Тайните срещи на Ванга и Людмила Живкова: Какво се крие от нас

Тайните срещи на Ванга и Людмила Живкова:  Какво се крие от нас
A A+ A++ A

Людмила Живкова, дъщерята на Тодор Живков, спасила Ванга от преследване на тайните служби, които искали не просто да забранят на сляпата пророчица да се среща с хора, но и да я вкарат в затвора. А принципът тук е: има човек – има проблем, няма човек – няма проблем, пише "Телеграф".

"Двете се сприятелили и когато си била у нас, Людмила поне веднъж месечно отскачала до Петрич или пък пращала кола да я докара. Тя спира гонението срещу сляпата пророчица. По нейно настояване се регламентира и приемът на клиенти и се въвежда такса, започва да се строи приемната й в местността Рупите", разказват паметливите хора.

Фатално

Близките на Ванга споделят, че тя е знаела за преждевременната смърт на Людмила Живкова. За обществото тази кончина и до ден днешен си е загадка и истинска мистерия, но Ванга е имала видения какво ще се случи във фаталната 1981 г. Тя неколкократно я предупреждавала да бърза със задачите.

През януари 1981 г. Живкова заминала за Москва, където подписала план за културно сътрудничество между България и Съветския съюз за периода 1981 - 1985 г. В Москва Людмила е и на съвещание на културните министри на социалистическите страни. Там дъщерята на Тато е имала и таен разговор с шефа на отдел “Култура” в Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз Пьотър Демичев. Нейните приближени си спомнят след време, че поводът е бил изнасянето на Тракийското златно съкровище в Лондон.

Бялата дама

Людмила Живкова заминава за Индия, за което я подготвят разказите на най-доверения й човек - Кръстю Мутафчиев, който вече е живял в Индия. По това време той е шеф на службата за културно наследство и е на пряко подчинение на Политбюро на ЦК на БКП. Той е и човекът, който свързва Людмила Живкова с художника Светослав Рьорих, оказал неимоверно голямо духовно влияние върху нея. По нейна специална покана през 1979 г. семейство Рьорих гостува в България.

Тогава Рьорих е удостоен с титлата “доктор хонорис кауза” на Великотърновския университет. Светослав Рьорих подарява на България великолепни платна – 400 свои и на баща си Николай Рьорих, чието местонахождение днес е неизвестно. Поне не и официално. В Индия Людмила взима със себе си поета Любомир Левчев, писателя Пламен Цонев и парапсихолога проф. Георги Лозанов.

Пламен Цонев я посвещава в тайните на Дънов и Бялото братство. Неофициално са я наричали Бялата дама. В Индия тя е приобщена и към тайното братство на упанишадите (богоизбраните – последователи на Брахма, вярващи в наличието на единна световна душа, която живее във всяка човешка душа).

Тя е посветена в тайните им ритуали. Това се случило в индийските джунгли в полите на Хималаите. Приобщаването към упанишадите става по пътя на изпитания, с преодоляване на земните и плътските страсти. Едно от изпитанията е очистване на тялото, а оттам и на душата. На това става свидетел личният й бодигард.

В Индия Живкова е гост лично на министър-председателя Индира Ганди, която е специалист и по езотерика и я ръководи по този път. Людмила е искрена почитателка на древната индийска култура. Тя е завършила история и история на изкуството и си пада по всички древни култури, като особено силно търси и българска връзка с тях.

Живкова посещава и Златния храм в долината на река Кулу. Задава много въпроси на живеещия в страната Светослав Рьорих. По време на разговорите си с него в дома му той й показва пазената от него реликва върху стената на спалнята - дипломата от Великотърновския университет, с която е удостоен като доктор хонорис кауза. Разговарят за посланията на махатмите, за записките на Елена Рьорих, касаещи най-старата история на България. Това са записки, които тя е водила, докато съпругът й е бил при тях. Рьорих е и страстен почитател на Ванга. Смята се, че двамата с Людмила с часове са говорили за петричката пророчица и за това какво тя вижда.

Камъни

От Индия Людмила се завръща въодушевена, но и крайно уморена от климата, дългите преходи, недоспиването, приемите, беседите, ритуалите на посвещенията.

