Героите Кръстьо и Жоро с разказ за кошмара с рейса и как са помагали на хората

Страхотия бе в тъмницата, хора викаха и пищяха. Това споделиха пред bTV Кръстьо Буцев и Георги Соваджиев от Ямбол, които помогнаха на десетки от пътниците от катастрофиралият край Свиленград автобус.

Картината щеше да е много по-тежка, ако не се бяха отзовали тези двама спасители, стигна до извод водещият на „Тази сутрин“ Златимир Йочев.

Няма да можем да се отърсим скоро от това, което видяхме, защото много страшно беше там, споделя Кръстьо.

Той и Георги се връщали от Турция в Ямбол, но ги спрял човек с фенерче и двамата веднага се притекли на помощ.

„Заварихме автобуса в дерето. Хора викаха и пищяха. Даже имаше хора, които излизаха към гората. Бяха в шок. Извиках им да слязат към колата и им показах откъде да минат. След това насочихме фаровете на автомобилите към автобуса, поставихме триъгълници. Накарахме другите, които бяха около пътя да излязат и да ръкомахат, защото ако има кола, може да удари някого от нас“, разказа Буцев.

Той работи като шофьор в голяма компания.

Георги Соваджиев пък сподели, че 8-годишно момиче седнало в колата му. Ръката му била обляна в кръв.

„Как беше излязло не знам, но дясната му ръка беше в кръв. Беше много уплашено, цялото трепереше. Само попита дали може да седне в колата и да си почине. Постепенно се съвзе. Ситуацията обаче беше много сложна и тежка. Нищо не се виждаше. Тъмница пъна беше в гората. Хората бяха попаднали в тази дупка. Завоят е много опасен. В първия момент шокът и паниката бяха много големи“, добави той.

„Част от седалките са изхвърчели през предното стъкло и оттам са излезли хората. Няколко души бяха останали в автобуса и им помогнахме да излязат. Счупихме с един чук предното стъкло, за да изкараме жената, когато дойдоха пожарникарите“, заяви Кръстьо Буцев.

„В такъв момент трябва да запазиш самообладание. Не може да оставиш хората на пътя, в студа и в дъжда. Нужно е да направиш всичко възможно за тях“, добави той.

„Хората бяха паникьосани. Питаха къде са и какво става. Ситуацията беше много опасна. Те пълзяха по едно нагорнище, надрани от храстите. Лицата им бяха в кръв. Кръстьо се спусна долу. Беше много опасно. Каквото можахме, направихме, за да помогнем на хората“, разказва Георги.

„Краката ми са малко надрани, но няма проблем. Като видях автобуса хвърлен в дерето, направо ми стана лошо“,