Известен руски националист: С Путин няма да постигнем победа във войната

Известен руски националист: С Путин няма да постигнем победа във войната
A A+ A++ A

„Мисля, че с Путин ние няма да победим. Половин година време е достатъчно да се разбере, че сегашното военно-политическо ръководство на Русия не е в състояние да постигне победа. Наша, руска победа. Своя победа между Зеленски и Путин, Абрамович и Коломойски, може и да постигнат. Бият се за парите си. За тях победата са парите. А на нас не ни трябват пари. Ние искаме освобождение на Малорусия и Украйна от бандеровска окупация. Ако те не искат победа – ние искаме и ще я постигнем. Наша, руска победа.“ 

Това заявява в изявление за интернет канала „Сталинград“ полковникът от резерва на ГРУ и кандидат на военните науки Владимир Квачков, председател на Общоруското офицерско събрание, нещо като военна легия на бившите съветски офицери (дори домейнът на сайта е с интернет код SU – Съветски съюз), пише offnews. В интервюта през последните години полковникът се самоопределя като „руски християнски националист“.

„Аз мисля, че на Путин не му е нужна руската победа. Той се страхува от нея. И, ако преди имаше изрази от рода на „Путин иска, но не може“, половин година война показаха: „И не иска, и не може“. Нещо повече. Той повече повече не може, отколкото не иска. И не може по силата на вътрешното си състояние, по вътрешните си нравствено-интелектуални качества. Там е работата.“ – казва още Квачков.

Полк. Владимир Василевич Квачков е представител на националистическото крило в средите на руското запасно офицерство. Собствената му биография е противоречива и изпълнена със скандални периоди. Служил е във 2-ра бригада със специално предназначение на ГРУ, работил е в разузнавателното управление на Ленинградска област, служил е в Групата съветски войски в Германия и Задбайкалския военен окръг, участвал е във военните конфликти в Афганистан, Азербайджан и Таджикистан. През 2005 година беше арестуван за опит за покушение срещу Анатлий Чубайс заради ненавист срещу икономическите му реформи, но през 2008 година е оправдан, а след отмяната на оправдателната присъда от Върховния съд е оправдан повторно през 2010.

На 23 декември 2010 Квачков е арестуван отново, този път за организирането на метеж и тероризъм във връзка с дейността на оглавяваната от него нелегалната организация „Народно опълчение Минин и Пожарски“. „Опълчението“ е създадено през 2009 от Квачков и сподвижници. През 2016 година Московският градски съд признава организацията на полковника за терористична организация и забранява дейността й на територията на Руската федерация. Според сериозното обвинение на ФСБ при ареста от 2010 Владимир Квачков се е опитал да организира завземане на няколко военни поделения и да поеме атака към Москва за завземане на властта. Детайлно е било планирано завземането на МВР, ФСБ и МЧС. През зимата на 2013 година полковникът е осъден на 13 години затвор строг режим заради организацията на военен метеж, а през лятото присъдата му е намалена на 8 години, излиза на свобода през 2019 с декларацията „Полковник Квачков за поход и бой е готов“.

Възгледите му остават националистически, но както казва при излизането си от затвора, със засилена религиозна компонента. В анализ за последните събития и войната в Украйна полк. Владимир Квачков предлага да бъдат мобилизирани в национални батальони или полкове всичките емигранти от азиатските републики, които са се установили в Москва и да бъдат изпратени на фронта в Украйна.

В последната си видео изява полк. Владимир Квачков анализира взривовете във авиобазата в Саки и тактиката и стратегията на водената от Кремъл война в Украйна. Ето пълният текст на анализа му.

Взривовете в Саки – между небережността и диверсията

На 9 август на летището Саки в Крим в населения пункт Новофедоровка беше осъществен диверсионен акт. При това диверсионен акт с голяма мощност и взрив, пострадаха много жилищни сгради, има загинали и ранени. В този смисъл да се определи сега какво точно е използвал противникът, или извършените диверсионни действия като взривяване на боеприпаси с голяма мощност, съхранявани или в складовете или на открити стоянки, е трудно засега. Но по моя опит, защото имах и такъв период в живота, когато поради небрежност на летищното обслужване беше се запалила трева, огънят се прехвърли върху складираните бомби и боеприпаси и практически в Узбекистан бяха взривени боеприпаси за авиационна дивизия със Су-24. В Саки според мен са разположени Су-30 и Су-24 и си приличат по последиците.

