Докато се чудим продължава ли наистина промяната, или никога не е започвала, нещо кардинално се трансформира в българската политика. Изчезват твърдите електорати, гласоподавалите стават неуловимо флуидни. Това ново състояние е решаващ изборен фактор, а и за създаване, крах, поведение на партиите. Променя се целият политически процес.
Досега 30 години имахме два големи блока избиратели – ляв и десен. Те можеше да гласуват за различни формации в зависимост от парцелирането на политическите пространства, но никога не ги напускаха: десните си оставаха десни, левите – леви. Понякога се увеличаваха, друг път намаляваха, решаваща за изборите обаче оставаше твърдата ядка. Три вота миналата година доказаха, че ситуацията не е същата. Потвърждава го и навечерието на четвъртия.
Твърдият електорат е единствено при ГЕРБ. 500 000 – 600 000 българи са с Бойко Борисов в студ и пек. Защо, как – отделна тема.
Но вече са почти секта
Трудно ще намалеят, трудно и ще се увеличат.
Всичко останало е в газообразно състояние. Има го, но и го няма, защото всеки момент може да се изпари. От април до ноември миналата година БСП сви електората от 480 000 на 267 000. Някога подобни цифри и съотношения бяха невъзможни за нея. Нещо подобно се случи и с ДБ. Вотът за коалицията намаля от 345 000 на 167 000 гласа (юли – ноември). Къде точно се пръснаха червените симпатизанти, не се знае, тия на ДБ преминаха към ПП. Но е любопитно, че и в двата случая отливът не се дължеше на партийна грешка.
Нито БСП, нито ДБ бяха сторили нещо фатално,
че да разочароват привържениците си. Но явно те не са били чак толкова привързани. Очевидно не са и остатъчните, след като социологията днес е категорична, че партията на Кирил Петков има големи шансове да отнеме още от ДБ; "Възраждане" – от БСП. И не иде реч просто за смяна на партиите. Престъпват се доскоро кощунствени граници – миналата есен десните от ДБ пристанаха на "леви цели с десни мерки"; дори и на напълно ляв президент; сега левите от БСП се отправят към сектор с фашизоиден профил. До вчера това бяха най-преданите електорати ("червени бабички" и "градска десница"). За тях имаше лаф, че
и магаре да издигне
любимата партия, те пак ще го подкрепят. Вече не е актуален, свободно се преориентират към други магарета.
Процесът се доказа и с ИТН – покачи с 15%, после се срина почти трикратно, за да е обект сега на мижав интерес. Доказа се и с ПП – два месеца след оповестяването, че съществува, събра 673 000 гласа. Като нови формации те нямаха твърд електорат. Но ги връхлетя безобразно флуиден, който в стари времена не съществуваше.
Всичко това бяха количествените показатели на промените. По-важни са качествените. Обикновено се говори за постигнати цели в българския преход, изчерпани мантри, смяна на поколенията... – нов тип избирател търси алтернативи. Метаморфозите конкретно миналата година се обясняват и с екстремността – лудата ситуация от три вота е родила луди резултати. Всичко това е вярно, но не обрисува пълната картина. Протичат и две дълбоки културологични промени.
Първата е начинът, по който се отнасяме и ни връхлитат промените в живота. Глобалните ценности, технологиите, мобилността правят лесно откъсването на човека от постоянната му среда. Живеем в стандарти, според които е добре всичко да може се променя –
от дома, през работата до бирата на масата
Това са всеобхватни цивилизационни преобразувания, на фона на които начинът на гласуване е миниатюрна тема. Но именно те са базата, върху която изграждаме житейското си поведение. Промяната е ценност, а в един момент и партиите престават да са неприкосновена за светогледа свещена крава.
Свещените крави не се доказват. В тях се вярва, почитат се. Така и доскоро в партиите или идеалите се вярваше без оглед на доказателствения материал. Твърдият социалистически електорат си предпочиташе БСП "проста така", и с 2 лв. в джоба десният бе десен... Но след като престана да се вярва, след като се живее в промяна, се породиха нови мотиви за вземане на решения – търси се нещо конкретно, видимо, реално. В целия цикъл миналата година конкретният мотив за гласуване за мнозинството българи бе свалянето на Бойко Борисов. Не "победа над задкулисието", "смяна на модела", "събаряне на мафията"... – те звучат като молитва пред икона.
Конкретното материално сваляне на ГЕРБ от власт
бе целта. И когато ИТН можеше да я изпълни, гласовете отидоха при нея. Когато ПП – там. Когато се видя, че БСП хептен не може да я реализира, партията се срина. Конкретните желания, преките задачи, достижимата цел – това са характеристиките на новия електорат. Кой точно ще ги постигне, няма значение. Старият електорат, твърдият, гледаше имената и по тях после натъкмяваше желанията.
Затова предстоящите избори предлагат многобройни вълнуващи дилеми. ПП "краде" от ДБ, обаче бъдещето й зависи от конкретната задача, с която я припознават избирателите.
Много станаха враговете на ПП напоследък,
конкретиката се разми. Същото, но в обратен порядък, важи и за ДБ – следва да изнамери конкретното насред нищото (обезличи се в управляващата коалиция; идеен близнак е на ПП). Ключов казус има и пред БСП – колко под 267 000 гласа ще падне. За русофилския й електорат "Нито патрон за Украйна" е абракадабра, на която в стари времена можеше да повярва само защото я изрича партията. В новите условия и този електорат гледа конкретиките. Тоест колко са
пратените патрони срещу Русия през посредници
От служебния кабинет зависи ще го разберем или не. Като цяло от напълно реални ребуси като ГЕРБ ли да не допускаме, ПП ли да сваляме, нещо трето, четвърто... зависят изборите.
А кълбото на социолозите отново е мъгляво. Миналата година не познаха нито триумфа на ПП, нито паритета на ИТН с ГЕРБ (първия вот), нито краха на БСП. Причината е именно, че електоратът стана неуловим. Грубо казано, около 3 млн. българи се канят да гласуват сега. Тези от тях, които са застопорили света и партиите от А до Я в съзнанието си, без да се вълнуват от реалните факти, са възможно най-малко от всякога. Мнозинството е готово отново за промени. И не му пука много-много. Пак за културни преобразувания иде реч – след като една разочароваща песен я сменяме на мига в ютуб, по каква причина да не може и разочароваща партия? По каква? Въпросът е съвсем сериозен.
Още по темата:
- » Президентът подписа указите за назначаване на служебен кабинет и за изборите на 27 октомври
- » Нов спор между президента и партииите за посланика ни в Украйна (ОБЗОР)
- » Предсрочни избори през октомври? Радев ще отчете кога да връчи втория мандат, за да не са до средата на септември