Созопол или Кавала? Шефът на Националния книжен център с конкретни сравнения за финал на сезона

Директорът на Националния книжен център , литературен гид и редактор в БНТ - Светлозар Желев, сравни привичките на персонала, ястията, плажовете и изобщо всичко между предлаганото в гръцки курорти и Созопол през летния сезон. Не е голяма изненада, че репортажните му свидетелства и изводите за финал на сезона са изцяло в полза на южните ни съседи:

Замислих се за прекрасната традиция, която имат в гръцките таверни, заедно със сметката да ти донесат нещо сладко, доро, подарък. Този уикенд в Гърция хапнахме в три таверни. "Питари" в Офринио си го знаех от преди, там ни сервираха разкошен домашен шоколадов сиропиран кейк със сладко от сини сливи и ванилов сладолед. В "То Ктима" в Миртофито беше онзи сладолед и плодове върху буца лед, който ви показах, а в "Науагос" в Пилио, Кавала, за която още не съм ви разказвал, бяха разкошен чийзкейк, домашно брауни с орехи, и леки еклерови пасти. Ами, толкова му трябва на човек, за да бъде още по-щастлив след вкусната храна и доброто питие. Сладък дар от заведението, засвидетелстване на уважение, и покана за нова среща. Ще фалират ли българските ресторантьори, ако го правят? И ще им стане ли нещо, ако българските сервитьори се усмихват, държат се любезно, разговарят и предлазполагат клиентите, обсъждат кое е най-доброто за деня, и показват, че си им важен? Като гледам, на гръцките нищо им няма, напротив, тази година Гърция отбеляза абсолютен рекорд по приходи от туризъм за един сезон - повече от 20 милиарда евро. И храната, и обслужването, и цените, са неминуема част от това. Защото 4 възрастни и едно дете, с ципуро, вино и бири, със задължително октопод, калмари, скумбри, хориатики и колокитакия, и от там нататък месо, риба, патладжан, фава, гъби и какво ли още не, в зависимост от ресторанта, никъде не платихме общо сметка повече от 70 евро. Просто отбелязвам. 

А от цените в Созопол ми се изправиха косите. Добре, че има "Нептун" там. Но, здраве да е, туризмът е бизнес, и ако не го правиш добре, просто фалираш, това е. 

Та да ви кажа накратко и за "Науагос" на плажа в Палио, страхотно море, чудна тераса, вкусна храна, и е пълно с местни. А това винаги е атестат. В неделя всички маси бяха резервирани и за обяд, и за вечеря, добре, че се вредихме между двете. Скумбрито и фавата са страхотни, калмарите и октопода също, според Надя, това бяха най-добрите тиквички/колокитакия, които е яла, калмарите бяха много специални, малки и крехки, със съвсем лека панировка, и страшно вкусни, поръчахме и гъби кладница на скара с балсамико, жестоко беше, и печени картофи по гръцки с лимон и риган, божествени. Бирата я сервираха в истински леденостудена халба, и щато си я викнах след дежурните 200 грама ципуро, си остана ледена, докато я изпия. А за следващия път като отидем си набелязах един панчета стек, около 40 сантиметра, сервират го на дъска, с разнообразни гарнитури. Както бях казал, винаги трябва да оставаме да опитаме по нещо следващия път, да има за какво да се завръщаме. Такива неща. "Храната, начин на употреба", "Опитай това" и "За бавното живеене и насладата от живота" в едно. Прочетете ги тези книги и за други съвети.