Ако е имало диверсионен акт, а не небрежностст, двете не се различават по последиците. Важното е да се взриви първата авиобомба, останалите ще гърмят самостоятелно. Но сега не това е важното, макар безусловно има значение, но по-важното е да се оценят военносъстаящите на това събитие. А същността е в това, че ние губим тази война. Наричам я война, а не специална операция, защото специалната операция завърши месец след началото й, в момента в който руската армия беше изведена от района на Киев, Чернигов и Сумск. Тогава стана ясно, че това, което е замислено, не се е получило. Тук няма някакъв престъпен умисъл – в крайна сметка не всички спецоперации биват успешни. Важното е какво стана сега. След половин година на практика от началото на операцията или военните действия.

Дайте да си представим катастрофалното начало на Великата отечествена война. Юни 1941 година. След половин година Сталинският Съветски съюз мина в критично контранастъпление и разгроми германците под Москва. Сегашният върховен главнокомандващ великият Пух, след половин година от началото на неговата си спецоперация, той я превърна в катастрофална заради последиците от извеждането на армията от Киев, Гостомел, северните области. Имаме блестящо начало на специалната операция, да, имаше замисъл, прекрасен, да се изпрати десант край Киев, Гостомел, да се завладеят Бориспол, на практика да се обкръжи столицата на враждебната държава и да се принуди противникът към капитулация. Вместо това бяха проведени позорни преговори в Истанбул, най-позорните. Сталин не разговаря с Хитлер през ноември или октомври на 1941, той разбираше, че с такива хора да се преговаря е безмислено и престъпно. А този отиде на преговори, изведе нашата групиворка от Киев, от Чернигов и Суми и сега след половин година война, ние имаме следното: върви системно разрушаване на Донбас.

За половин година война върви системно унищожаване на Донбас и другите градове. Вървят нападения на Белгород, Курск, вече Брянск. Съответно какъв извод трябва да си направим? Губим войната. Губим я не с оръдия, танкове, самолети или друга техника. Ние губим войната преди всичко концептуално. Мнозина си мислят: учените са такива, онакива, кабинетни хора с очилца седят, пишат… Но тези хора печелят войните. Те и училищният учител, както казваше един другар, Бисмарк. Мнозина знаят и говорят, че лекарите са разгромени, науката, образованието, здравеопазването. Ама и военната наука е разгромена не по-малко, ако не и в по-голяма степен.

Ето ви примери. Сега върви минна и противоминна война на фронта. А къде е нашата военно-инженерна академия? Тя с какво се занимава? Докладвам – тази академия я няма. Тя е унищожена, „оптимизирана“ във връзка с военната реформа Путин-Сердюков. От академията не остана ни-що. Нито факултет, нито катедра, остана половин военна катедра, съвмещавана с нещо друго. Вие можете ли да си го представите? Русия не произвежда военни инженери. А без сапьори нямаше да бъде превзет Казан, нямаше да има подкопавания, взривявания. Руската армия от поне 500 години се занимава с тази работа. Намериха се двама – Путин и Сердюков, които ликвидираха, оптимизираха военно-инженерната академия. Сигурно и в другите области се случва същото.

Затова говорим сега, че ние губим във военните науки, в стратегията, в оперативното изкуство и в тактиката. Руската армия се оказа неподготвена. И когато ми говорят, че сега Шойгу бил дошъл, че кой… Ама Шойгу във военен смисъл е такъв човек, както и Сердюков, без мозък. Защото, както казваше др. Сталин, няма нищо по практично от добрата теория. Правилната теория. Такава няма. На мястото на учебните корпуси на военно-инженерната академия сега е разположена, Господи, прости ми, Висша школа по икономика.

Тук ще си позволя едно отклонение. Аз мисля, че може да използваме този фактор във войната. Трябва да се обяви мобилизация на целия личен състав на Висшата школа по икономика, а доколкото там те са много умни, мисля че седмица ще им стигне да ги освоят професиите на подривник и сапьор и след някоя седмица да ги изпратим на фронта. Ама това е направо вариант без шанс за загуба. И, в случай на самовзривяване, нали знаете, сапьорът греши само веднъж, да речем, гръмне възпитаник на ВШИ по време на миниране. Ами това си чиста полза. Ще се избавим от един т. н. икономист. Нашата икономика ще получи полза от това, че недодяланият инженер-подривник е загинал. Ако все пак той, по време на разминиране гръмне, пак има полза – ще отвори пътечка през минното поле. Направо празно няма.

