„Целувката на смъртта”: Шпионските джаджи на СССР

Много от нас са гледали филмите за Джеймс Бонд, така наречения агент 007. И разбира се, всеки е виждал различните джаджи и устройства, които той носи със себе си, за да улесни шпионския си живот, да прави различни трикове и да придобие шпионски суперсили. Но малко хора знаят, че през цялата история, тайните агенти и служби за държавна сигурност разработват абсолютно невероятни джаджи, които са предназначени за различни цели.

Червило целувката на смъртта

Това не е червило, а миниатюрен пистолет.

Името подсказва, че червилото вероятно е отровно, но то не е нищо повече от малък пистолет само с един куршум. Външно устройството изглежда като обикновена тубичка с червило. Но щом собственикът му свали капачката и го завърти, от него излита куршум, чиято бойна способност не се различава от тази, която излита от огнестрелно оръжие.

Понякога шпионите и агентите на специални служби трябва не само да премахват опонентите си, но и да записват различни данни, както и да наблюдават ситуацията, която се случва около тях. За съжаление не винаги е възможно да запишат нещо на камера и това да останете незабелязано. По времето на СССР няма малки телефони с камери. Затова е разработена специална микрокамера, която се монтира в копче на риза или палто. Тя се включва от джоба на панталон или яке. Такива малки камери са използвани както в СССР, така и в европейските страни и в Щатите.

Чадър с отрова

В дизайна на това устройство е вградена специална спринцовка, в която има силна отрова. Тя не действа бързо, а в продължение на няколко дни. След такава инжекция с чадър жертвата не умира в същия момент, а след 2-3 дни. В историята има реален случай, когато специален агент използва такова оръжие. С помощта на шпионски чадър е ликвидиран Георги Марков - български писател и дисидент. Инжектиран е през 1978 г. на автобусна спирка и 3 дни по-късно умира от отравяне на тялото с неизвестно вещество, което се оказва силна отрова.

Пистолет с киселина

Има и примери в историята, когато подобен пистолет е използван в реалния живот, за да се елиминира неугоден за страната революционер, какъвто е Степан Бандера - лидер на украинските националисти. Именно с помощта на такъв пистолет, зареден с киселина, Богдан Сташински, който е съветски агент на КГБ, ликвидира Бандера в края на 50-те години. Агентът на КГБ се прицелва в лицето на Бандера с такъв пистолет и той умира от силната киселина.

С такъв пистолет е ликвидиран и украинският публицист, адвокат и един от лидерите на Организацията на украинските националисти Лев Ребет. Той е убит от същия агент Сташински 2 години по-рано от Бандера през 1957 г. Никита Хрушчов лично наблюдава хода на операцията. Първоначално след изстрела не може да се каже какво точно е убило мъжа. Веднага след смъртта на Ребет съдебно-медицинската експертиза признава, че той е починал от инфаркт, но е възможно по резултатите да са „работили“ и служители на Комитета за държавна сигурност. Няколко години по-късно са разпространени резултатите от анализите, според които се установява, че причината за смъртта на Лев Ребет е именно циановодородната киселина от пистолета на агент на КГБ.

Камера в писалка

Както споменахме по-рано, понякога агентите трябва дискретно да заснемат нещо или да направят снимка. В миналото това се прави с обемисти камери, а когато агентът, отива на мисия и трябва да предаде информация чрез фотография, не може да използва голям фотоапарат. През 70-те години изобретателите стигат до истинска революционна разработка - инсталират миниатюрна камера в писалка, която използва Александър Огородников - съветски дипломат, вербуван от американските специални служби. Тя съдържа не само камера, която се използва за снимки на важни документи, но и малка капсула с отрова. Агентът гълта капсулата в момента, в който идват да го арестуват. Смъртта на предателя настъпва моментално, така че не е възможно да се разбере за кои специални служби работи вербуваният дипломат.

Изкуствен пън

През 70-те години недалеч от Москва е открит доста подозрителен разрез на дърво - стар пън. При по-внимателно разглеждане се оказва, че е изкуствен и предава информация на американските специални служби, които постоянно знаят местоположението на съветските ракетни системи. Този вид изкуствен радар се захранва от слънчеви панели. За 70-те години това изобретение е нереално скъпо. С течение на времето служителите на специалните служби на СССР напълно разучават неговия дизайн и го използват за създаване на радари за своите цели, пише "Труд".