Осмо служебно правителство поема управлението на България ОБЗОР

Служебно правителство поема управлението на България, след като президентът Румен Радев подписа укази за разпускане на 2 август т. г. на 47-ото Народно събрание и насрочване на предсрочните парламентарни избори на 2 октомври и за назначаване на служебен кабинет от 2 август с премиер Гълъб Донев. Това е четвърто служебно правителство, което назначава президентът Радев.

Това ще бъде осмото служебно правителство от началото на демократичните промени насам.

Първото служебно правителство е назначено от първия демократично избран президент на България Желю Желев. На 17 октомври 1994 г. той назначава служебно правителство с министър-председател Ренета Инджова, което управлява до 25 януари 1995 г. и е първото и единствено досега правителство с жена министър-председател. Служебното правителство е назначено, след като на 2 септември 1994 г. министър-председателят Любен Беров подава оставка и след отказа на Съюза на демократичните сили (СДС) и Българската социалистическа партия (БСП) да сформират ново правителство.

Второто служебно правителство е с министър-председател Стефан Софиянски. То е назначено на 12 февруари 1997 г. от президента Петър Стоянов и управлява до 21 май 1997 г. До назначаване на служебно правителство се стига, след като на 21 декември 1996 г. министър-председателят Жан Виденов подава оставка, която е приета от парламента на 28 декември 1996 г. На 4 февруари 1997 г. на заседание на Консултативния съвет за национална сигурност Николай Добрев връща на президента, даденият му на 28 януари 1996 г. мандат за сформиране на правителство на Демократичната левица. Първите стъпки на служебния кабинет на Стефан Софиянски са въвеждането на валутния борд, овладяването на хиперинфлацията и зърнената криза и изваждането на България от тежката финансова и икономическа криза. На 17 март 1997 г. служебното правителство подписва меморандум с Международния валутен фонд, отпуснал първият заем на държава със служебно правителство за излизане от икономическата криза и за въвеждане на валутен борд (1 юли 1997). Служебното правителство на Стефан Софиянски приема Национална програма за подготовка и присъединяване на България към Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО). 

Третото служебно правителство с министър-председател Марин Райков е назначено на 13 март 2013 г. от президента Росен Плевнелиев и управлява до 29 май 2013 г. Служебното правителство е назначено, след като на 20 февруари 2013 г. министър-председателят Бойко Борисов подава оставка след започналите на 9 февруари 2013 г. протести в цялата страна срещу високите сметки за електроенергия. 

На 6 август 2014 г. президентът Росен Плевнелиев назначава и четвъртото служебно правителство на България с министър-председател Георги Близнашки. До смяната в Министерския съвет се стига, след масови протести срещу правителството в цялата страна, започнали на 14 юни 2013 г. след избора на Делян Пеевски за председател на Държавна агенция „Национална сигурност“. Министър-председателят Пламен Орешарски подава оставка на 23 юли 2014 г. Служебното правителство на Георги Близнашки управлява до 7 ноември 2014 г.

Петият служебен кабинет е начело с проф. Огнян Герджиков, който е назначен от президента Румен Радев на 27 януари 2017 г.  На 14 ноември 2016 г. министър-председателят Бойко Борисов подава оставка, след като на втория тур на президентските избори на 13 ноември 2016 г. кандидатът за президент на партия "ГЕРБ" Цецка Цачева губи от опонента си - Румен Радев, издигнат от Инициативен комитет. Служебното правителство на проф. Огнян Герджиков работи до 4 май 2017 г.

Шестото и седмото служебно правителство на България са едно след друго и на двете министър-председател е Стефан Янев.

На редовните парламентарни избори за 45-о Народно събрание на 4 април 2021 г. нито една от партиите и коалициите не получава мнозинство в Народното събрание за сформиране на кабинет. На 23 април 2021 г. ПГ "ГЕРБ-СДС" връща мандата за съставяне на правителство. Същото правят и ПТ "Има такъв народ" и ПГ "БСП за България". Президентът Румен Радев назначава от 12 май 2021 г. служебно правителство с министър-председател Стефан Янев и насрочва нови избори за Народно събрание.

След проведените предсрочни парламентарни избори на 11 юли 2021 г. отново нито една от партиите и коалициите не получава мнозинство в парламента за сформиране на кабинет. Партия "Има такъв народ" отнема лидерската позиция на коалицията "ГЕРБ-СДС" в парламента. Първият проучвателен мандат е връчен на 30 юли 2021 г. на номинирания за премиер от ПГ на "Има такъв народ" Пламен Николов. До гласуване на предложения състав на Министерския съвет в Народното събрание не се стига. На 10 август 2021 г. Пламен Николов оттегля номинацията си за министър-председател. На 20 август 2021 г. вторият мандат е върнат веднага от заместник-председателят на ГЕРБ Даниел Митов, излъчен от втората по численост ПГ „ГЕРБ-СДС“. На 7 септември 2021 г. лидерът на БСП Корнелия Нинова връща на президента третия мандат, нереализиран от ПГ "БСП за България". На 12 септември 2021 г. президентът Румен Радев разпуска 46-ото Народно събрание и насрочва нови предсрочни парламентарни избори на 14 ноември 2021 г.

Първото служебно правителство на Стефан Янев от 12 май до 16 септември 2021 г. е най-продължително управлявалото служебно правителство в България. На 16 септември 2021 г. за министър-председател на седмото служебно правителство на България е назначен Стефан Янев. Така за първи път в най-новата история на България служебно правителство наследява властта от служебно правителство, а президентът Румен Радев, в рамките само на един мандат, назначава трети служебен кабинет.