Защо никой не е стъпвал на Луната от 53 години?

Вярвате или не, но преди 53 години, през юли 1969 г., хората по света гледат на малките екрани как Нийл Армстронг стъпва на Луната. Оттогава човешки крак не е докосвал тази планета, а причините са няколко. Телевизионното предаване на кацането на първия човек на Луната през юли 1969 г. е гледано от милиони хора по света. Около 5% от американците смятат, че изобщо не се е случило.

Небе без звезди

Теоретиците на конспирацията твърдят, че на снимките от кацането на Луната няма звезди в небето. Брайън Кьоберлайн, професор по астрофизика в Рочестърския технологичен институт, обяснява, че това е така, защото повърхността на луната отразява слънчевата светлина и тя заглушава относително слабата звездна светлина. Ето защо не можем да видим звездите на снимките от Аполо 11 - звездната светлина е твърде слаба, а времето за експозиция на камерата трябва да е по-дълго.

Отпечатъците, оставени от хора на Луната, също са обект на съмнения. Мнозина твърдят, че липсата на влага там би попречила на емблематични изображения като известния отпечатък от ботуша на Бъз Олдрин. Марк Робинсън, професор в държавния университет на Аризона, има научно обяснение. Почвата на Луната е покрита със слой от скали и прах, наречен реголит. Той е пухкав и много лесно се оставят отпечатъци в него. Тъй като частиците на почвата са свързани, стените на отпечатъка остават твърди, когато ботушът се отмести. Робинсън посочва, че отпечатъците върху Луната ще останат там милиони години, тъй като няма атмосфера - и следователно няма вятър.

Радиацията 

В ранните етапи на космическата надпревара радиацията е една от основните тревоги на учените. Те се страхуват, че астронавтите могат да бъдат изложени на смъртоносни радиоактивни дози. Експертите на НАСА твърдят, че екипажът на Аполо 11 остава в пояса на Ван Алън по-малко от два часа по време на пътуването до Луната. Астронавтите прекарват едва пет минути на местата, където радиацията достига своя максимум и тя не оставя отпечатък върху тях.

Снимките, направени от Lunar Orbiter (LRO) и публикувани от НАСА, откриват по-новите изображения на всички места от кацане на мисиите Аполо. Снимките, направени от сонда, обикаляща около Луната от 2009 г., предоставят солидни доказателства, че действително е имало кацане. Сред тях има изображение на мястото, където е кацнала мисията Аполо 11 и ясно може да се видят оставените следи.

LRO показва още, че флаговете, поставени по време на шестте мисии, все още стоят на Луната - сондата регистрира сенките им на повърхността. Единственото изключение е този, оставен от астронавтите на мисията Аполо 11. Бъз Олдрин казва, че е съборен от тягата на двигателя при излитането на лунния модул.

Липса на пари

Годишният бюджет на НАСА е 19,5 милиарда долара, което далеч не е достатъчно, за да се посети Луната отново. Преди първото кацане през 1969 г. правителството на САЩ харчи милиарди долари за разработване, изстрелване и доставка на сателити, които могат да заснемат повърхността, за да помогнат при избора на потенциални места за кацане. Огромно безпокойство идва от реголитът. Авиоинженерът Маду Тангавелу от Университета на Южна Калифорния пише през 2014 г., че Луната е покрита с “фин прахообразен слой лунен прах, който е електростатично зареден от взаимодействието със слънчевия вятър. Той е много абразивен и лепкав, което бързо “пълни” космически костюми и превозни средства”. Ако възнамеряваме да прекараме много време там и да построим жилища, трябва да решим този проблем.

Слънчевата светлина също създава пречки. Около 14 дни в една част от Луната е адски горещо, защото е изложена на пряка слънчева светлина, тъй като Луната няма защитен атмосферен слой. 14 дни след това настъпва пълен мрак и Луната става едно от най-студените места във Вселената.

Тук са и “лудите” милиардери, които се включват в надпреварата. Ако не са те, а само НАСА, Боинг и Локхийд разработват машината, може би няма да има голямо развитие. “Няма съмнение, че ако искаме да отидем по-далеч, имаме нужда от нов транспорт”, казва астронавтът Джефри Хофман. Той има предвид работата на Илон Мъск и неговата компания SpaceX, както и Джеф Безос и компанията Blue Origin.

Безос представя идеята си за изграждане на първата лунна база във Вашингтон с ракетната система Blue Origin “New Glenn”. Той казва, че “ще премести цялата тежка индустрия от Земята, която ще се превърне в жилищна зона на леката индустрия”. SpaceX на Мъск може да стигне до Луната преди НАСА или Blue Origin. Тяхната ракета Falcon Heavy е в състояние да изстреля малка космическа капсула Crew Dragone до Луната и обратно.

“Мечтата ми е един ден Луната да стане част от икономическата зона на Земята. И това е нещо, върху което трябва да се работи”, казва Хофман. Астронавтите не се съмняват, че ще се върнем на Луната и Марс. Въпросът е кога и кое поколение ще го преживее."