Какво представлява Денят на Благодарността? Вижте какви са традициите

В Съединените щати днес отбелязват Деня на благодарността. По своята същност това е религиозен празник, изразяващ благодарността на хората към Бог за плодородната реколта и нещата, които са придобити през изминалата година благодарение на Неговата щедрост.

Празникът е сред най-обичаните и почитани в САЩ, като с времето все повече се превръща в светски празник. Понякога съвсем небрежно го споменават и като Ден на пуйката.

В САЩ традиционно се сервира пуйка с пълнеж по предпочитание към нея, който може да се състои от ориз, картофи, царевица и други добавки, както и друга традиционна храна.

Подобни празници има и в Германия и Япония. В Канада Денят на Благодарността се празнува на втория понеделник на месец октомври, а в САЩ на четвъртият четвъртък на месец ноември, като разликата в датите може да се отдаде на разликата в климата в двете страни и съответно на периода за събиране на реколтата и на жътвата. Съответно в други страни празниците по повод жътвата и събиране на реколтата се случват горе-долу по същото време. Въпреки че Денят на Благодарността е дълбоко вкоренен в християнската религия и традиции, той се е празнувал дълго преди Христа във почти всички езически общества.

В юдаизма един от трите главни празника, на които древните евреи са извършвали поклонничество в Йерусалимския храм е Шавуот. Шавуот е земеделски празник, който се свързва с началото на събирането на реколтата, като в последствие започва да се отбелязва получаването на Тортата от Бог и неговото почитане като носител на откровение.

В България се празнува Празника на житото и хляба – възроден ритуал по случай първа жътва за събиране на реколтата от миналото, който се свързва и с „Фестивал на хляба“ и приготвянето на всякакви тестени изделия.

Традиции за Деня на Благодарността

На различни места хората празнуват Деня на Благодарността по различни начини.
Всяка година на четвъртия четвъртък на месец ноември американските семейства се събират за да отпразнуват Деня на Благодарността. Много семейства следват традициите, които се предават още от първия Ден на Благодарността, но доста семейства са добавили и собствени ритуали. Ето и най-популярните традиции за Деня на Благодарността:

Пътуване по случай Деня на Благодарността

Тъй като Денят на Благодарността е семеен празник, а в днешно време семействата са разпръснати из страната и чужбина се налага на повечето хора да пътуват, за да могат да прекарат празника с най-близките си. Заради големите разстояния в щатите хората пътуват както с автомобили, така и с автобуси, влакове и самолети. Денят на Благодарността е един от най-натоварените дни в годината за пътуване.

Президентското помилване на пуйките по случай Деня на Благодарността

Ето и една забавна и нестандартна традиция по случай Дена на Благодарността. Всяка година на празника президента на Съединените Американски Щати получава за подарък две живи пуйки. На церемония в Бялата Къща президента традиционно „помилва“ двете пуйки, които отиват да живеят във ферма.

Пиршество по случай Деня на Благодарността

Традиционните ястия са важна част от празненството по случай Деня на Благодарността. Много семейства използват празника, за да прекарат времето заедно подготвяйки празничната трапеза, като всички взимат участие. Традиционните ястия включват: пълнена печена пуйка със сос, сладки картофи, царевичен хляб, картофено пюре и специален сос от червени боровинки. Традиционен е станал и американския пай, който се сервира за десерт, като завършек на пиршеството. Паят може да бъде тиквен, със сладки картофи, ябълков или орехов. Повечето семейства предават от поколение на поколение рецептите за празничните пълнена пуйка и пай.

С нарастване популярността на вегетарианството и веганството все повече семейства избират меню без месо и дори без каквито и да е било животински продукти. За да спазят традицията някои готвят вегетарианска пуйка от тофу, докато други наблягат изцяло на плодовете, зеленчуците и ядките.

Счупването на ядеца на Деня на Благодарността

Някои семсйтва включват счупването на ядеца на пуйката към ритуалите за Деня на Благодарността. Ядеца е кост, която се намира в гърдите на пуката и е свързан с гръдните мускули. След като месото се отдели и костта е успяла да изсъхне и да стане чуплива, двама души хващат по един край на костта, пожелават си нещо и дърпат. На този, който отчупи по-голямата част от ядеца ще му се сбъдне желанието.

Парада случай Деня на Благодарността

По случай Деня на Благодарността веригата магазини Мейси организира парад в Ню Йорк. Парада включва маршируващи банди; надуваеми фигури и огромни балони, пълни с хелий; музикални и театрални изпълнения от Бродуейски мюзикъли. Тези, които не са вНю Йорк за празника, могат да наблюдават парада по телевизията.

