Гурбетчии и диаспора

Гурбетчии и диаспора
A A+ A++ A

Известният български журналист Йосиф Давидов води седмична коментарна рубрика в Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) -

Първоначално стартирана през март 2012 г., от юли 2012 г. „Задочен коментар“ е коментарна рубрика, посветена на представянето и възприемането на България по света, както и на случващото се с българите в чужбина.

 

Няколко десетки български земеделски работници в Италия не са получавали заплати от близо две години, а когато са пожелали да си тръгнат, са били малтретирани. Страхуват се от работодателя си.

Наши сънародници – бояджии, са принудени да работят на строежа на ядрен реактор за българска фирма, собственост на мафията във Финландия; трябва да й дават по 50 евро седмично за защита. Работодателите не плащат осигурителните им вноски, заплатите закъсняват, нямат право да членуват в профсъюз.

Имам информация за подобни случаи (нередовно изплащане на договорените месечни възнаграждения, тежка експлоатация, незачитане на елементарни трудови права) в Германия, Великобритания, Франция, Испания, Австрия.

Става дума за хора, които са тръгнали на гурбет – „работа в чужбина за печалба или препитание” - според тълковния речник. Не си задавам въпроса: „Защо са напуснали България?”, тъй като знам отговора (въпреки самохвалствата на Бойко Борисов в Букурещ на срещата на ръководителите на Европейската народна партия за макроикономическата стабилност и спестените от премиера факти, че българите са най-бедните в Европа и с най-малка продължителност на живота).

Наблюденията ми сочат, че гурбетчиите нямат почти нищо общо с днешната българска диаспора. Различията са не само семантични (гръцката дума „диаспора” означава „разсейване, разпръскване”; първоначално се използвала за „християни, които живеят извън пределите на църквата, към която юрисдикционно принадлежат”, а днес – за емигранти, установили се в чужбина, но без да прекъсват връзката с родината).

Казано иначе, едните напускат страната, за да спечелят нещо и да се върнат, а другите се установяват зад граница временно или постоянно.

Обикновено гурбетчиите не владеят местния език и живеят в затворения кръг на себеподобните. Това ги прави уязвими и лесни за манипулиране. Не установяват връзка с диаспората и с нейните асоциации и сдружения. Рядко търсят съдействието на български посолства и консулства, както направиха хората от италианската ферма.

...Преди началото на кризата имаше българска компания, която се занимаваше с подбор, подготовка и изпращане на наши квалифицирани работници в частни и публични испански строителни, транспортни и промишлени предприятия. Бяха гурбетчии. Виждах как собственикът и служителите на фирмата се грижеха за тях, опитваха се (и в много от случаите успяваха) да ги приобщят към испанския начин на живот, да ги свързват с отдавна установили се в страната българи, да им предоставят възможности за участие в спортни, културни и обществени прояви. Кризата уби дейността на предприятието, но много от доведените от него, днес са част от българската диаспора в Испания.

Превъплъщението на гурбетчията е въпрос на частен избор.

Кирил (не споменава фамилното си име) написа писмо до вестника на българите в Испания „Нова дума”, озаглавено: „Търсете си правата”. Дошъл наскоро при приятелката си, която отдавна живее в Мадрид, не знае езика, но започва работа за почистване и поддръжка на един СПА-център. Собственичката клинчи и не му прави трудов договор, закъснява с плащането на заплатата, въпреки че всички останали в центъра са много доволни от него. След шест месеца го изгонва. Владеещата добре испанския език приятелка на мъжа разговаря безуспешно с нея. В края на краищата по съвет на друга българка (част от диаспората) Кирил подава жалба срещу бившата си работодателка за това, че не е направила договор и че го е експлоатирала. Правителството на Мадридска автономна област му осигурява безплатен адвокат и скоро ще се гледа делото срещу онази Анхела, която – подобно на италианеца от Пицо и на фирмата от ядрения реактор на западния бряг на Финландия – си е помислила, че след като българинът е гурбетчия, ще изтърпи всичко.

Знам, че ще има гурбетчии, докато не се повиши чувствително стандартът на живот в България. Но също така съм убеден, че ако тези хора – без поддръжката на семейството и близките си – потърсят диаспората и се опрат на нейния опит и знания, биха могли да печелят, без да бъдат унижавани.

Друго би било, ако нашата държава пожелаеше да схване съществената разлика между гурбетчии и диаспора и да подаде ръка – реално, а не само на думи - на българските асоциации и сдружения зад граница, за да могат те да помагат ефективно на сънародници, които страдат като герои на Дикенс.

Май много се размечтах...

#българи в чужбина #имигранти #диаспора #Испания #Мадрид #гурбетчии

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай

Най-четено от Задочен коментар
Последно от Задочен коментар

Всички новини от Задочен коментар »