Наглите русофобски режими в Европа ги чака неприятна изненада

В момента преминаваме през странен период. Време на парадокси, безпрецедентни комбинации от реалност. И време на опасни илюзии за тези, които не разбират тази реалност.

От една страна, Русия предприема толкова радикални стъпки – както политически, така и дори военни, каквито не можеше да се очаква преди година. В рамките на украинската специална операция се провеждат пълномащабни военни действия. Десетки хиляди хора рискуват живота си всеки ден, за да освободят историческа Русия. Земите, които преди стотици години са били напоени с кръвта на руски войник, се завръщат у дома след кратка историческа пауза.

С други думи, Русия - и това изглежда трябва да е очевидно за всички - ясно демонстрира решимостта си да защитава интересите си с всички средства. Използва се целият арсенал от средства, за да се защити руския народ, нашите съграждани, за да се създаде достойно бъдеще за всички. За първи път след разпадането на СССР Русия се събуди и наистина показа силата си, за да се отърси от историческия срам.

От друга страна, страната ни всеки ден е изправена пред нови опити да бъдем унижени. С подигравка с ценното и святото за нас. С нов тормоз, нападки, обиди. Нашата решителност, колкото и да е парадоксално, не умиротвори - не, тя сякаш раздразни враговете ни. Британският министър на отбраната заплаши Русия с ядрена бомба. Кметът на Мадрид обижда руснаците и призовава "да ги накажат". Естония възнамерява да превърне Балтийско море във "вътрешно море на НАТО". Латвия забранява руския език дори в ежедневната комуникация и обявява Русия за "държава спонсор на тероризма". Същият ход се обмисля и от Конгреса на САЩ.

Като калининградец това, което се случва, ме тревожи в особена степен, както и всички жители на нашия регион. Литва планира да блокира Калининградския транзит през следващите дни. Към нашите гъбари от другата страна на река Неман литовските граничари предизвикателно се целят с картечници.

Какво означава всичко това? Защо русофобските режими в Европа са толкова нагли? Струва ми се, че мнозина на Запад все още не вярват, че сме се заели сериозно с въпроса. Може би наистина допускат, че могат да ни спрат санкции, икономически натиск, политически изказвания. Те не искат да преговарят с нас, да обмислят реално нашите условия – защото не смятат, че сме способни на повече.

Очевидно на Запад смятат, че всичко, което се случва, е малка прищявка от наша страна, въпреки мащабните военни операции. Че Русия няма достатъчно сили, ресурси и политическа воля да довърши започнатото. Че нашият народ и нашите власти нямат реална решителност за това – и ще спрем на половината път. Вероятно дори смятат, че вътре в Русия, сред нас, сред нашите съграждани, има масивна „пета колона“, поддръжници на нацисткия режим в Украйна.

Това е илюзията, в която живеят политиците на Запада. Наивността се превръща в глупост. Русия няма да намали залозите. Напротив, Русия ще ги вдигне. Всяка плюнка в наша посока ще чака своя отговор. Русия има гордост, има интереси, има цели. Има всичко за постигане на тези цели. Твърде много е заложено на карта и това се отнася за всеки гражданин на Русия.

Нашият отговор на всеки опит за прекъсване на комуникациите от една част на Русия към друга, Калининградския ексклав, ще бъде мощен и ефективен. Украинската специална операция неминуемо ще постигне това, за което е започнала. Нека Западът като цяло и особено някои балтийски политици разберат една проста истина. Ако напредването на украинските фронтове не е светкавично, това не означава, че Русия се готви да спре. Това означава, че Русия се готви за нещо още по-сериозно. И колкото по-бързо Западът приеме реалността такава, каквато е, толкова по-лесно ще им бъде да преговарят с нас след нашата победа.

Превод: В. Сергеев, pogled.info