Други семейства предпочитат вместо парада да гледат по телевизията футболни игри (американски футбол) или дори самите те да излязат на двора и да поиграят малко.

В помощ на нуждаещите се на Деня на Благодарността

Деня на Благодарността се е превърнал и в традиционен ден за помощ на нуждаещите се. Много хора отделят част от свободния си ден, за да се приобщят към някаква благородна хуманитарна кауза. Някои избират да помагат за приготвянето и сервирането на храна в приюти за бездомни, докато други предпочитат да дарят храна, дрехи или средства.

След гощавката на Деня на Благодарността

След гощавката коремите са пълни, както и съдомиялната и семействата са свободни да си отпочинат според предпочитанията си: някои обичат да се активизират и да покарат колело или да се разходят из парка, докато други предпочитат да полегнат или да играят заедно настолни игри.

История на Деня на Благодарността

Почти във всички религии са познати молитви за благодарност и специални благодарствени церемонии по случай събиране на реколтата и жътва. Всъщност северно-американската традиция за Денят на Благодарността се основава на английските традиции от времето на Протестантската Реформация. Деня на Благодарността също комбинира някои аспекти от фестивала на жътвата, въпреки че жътвата в Нова Англия се осъществява доста по-рано от края на месец ноември, когато се празнува съвременния празник Ден на Благодарността.

Денят на Благодарността в Англия

По време на английската реформация под владичеството на Хенри VIII с цел да компенсират за множеството религиозни празници в Католическия календар започват да се празнуват множество дни на благодарността и религиозните обреди се превръщат във важни традиции.

До 1536 година са се празнували 95 Църковни празника плюс 52 недели, когато хората са били задължени да посещават църковни обреди, да не работят и същевременно често само са заплащали за скъпоструващи празненства. Реформите от 1536 година свеждат църковните празници до 27, но все още някои Пуритани желаят да елиминират напълно църковните празници, включително Великден и Коледа. Празниците е следвало да бъдат подменени с специално наречени Дни за пости или Дни на благодарността, в отговор на събития, които Пуританите смятат за актове на специално провидение.

Неочаквани бедствия или заплахи за божествен съд били причината за Дни на за пости. В контраст, когато се е смятало, че Господ изпраща специални благословии са се празнували Дни на благодарността. Например, сушата през 1611 година; наводнения през 1613 година и Чумата от 1604 и 1622 година са били Дни за пости. Дни на благодарността са се празнували след: победата над Испанската Армада през 1588 година и след освобождението на Кралица Ан през 1705 година. Необичаен годишен Ден на Благодарността започва да се празнува през 1606 година, след провала на Gunpowder Plot през 1605 година, който в последствие се превръща в Guy Fawkes Day, празнуван на 5 ноември.

Денят на Благодарността в Канада

Според някои историци празнуването на Деня на Благодарността в Северна Америка започва през 1578 година, по време на пътешествието на Мартин Фробишер от Англия в търсене на Северозападния проход. Други историци настояват, че не съществуват ясни доказателства относно произхода на канадският Ден на Благодарността.

Произхода на канадския Ден на Благодарността се проследяват в някои източници до Френските заселници, които са дошли в Нова Франция през седемнадесети век и са отпразнували успешната реколта. Френските заселници в зоната обикновена са празнували края на сезона за събиране на реколтата и са продължавали празненството през целия зимен сезон, като дори са споделяли храната си с коренното население на района.

Когато заселниците от Нова Англия пристигат в Нова Скотия след 1700 година, късните есенни празненства за Благодарност са станали обичайни. Новите имигранти в страната, като Ирландците, Шотландците и Германците също допълват със собствените си традиции празненствата по случай събирането на реколтата. Повечето от познатите ни американски аспекти на Деня на Благодарността (като пуйката) биват въведени когато United Empire Loyalists започват да бягат от САЩ в Канада по време на Американската Революция

Денят на Благодарността в САЩ

Пилигрими и Пуритани, които имигрират от Англия през двадесетте и тридесетте години на седемнадесети век пренасят традицията за Дни за пости и Дни на Благодарността с тях в Нова Англия. Съвременния празник Ден на Благодарността се проследява до добре документираното събитие от 1619 година във Вирджиния и недотолкова добре документираното празненство от 1621 година в Плимунд в днешния щат Масачузец. През 1619 година във Чарлз Сити Каунти, Вирджиния пристигат 38 английски заселници, които според устава на групата превръщат деня на акостирането на корабите на предопределеното място (Вирджиния) в свят празник, който да се празнува всяка година на същата дата с благодарност към Всемогъщия Бог. През 1621 година в Плимунт празненство и благодарности последват събирането на богатата реколта, която пилигримите отпразнуват заедно с коренното население, което им е помогнало да преживеят миналата зима като са им предоставили храна по време на оскъдица.

В ранната история на Нова Англия са записани няколко отпразнувания на „първия Ден на Благодарността“, включително празника на пилигримите в Плимунт през 1621 година и 1623 година и Пуританския празник в Бостън през 1631 година. Според историка Джеръми Бангс пилигримите е възможно да са били повлияни от празненствата за благодарност по случай края на обсадата на Лейдън през 1574 година. Сега тези празненства се наричат Октобер Фест. По-късно в Масачузец религиозни благодарствени празненства биват декларирани от граждански лидери като Говернатор Брадфорд. Практиката всяка година да се празнува прибирането на реколтата не се утвърждава в Нова Англия до шестдесете години на седемнадесети век.

Оповестяването на Дни на Благодарността в Нова Англия до 1682 година се е извършвало главно от църковни лидери, след което както църковните, така и държавните лидери са имали властта да оповестяват Дни на Благодарността чак до Американската Революция. По време на революционния период политическите влияния засягат издаването на прокламации за Дни на Благодарността. Различни прокламации са издадени от кралски управители, Джон Ханкок, Генерал Джордж Вашингтон и Континенталния конгрес, всички от които са дали благодарността си на благоприятни на тях каузи. Като президент на Американските Съединени Щати, Джордж Вашингтон, прокламира първия национален Празник на Благодарността на 26 ноември 1789 година

Денят на Благодарността: определяне на дата

По-ранното празнуване на Деня на Благодарността в Канада се приписва на по-ранното настъпване на зимата на север, което довежда до по-ранно събиране на реколтата. Денят на Благодарността в Канада не се празнува всяка година на определена дата чак до края на деветнадесети век. До Канадската конфедерация голяма част от колониалните губернатори на канадските провинции декларират собствени Дни на Благодарността. Първия официален Ден на Благодарността в Канада се е отпразнувал на 15 април 1872 година, когато цялата нация е празнувала възстановяването на Уелския принц от сериозно боледуване. Към края на деветнадесети век Денят на Благодарността в Канада се празнува винаги на 6 ноември. Все пак, след приключването на Първата световна война Денят на Примирието обикновено се е празнувал в същата седмица. За да се предотврати сблъсъка на празниците един със друг през 1957 година Канадския парламент прокламира празнуването на Денят на Благодарността на вторият понеделник на месец октомври, което е сегашната му дата.

Денят на Благодарността: определяне на дата в Съединените Американски Щати

Денят на Благодарността в Съединените Щати се е празнувал на различни дати в историята. От времето на Бащите основатели до Линкълн датата, на която Денят на Благодарността се е празнувал е варирала от щат до щат. Последния четвъртък на месец ноември се превръща в универсална дата едва към края на деветнадесети век, дата, на която преди се е празнувал Денят на евакуация (ден в памет на евакуацията на Британците от САЩ след Революционната война). Съвременният Ден на Благодарността е прокламиран официално във всички щати през 1863 от президент Ейбрахам Линкълн. Повлиян от кампанията на авторката Сара Джозепа Хейл, която е изпращала писма до политиците в продължение на четиридесет години в опити да превърне Деня на Благодарността в национален официален празник, Линкълн в крайна сметка го обявява. Избраната дата (последния четвъртък на месец ноември) е символ на даровете, с които е благословен съюза и победата във войната. Тъй като Гражданската война е била все още в процес Деня на Благодарността се е отпразнувал от цялата нация чак след приключване на Реконструкцията през седемдесетте години на деветнадесети век.

На 31 Октомври 1939 година президента Франклин Рузвелт подписва президентска прокламация, чрез която премества Деня на Благодарността на деня след последния четвъртък на месец ноември по икономически причини. На 26 декември 1941 година той подписва съвместна резолюция на Конгреса, променяща дата на празника от последния четвъртък на месец ноември на четвъртия четвъртък на месец ноември.

От 1971 година насам, откакто бе приложен американския Единен акт за почивка в понеделник, американският празник Ден на Колумб съвпада с канадския Ден на Благодарността