Донася на баба Ванга информация за посвещението си в храмовете на Индия и подаръци – енергийно заредени полускъпоценни камъни. Тя й носи и свещена пръст от Шринагар и Кулу.

На изпроводяк Индира Ганди й подарява току-що откъснати цветя и подправки. Тях тя ги занася на Ванга.

Смята се, че точно след посещението на Людмила в Индия пророчицата най-силно усеща края й. Предполага се, че тя обаче не е казала на приятелката си, а само я помолила по-бързо да приключи с някои от задачите си. Сред тях е идеята за Българския Лувър, осъществена от Вежди Рашидов като министър на културата чак в последните години.

Друга задача е честването на 1300 години на създадената от Аспарух българска държава край Дунав. Сред една от задачите е и тайната за неразкритата в Странджа гробница от времето на фараоните, потвърдена й от махатмите (бележити личности) в Индия, за която по това време вече знаят корифеят на археолозите у нас проф. Александър Фол, Ванга и Кръстю Мутафчиев. Тогава Людмила Живкова дава картбланш на Мутафчиев за началото на разкопките в Странджа. В непосредствена близост, в района на Мишкова нива, проф. Александър Фол също прави своите проучвания.

Людмила умира на 21 юли 1981 г. Официалната версия е подхлъзване. Неофициалните са много – от отравяне, до куршум в главата и всякакви други теории на конспирацията. Твърди се, че само Иван Славков бил наясно и може би самата Ванга, но само във виденията си.

Писател

Ванга и Людмила се срещали винаги на четири очи. Охраната отцепвала района и не допускала никого. Може би така е ставало на Рупите, но в София е било по-различно.

Поне според свидетелствата на покойния руски писател Валентин Сидоров. Навремето той често идвал у нас. Познавал пророчицата добре от многото статии и книги, които бил прочел за нея. Голямото му желание обаче било да се срещне лично с нея. Дори се готвел да пътува за Петрич. Споделил това с Людмила, с която имал отлични отношения. Живкова му казала, че Ванга сама ще дойде в София.

Още при първата среща пророчицата веднага познала, че гостът е писател от Москва, и му препоръчала поне 3-4 пъти в годината да ходи в Ленинград (сега Санкт Петербург). Посъветвала го освен това да работи навън, а не в стаята, и да не ходи с тежки обувки, защото пречат на мисълта. Освен това да оставя вечер отворен ръкописа, който пише, за да поема той небесното излъчване и сили.

Сидоров пише: “Веднъж срещата ни се състоя в бившия царски дворец. Изведнъж около Ванга явно се струпаха духовете от миналото, защото почна да ни ги описва: ръка с пръстен чука по прозореца, танцуват циганки, ето го и високия мургав принц Кирил. Людмила го нарече безделник. Какво значи „Дон”? - пита ме Ванга. Това е река - отвръщам. Тя е широка двеста-двеста и петдесет метра. А Ванга ми казва: “Има паметник. По хълма ходи бос. Когато пишеш за България, мисли за Людмила.“

После ми обясни, че те двете са свързани духовно, живели са по времето на свети Сергий в един манастир. “Ох, виждам те – ми казва тя. - Ти си офицер, имаш руска душа. Войската се надига като огън, а войниците са като огнени езици. Винаги ще си с Русия. За теб Русия е всичко.” На Людмила пък казва: “Трябва да се появят и други жени като теб. Те още не са слезли от небето. Но скоро ще дойдат и ще помагат на Земята.”

Разстрел

През 1979 г. при Ванга отива американският писател Джон Чийвър, наричан от американските литературоведи Чехов от предградията. Води го Любомир Левчев. Американецът е световно признат за майстор на краткия разказ. Той е във възторг от пророчицата.

Тя го пита познава ли Жаклин Кенеди (по това време вече е била Онасис). Американецът потвърдил, че я познава. Тогава Ванга поискала да я срещнат с нея, за да й каже кой и защо е убил мъжа й.

Тя иска, но не й дават. Страх ги е от това, което ще кажа”, твърди пророчицата. Тя казала на Людмила Живкова за това кой всъщност е убил Кенеди при разстрела, приписван на Харви Осуалд, но няма данни дъщерята на Тато да се е свързала с Жаклин Кенеди-Онасис.


#Людмила Живкова #Ванга

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай