Шпионски игри: Как Мосад открадна най-секретния документ на СССР

Шпионски игри: Как Мосад открадна най-секретния документ на СССР
pulse.mail.ru
A A+ A++ A

20-ият конгрес на КПСС, проведен през февруари 1956 г., с право се смята от мнозина за повратна точка в съветската история. На него са взети някои много важни решения и е представен известният доклад "За култа към личността и неговите последици", който бележи началото на десталинизацията. Оценките за това събитие се различават значително.

Някой виждат в решението на конгреса опит за връщане към истинската, "ленинска" версия на социализма. Противниците, от друга страна, настояват, че Никита Хрушчов с акта си по същество изважда страната от релси. Както и да е, все още има разгорещени дискусии около 20-ия конгрес на партията и периодичното появяване на нови факти не  позволява да се даде окончателна оценка на това историческо събитие.

Началото на "размразяването"

Докладът "За култа към личността и неговите последици" е прочетен от Хрушчов на закрито заседание на XX конгрес. Съдържа няколко десетки обвинителни тези. По-специално, покойният лидер Йосиф Сталин е обвинен в използването на термина "враг на народа", пренебрегване на принципа на колегиалност, репресии срещу старите болшевики (особено участници в 17-ия конгрес), случая с лекарите, депортирането на народи - с други думи, всички престъпления в периода от 30-те до 50-те години на миналия век.

Въпреки това Хрушчов нарича култа към личността на лидера основната точка на обвинението, така да се каже, корена на всяко зло. Никита Сергеевич вижда признаците му в много песни, филми, имена на населени места, както и в следвоенния химн на СССР. За да подкрепи обвиненията си, Хрушчов цитира класиците на марксизма, както и известния "завет на Ленин" и изказвания на Надежда Крупская за личността на Йосиф Сталин.

Би било силно преувеличено да се каже, че разкриването на престъпленията на Сталин на 20-ия конгрес е нещо неочаквано. Преди доклада на Хрушчов на конгреса говори Анастас Микоян, който критикува "Краткия курс по история на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките", както и друга литература за революцията и гражданската война, за историческа недостоверност. И така, в редиците на съветския елит вероятно отдавна назрява идеята другарят Сталин да бъде "осъден" и обявен за отговорен за цялата доста трудна история на първите десетилетия на съветската държава.

Политически реакции

Има очевидни причини за това. Цялото висше партийно ръководство по някакъв начин е замесено в репресиите през 30-те години. Поради тази причина почти веднага след смъртта на вожда, Лаврентий Берия е арестуван, осъден и екзекутиран. Министърът на вътрешните работи по онова време има компромати и за Хрушчов, и за Маленков, и за всички други политически опоненти. Провеждането на специална операция за арестуването на Берия е отделна детективска история, но фактът остава факт. Изпадналият в немилост министър е екзекутиран, а архивните данни засега остават неприкосновени.
Още повече осъждането на Сталин, което не предизвиква съпротива от страна на участниците в конгреса, сваля отговорността и от Хрушчов, който по едно време става известен с преизпълнението на плана за екзекуции в Украинската ССР. Личната победа на първия секретар обаче, очаквано се превръща в падане на престижа на СССР сред социалистическите страни и комунистическите партии. По-специално решението на конгреса е осъдено от Мао Цзедун в Китай и Енвер Ходжа в Албания.

Публично достъпен

Самия текст на доклада има интересна съдба. За първи път той е публикуван не в СССР и дори не в страна от социалистическия лагер, а в САЩ. На 5 юни 1956 г. текстът на доклада, преведен на английски, е публикуван от New York Times и Washington Post. В същото време в СССР текстът, въпреки че е изпратен до всички партийни клетки на страната, се появява в печат изцяло едва през 1989 г. Въпреки това, жителите на Страната на Съветите могат да се запознаят с публикуваната "омекотена" версия на доклада.

Такава ефективност на американските вестници тогава притеснява мнозина. Представени са различни версии - ЦРУ и германското разузнаване са обвинени в изтичане на информация. Реалността обаче се оказва доста по-прозаична, макар и не без шпионска линия. Веднага след конгреса, КПСС изпраща текста на доклада до всички комунистически партии от социалистическия лагер. Едно от копията се озовава в Полша, където секретарят на Едуард Очаба, лидер на Полската работническа партия, разсеяно оставя толкова важен документ на видно място. От това не пропуска да се възползва неговият познат, журналистът Виктор Граевски. Той тайно снима доклада и предава снимките на израелското посолство. По-нататък, чрез израелското разузнаване Мосад, тези документи се озовават на Запад. Всички печелят: американските медии получават текста на секретния доклад, Мосад се обявява пред целия свят за сериозна разузнавателна служба, а полският евреин Виктор Граевски получава възможност за репарации от Израел.

Румяна Генадиева, "Труд"

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Коментирай

Най-четено от Любопитно
Последно от Любопитно

Всички новини от Любопитно »