Инфлация. Рецесия. Растящи лихви. Какъв е изходът за Европа?

Инфлация. Рецесия. Растящи лихви. Какъв е изходът за Европа?
Pexels
A A+ A++ A

Германия, Швеция и Латвия със сигурност ще изпаднат в рецесия догодина, както стана ясно от публикуваните вчера есенни прогнози на Европейската комисия. За по-голямата част от държавите икономическият ръст се забавя и дори технически да не влязат в рецесия, цикълът е съвсем ясен - вървим към спад в икономиките. Високата инфлация ще продължи да бъде на дневен ред, макар догодина да се очаква забавянето й. Лихвите също ще продължат да се покачват, което принуди Брюксел да потърси гъвкавост в дълговите правила.

Какъв е изходът от тази ситуация и работещи ли са решенията на Европейската комисия. Въпросът в предаването "Събота 150" е към трима експерти: Даниел Грос, директор на Центъра за европейски политически изследвания, Фредерик Ериксон - анализатор в Европейския център за международна политическа икономика, и Сандер Тордуар от Центъра за европейски реформи.

"Докато Кристин Лагард ръководеше Международния валутен фонд, неуморно повтаряше - в глобалната икономика грее слънце, сега е моментът да ремонтираме покрива си. Две години по-късно се оказа, че не просто не сме ремонтирали покрива, а няма къде да се скрием. Започна трескаво харчене - от действителна необходимост от помощ до стимулиране на инфлация чрез подкрепа и на не съвсем нуждаещите се, откъдето и дълговете на държавите започнаха да растат", посочи Даниел Грос. И още:

"Мисля, че в много държави могат да се намалят социалните разходи, без това да се отрази на бедните, защото сега много от тези средства практически отиват по-скоро при средната класа, а не при бедните. Това е много ясно изразено в страна като Италия, която има по-големи социални харчове например от Швеция, но Италия не притежава същото ниво на равенство, каквото има в Швеция. Италианското правителство просто е много неефективно в някои от социалните разходи, които прави. Затова ми се струва, че именно това перо може да бъде подобрено в много европейски държави".

Сандер Тордуар също вижда високата задлъжнялост като основен проблем, съчетан с високите лихви:

"Също така всичко опира до енергия, енергия и пак енергия. Тази зима Европа извади късмет и действа правилно, като запълни доколкото е възможно газовите си хранилища. Също така засега времето е благосклонно към нас. Само че идва и въпросът - какво ще правим следващата зима? Ще има рецесия, която ще започне през четвъртото тримесечие на тази година и ще се развие през първото догодина. Ключовият въпрос е колко дълбока и колко продължителна ще бъде рецесията. Именно тук има много голяма несигурност. Съвсем ясно е кои са водещите фактори за забавянето - високите лихви, много високата инфлация, която удря способността на хората да харчат пари, веригите на доставки и самата несигурност, която тежи върху решенията на домакинствата и компаниите".

Фредерик Ериксон концентрира вниманието си върху свързаността на отделните проблеми:

"Инфлацията не може да се овладее и намали без твърди политики от страна на Европейската централна банка и останалите централни банки в Европа на страните, които не са част от еврозоната. Това би намалило икономическата активност и най-вероятно ще доведе до рецесия. Необходимо е да погледнем и към останалата част от съотношението - брутния вътрешен продукт. Той няма да нараства, а не е изключено и да намалее. Казано по друг начин, делът на дълга спрямо брутния вътрешен продукт може да се окаже още по-висок от това, което сме очаквали. Всичко това, в комбинация с нарастващите разходи за поемане и обслужване на дълговите задължения, ще окаже изключително голям натиск върху всяко правителство в Европа. Необходимо е да осъзнаем спешността и да насочим вниманието си към различен вид политики по отношение на дълга и дефицита, защото през последните няколко години те излязоха от контрол. Задължително трябва да ги върнем под контрол, защото икономическата ситуация става все по-лоша".

Как?

"Трябва да има по-висок икономически растеж в Европа, за да можем да управляваме ситуацията, при която все повече допълнителни разходи тежат върху нас, но няма как да ги финансираме. За съжаление няма как да управляваме подобен развой на събитията, когато имаме само няколко правителства в Европа, които обръщат внимание на икономическия растеж и са готови да направят необходимите реформи. В Брюксел също отдавна не сме виждали действия, които поставят икономическия растеж на дневен ред".

Европейската комисия предложи по-голяма гъвкавост в дълговите правила. Запазва се 60-процентният праг, но връщането на нивата до него за отделните държави може да става по-плавно. Даниел Грос:

"Това предложение е компромис вътре в самата Комисия, между двама еврокомисари - единият е от север и иска да има по-стриктни правила, другият е от юг и иска да даде пространство на страните да постигнат целевите стойности по-бавно. Компромисът, който са постигнали, е да дадат на държавите повече време, за да намалят дълга си. Ако обаче се отклонят от плана за намаляване на задлъжнялостта, наказанията ще са по-сериозни и ще бъдат налагани почти автоматично. Мисля, че ще бъде много трудно да се въведе подобен механизъм. Лесно е да си представим, че правителствата ще постигнат съгласие за намаляване на нивото на държавен дълг в период от 5 до 7 години, например. В същото време ще кажат, че първата година нямат възможност да направят каквото и да е, а през втората - съвсем малко, а сериозното намаляване на дълга ще бъде в петата, шестата и седмата година. Планът получава одобрение, но след четири или пет години правителствата казват: "Не, не можем да го направим сега. Твърде трудно е". Може вече да има ново правителство, което да каже, че иска да предоговори плана. Ето защо смятам, че практическото приложение ще е много трудно".

Фредерик Ериксон споделя напълно тези притеснения:

"Ако погледнете към сериозно задлъжнелите държави в Европа - Италия и Гърция, напълно нереалистично е да се очаква, че ще има огромно намаление на дълга спрямо брутния вътрешен продукт в следващите десет години. За да се случи това в Италия, например, икономиката й трябва да расте с много по-бързи темпове. Също така правителствата трябва да работят с излишък, със структурен излишък. В същото време знаем, че не може да приложим програми за съществено намаление на дълга, защото това ще доведе до лишения. Политическите последици ще бъдат много тежки".

Това важи и за лоши финансови решения, коментира Даниел Грос:

"Високата задлъжнялост на правителствата не може да бъде излекувана с правила, наложени от Брюксел. Това вече сме го виждали. От самото начало е ясно, още когато бе одобрен Договорът от Маастрихт, че пазарният натиск е изключително важен. Станахме свидетели на това в Италия. Когато рисковата премия на дълговите книжа се покачи твърде много, правителството стана по-предпазливо. Настоящото правителство също демонстрира предпазливост, защото има примера на Обединеното кралство. Там се наложи крачка назад, защото пазарите реагираха много бурно".

Именно в пазарите Грос вижда решението и на един друг важен проблем - как ще се финансира помощта за Украйна, след като затягането на коланите в национален план е задължителна стъпка към овладяване на ситуацията. Експертът е убеден, че подкрепата за Киев трябва да присъства в европейската финансова рамка:

"Това са военни разходи. Те не се финансират през данъците, а през облигации. Мисля, че е много разумно да се емитират общоевропейски облигации, за да се помогне на Украйна - първо, за да оцелее и да се защити и след това, да се надяваме, да помогнем на Украйна да възстанови икономиката си и нормалното функциониране на държавата. Смятам, че усилието за това трябва да бъде общо, затова трябва да се поеме общ европейски дълг. Необходимите средства не са чак толкова много на фона на европейската икономика. Украйна се нуждае от около 50 милиарда евро годишно. Това са жълти стотинки за нас, тази сума няма дори половин - един процентен пункт от общия обем на европейската икономика. Ето защо смятам, че на европейско ниво можем да поемем подобен разход и трябва да го направим".

Според Сандер Тордуар по темата с помощта за Украйна трябва да се мисли в две направления - сега и когато войната приключи:

"Засега най-вероятно ще остане комбинация от съществуващите европейски фондове и инструменти за подкрепа в Европа. Те вече се използват. Засега Европа не е предоставила всичко, което е обещала на Украйна. Така че, мисля, че е добре Европа да спази обещанието си като в действителност изпрати всичко, което за което е дала дума".

Разбира се, партньорите на Киев трябва да споделят финансово помощта - и докато Украйна се бори за свободата, независимостта и териториалната си цялост, и след това:

"Това е глобален въпрос и между Съединените щати, Европа и останалите партньори, които подкрепят Украйна, преговори ще има. Трябва да се постигне разбирателство кой каква част от цената поема. Съединените щати и в момента подкрепят сериозно Украйна с военна и финансова помощ. Както казахте, Европа също оказва помощ. Очакването ми е, че когато войната приключи, както всички се надяваме по добър начин за Украйна, ще има много големи разходи за възстановяване. Именно тогава Европа ще бъде на първия ред. Това води към вашия въпрос как тежестта трябва да бъде разпределена между европейските държави. Единият вариант е да се координират подпомагане на национално ниво, но това е много сложно и няма да бъде удачно за дългосрочно планиране. Струва ми се, че общ подход за дългосрочна подкрепа, който също така е обвързан с предстоящото приемане на Украйна в Европейския съюз, би било много по-разумно. В момента тя има статут на кандидат за членство. Един от красивите елементи на този подход е, че приносът ще бъде обвързан с големината на икономиката на всяка от държавите".

Общи решения се изискват и по други ключови приоритети - осигуряването на достатъчно енергия, инвестиции във възобновяеми източници, общоевропейска отбрана и редица други, които имат своята цена, но и своя принос към икономическия растеж, убедени са и тримата анализатори. Със сигурност зимата ще бъде тежка, но - ако се върнем към посланието на Лагард от времето й в МВФ, този път нямаме време да чакаме до пролетта и слънчевото време, трябва да изградим покрива наново, и то по екологосъобразен начин.

Марта Младенова, БНР

#инфлация #рецесия

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай