Предлагат детската градина да започва от 10-месечната възраст

От 10-месечна възраст до постъпване в първи клас децата у нас ще посещават детска градина, а държавата ще подготви нов образователен стандарт за ранно детско развитие. Това е заложено в законопроект, внесен от депутати от различни политически формации – Демократична България, ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната“ и "Български възход“. С него яслената грижа се прехвърля изцяло в детските градини, а детските ясли придобиват статут на детски градини, под шапката на образователното министерство. Новите текстове предизвикаха опасения сред директори на общински детски ясли, а родителски организации се обявиха за така планираната реформа

Детската градина става институция, в която ще се отглеждат, възпитават, социализират и обучават деца от 10-месечна възраст до постъпването им в 1 клас. До 3 години те ще бъдат в яслена група, а след това – в група за предучилищна подготовка. Това е есенцията на законопроекта, внесен от представители на четири парламентарни формации. Сред вносителите е Елисавета Белобрадова от Демократична България. Според нея страната ни е единствената държава без приложена рамка за ранно детско развитие. А за да бъде тази рамка единна, е нужно всички институции, които се грижат за децата и ги образоват, да са под една шапка. В бъдеще това ще е Министерството на образованието.

"Имаме нужда системата да бъде обединена. Необходимо е да има осъвременяване на обучението, съобразно с тенденциите, които съвременна Европа е възприела. Целта е да обединим всички детски заведения и да имаме единна система за отглеждане, възпитание и образование на децата“.

Яслената грижа се запазва, в системата остават и медицинските специалисти, поясни Белобрадова пред БНР.

"Там, където не могат да бъдат заети от медицински специалисти, ще могат да бъдат наемани и педагози, които са преминали обучение“.

Директори на самостоятелни общински детски ясли от страната изразиха притеснението си от внесените промени и ги разтълкуваха като заличаване на яслите, което ще лиши децата от условия за отглеждане, според тях близки до домашната среда. Те са учудени, че никой не е потърсил мнението им, а обяснението, че медицинските специалисти ще останат да работят в яслените групи като част от детска градина, не ги успокоява. Миролюба Станоева, която е директор на 51-ва детска ясла в София, смята, че не биха ги запазили.

"Ако бъде запазен медицински специалист, ще бъде на основата на организацията в детските градини. Но нашите деца изискват непрекъснато наблюдение и специфично обгрижване, което не може да бъде предоставено от 8 до 16 часа. Медицинските сестри трябва да си бъдат в групите".

Медицинските специалисти също така се грижат за правилното хранене на най-малките, следят за физическото и психическото им развитие, допълни Станоева. На различно мнение е Яна Алексиева от асоциация Родители – една от организациите, подкрепящи предложението за реформа.

"Със сигурност медицинско лице, което да следи и прави профилактика, би било полезно безкрайно много и за родителите. Но за 10-месечни здрави бебета няма нужда“.

Според Миролюба Станоева и нейни колеги директори, вносителите на законопроекта не познават работата в детските ясли.

"Те не са просто забавачници. Откакто съществува работата с тях, предвижда организирани занимания и развитието на уменията на децата-говорни, двигателни и когнитивни. В яслата се поставя начален социален опит“.

И не отричат, че сегашната система има слабости.

"Може би липсата на други медицински специалисти, които да влязат при нас-психолози, такива, които се занимават се с двигателния апарат на децата и повече външни профилактични дейности“

Грижата от 0 до 3 години е ключова за детското развитие – още един аргумент, с който Яна Алексиева обяснява необходимостта от реформа.

"През годините винаги ни е притеснявало, че децата просто са отглеждани в рамките на 8 часа, а не в досег с различни експерти и специалисти“.

По данни на националната статистика към края на миналата година у нас са работили 833 детски ясли и яслени групи в детски градини с близо 33 хиляди места. Малко над 3600 са медицинските специалисти в тях, над 90 процента медицински сестри, а 4100 са немедицински персонал. Да се увеличи броят на хората, които работят с децата в ранна възраст, да се вдигнат разходите за тях и да си повиши броят на обхванатите деца от най-малка възраст, е сред очакваните резултати от готвената промяна, обясни депутатът Елисавета Белобрадова.

"Да може да стигнем до повече деца, за които да се грижим“

И докато Миролюба Станоева вижда в тази реформа опит да се реши проблема с недостига на медицински кадри в яслената грижа, според Яна Алексиева ключов въпрос, който трябва да се проследи, е какви специалисти ще се занимават в бъдеще с ранната грижа за децата. А Елисавета Белобрадова очаква в следващите две години да се развие началото на новата рамка.