"Джеймс Уеб" с открития, които преобръщат представите ни за еволюцията на Вселената

Измина едва месец от началото на научната програма на новоизстреляния космически телескоп "Джеймс Уеб". Но макар че той е в експлоатация съвсем отскоро, вече успя да направи открития, които преобръщат представите ни за еволюцията на Вселената и противоречат на установените до този момент схващания, пише създателят на сайта cosmos.1.bg - Светослав Александров.

Новината бе публикувана на страниците на сп. Нейчър. 

Макар че изследователите знаеха, че понеже "Джеймс Уеб" работи в инфрачервената област на електромагнитния спектър и поради това ще открие далечни, ранни галактики, изместени към този диапазон, те се изненадаха от големия им брой. 

"Едва ли може да се намери някакво празно място в далечната Вселена, където да няма нищо", съобщава Джейхан Карталтепе от Университета в Рочестър. До този момент телескопът е повърдил 44 ранни, доскоро неизвестни галактики, които се простират до 300 милиона години след Големия взрив. 

Не само броят шокира учените, но и структурата им. Оказва се, че първичните галактики са много по-добре структурирани, отколкото се смяташе преди. Посредством телескопа "Хъбъл" астрономите бяха заключили, че ранните галактики имат по-неправилни форми в сравнение със съседните, близкоразположени до Млечния път галактики, които заемат правилни форми, например диск. Но наблюденията на "Джеймс Уеб" потвърждават, че има десет пъти повече първични дисковидни галактики, отколкото се предполагаше.

"С резолюцията на "Джеймс Уеб" ние успяваме да видим, че галактиките са започнали да формират дискове много по-рано, отколкото си мислехме", съобщава Алисън Къркпатрик от Университета в Канзас. Това е проблем, тъй като противоречи на теориите за галактичната еволюция. "Ще се наложи да разгадаем това нещо", казва тя. 

Друго изследване на базата на "Джеймс Уеб" установява, че масивните галактики са се образували по-рано от очакваното. Екип, ръководен от Иво Лабе, изследовател от Технологичния университет Суинбърн, твърди, че са намерени седем масивни галактики в полето CEERS с червено отместване между 7 и 10. "Ние заключаваме, че централните региони на поне някои от тези масивни галактики вече са съществували 500 години след Големия взрив и масивното галактично образуване е започнало изключително рано в историята на Вселената", категорични са учените.

Спектроскопските анализи на отдалечените галактики с червено отместване, по-голямо от 5, доведоха до друга голяма изненада - оказа се, че те са богати на елементи като кислород. Астрономите вярваха, че процесите на химично обогатяване, по време на които звездите сливат водород и хелий, за да се получат по-тежките елементи, са отнели много време. Но откритието, че такива елементи се срещат и в ранните галактики, води до преосмислянето на познанията ни за скоростта на звездообразуване.

"Джеймс Уеб" преобръща представите ни и за по-късната еволюция. Телескопът се е заел с проучването на т.нар. "космическо пладне" - това е периодът, настъпил около 3 милиарда години след Големия взрив, когато се смята, че Вселената е била в пика на своето звездообразуване. Рен Суес от Калифорнийския университет "Санта Круз" е сравнил снимки на галактики от "Хъбъл" с такива на "Джеймс Уеб". Оказва се, че в инфрачервената област галактиките изглеждат по-малки в сравнение с това, което се наблюдава във видимата област от "Хъбъл". Преди астрономите си мислеха, че галактиките започват съществуването си с малък размер и растат с течение на времето, но откритията от "Джеймс Уеб" разкриват, че телескопът "Хъбъл" не е могъл да погледне към цялостната картина и вероятно развитието на една галактика е по-сложно.

Макар че мисията на космическия телескоп на НАСА "Джеймс Уеб" тепърва започва, учените са наясно - ще трябва да променят много от възгледите си. "Понякога се събуждам в три часа през нощта и се чудя дали всичко, с което съм се занимавала, не е било погрешно", споделя Къркпатрик.