по-добре от никога, че можеш да гласуваш за кмет и общински съветници от различни партии, че се гласува само с „кръстче", „по радиото го чух, сутринта!", че няма цветна бюлетина за президент, и прочее.

Пуснах си бюлетините преди четиримата пенсионери, след които влязох, докато те пристъпваха несигурно между тъмни стаички, урни и списъци с подписи.

Докато пусках втората и последна бюлетина, момичето с печатите ми каза, че ще се побърка.

Беше 10 сутринта.

Колкото по-ясно започна да става, че хаосът е пълен, и се задълбочава с всеки изминал час, толкова по-активни станаха търговците на гласове на дребно, разчитайки, че неразборията е идеално прикритие.

Който от тях заловен-заловен, ще си плати глобата. Ще му я платят, тоест.

Към определена част на деня, офертите за пари срещу глас престанаха да бъдат новина, а на дневен ред дойде въпросът, че редица българи са били лишавани от възможността да гласуват заради зле комуникирани данни между МВР, ГРАО и общинските администрации.

Докато те не са могли да дадат гласа си, други са били неоснователно, но и необезпокоявано, добавяни към списъците, твърди се.

Едни се лишават от избирателни права заради технически неизправности или административна некомпетентност, а през това време други се допускат до урните през задния вход.

Към края на изборния ден дойде поредният и последен за избирателите конфуз – някои секции затвориха при опашки от негласували и насъбрани купчини от лични карти.

Защо те не успяха да гласуват остана необяснено, но ясно- въпреки удълженото време от ЦИК, и въпреки не ниската, но не и висока избирателна активност, за иначе така рекламираните „2 в 1" избори бяха нужни поне два пъти по толкова място и администрация, за да стигне заделеното време.

Ами при по-висока избирателна активност?

След като и последните избиратели си тръгнаха от секциите, заопчна да се вихри истинският произвол.

Преброяването, протоколирането и издаването на чувалите и документацията се оказаха филм на ужасите с елементи на гротеска.

Здравето на членове на секционни комисии на места поддаде поради нечовешките масиви за обработване, невъзможните срокове и зле осигурените условия на работа.

В столичната зала „Универсиада", където ОИК приемаше протоколите от 1454-те секции в София, настъпи хуманитарна криза.

Истерията сред натъпканите в непроветриво пространство хора с чували доведе до случаи на припаднали, глътнат език, съмнения за инфаркт и анемичен пристъп.

Репортажи в медиите докладваха за изоставени или отнесени вкъщи чували с бюлетини и изборни протоколи.

Снимков и видео материал, заснет въпреки недопускането на журналисти в зала „Универсиада", показа депутати на ГЕРБ присъстващи в залата незаконно, и също толкова незаконно изнасящи черен чувал отвътре.

Окончателно обяснение за случая още няма, само твърдения, че са асистирали с логистиката.

Защо точно те, и защо въпреки законовите разпоредби няма как да се попита на този етап.

Сигурното е, че българи, отишли да гласуват по убеждение, наблюдаваха, и продължават да наблюдават как гласът им отива в урна или чувал с неясна съдба.

Аз знаех защо пуснах бюлетина, но не знам какво и се е случило- дали хиксът ми не е бил счетен за недостатъчно перфектен и не съм била преброена невалидна, дали не са ме драснали с нешо подръчно, също за да стана невалидна, дали не са ме оставили в някой черен чувал до някоя кофа за боклук в яда си от дезорганизацията, или са ме преразпределили по някоя схема, за която още не знам. 

Към този момент мога да съм сигурна, че намеренията ми са стигнали до тъмната стаичка.

До втори тур ще се променят ли нещата?