Когато говорим за мобилизация ние в Русия имаме няколко, десетки милиони имигранти. Аз предлагам всичките тия разни, дето са в Москва… Вие представяте ли си, в Москва азербайджанците са повече, отколкото в Баку. Правим Първа, Втора, Трета азербайджански дивизии. Трета таджикска дивизия. Пета, шеста, седма узбекски дивизии. Ще направим и една инженерна рота, лопатна. И по този начин ще зачистим нашето руско пространство за наши цели. Сами са дошли при нас, мобилизираме ги и ги водим. Затова си мисля, че по въпроса за мобилизицията при нас всичко е гладичко. Има всички фактори за това в Русия да бъде проведена масова мобилизация за обезпечаване действията на фронта.

Напоследък често сравняват Путин със Сталин. Аз ще ви кажа, това е толкова чудовищно сравнение по своята глупост и нелепост, но ако все пак трябва да вземем някакъв аналог от нашата съветска история по отношение на Путин, това е всъщност Хрушчов. Те толкова си приличат, особено по отношение на ВВС. Като се появиха ракетите, Хрушчов реши, че на нас не ни трябва стратегическа авиация. Бяха унищожени стотици самолети, бяха изпратени в запаса летци. Аз знам, по чичо ми, по родния ми чичо, толкова беше обиден, че няколко месеца отказваше пенсия. Такъв чудовищен разгром имаше на военната авиация при Хрушчов.

Не минаха и 50 години и се появи неговият клонинг. Гражданинът Путин, който реши, че щом имаме хиперзвуково оръжие, друго не ни трябва. Ами защо съществуват сухопътни войски, ВМС, ВВС. Това са разни средства. Суша, вода, въздух, под водата. И Космосът. Сега в една организационна структура са армейската авиация и „орбитални групировки“, в Космоса. Кажете ми има ли някой супер гений, който да е в състояние да усвои и да управлява информацията и да взема решения в тези две свършенно различни сфери. А петата сфера? Киберпространството? Или както по-рано се наричаше радио-електронна борба. Тази смес я направи Шойгу.

Сега Путин ми напомня цирково предствление от моето детство. На манежа излиза един такъв страшен-страшен клоун. Ръмжи, крещи, стряска, заплашва. Всички на арената показват, че страшно ги е страх от него, а той си е клоун. Звучи, разбира се цинично. Кажете, ето преди месеци този върховен главнокомандващ ни обеща страшно „Само посмейте да ни докоснете, и ще получите отговор по центровете на вземане на решения. Няколко месеца бомбардират руската територия, официална руска територия, потопен е крайцерът „Москва“, не сме го забравили, сега нанесоха диверсионен удар по авиобазата в Саки.

Какви действия още са нужни за да спре Путин да извършва военни престъпления? Не, не съм допуснал грешка, готов съм да отговарям за думите си. Въпросът е там, че според законите на Руската федерация в случай на нападение на военен обект на Руската федерация, а още повече на неговото унищожаване на територията на Руската федерация Путин, като върховен главнокомандващ е длъжен да, подчертавам, длъжен, да въведе военно положение. Путин не го прави. Той е длъжен в тази ситуация да обяви всеобща или минимум частична мобилизация.

Руската армия воюва с мирновременния си личен състав срещу числено превъзхождащ я противник. Затова и напредва със скорост 2 километра на седмица. И какво виждаме, с безмозъчни действия е загробена значителна част на Въздушно-десантните войски, най-добрата част на морската пехота, без болка не може да се говори за това. А тези кремълски главочи продължават да мълчат и да чакат неизвестно какво. Аз мисля, че на Путин не му е нужна руската победа. Той се страхува от нея. И ако преди имаше изрази от рода на „Путин иска, но не може“, половин година война показаха: „И не иска, и не може“.

Нещо повече. Повече не може, отколкото да не иска. И не може по силата на вътрешното си състояние, по вътрешните си нравствено-интелектуални качества. Там е работата. Мисля, че с Путин ние няма да победим. Половин година е достатъчно време да се разбере, че сегашното военно-политическо ръководство не е в състояние да постигне победа. Наша, руска победа. Своя победа между Зеленски и Путин, Абрамович и Коломойски, може и да постигнат. Бият се за парите си. За тях победата са парите. А на нас не ни трябват пари. Ние искаме освобождение на Малорусия и Украйна от бандеровска окупация. Ако те не искат победа – ние искаме и ще я постигнем. Наша, руска победа.

#Владимир Путин

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай