5 стъпки как да направим България по-добро място

Има неща, които са типично френски, писа сп. „Тайм“ миналата седмица. Едно от тях е твърдата убеденост, че правителството може и трябва да се погрижи добре за благосъстоянието на своите граждани.

Има неща, които са типично български, бих перефразирала аз. Едно от тях е твърдата убеденост, че правителството не може, а може би не иска да се погрижи добре за благосъстоянието на своите граждани.

И с пълно основание.

За разлика от Западна Европа българите нямаха шанса да се насладят на благата, които осигурява социалната държава – големи социални разходи, държавни протекции и регулиран капитализъм, на които всеки французин например може да разчита през целия си живот.

Ето защо, когато анализатори призовават за сурови мерки и предупреждават, че дълговата криза, застаряването на населението и забавянето на икономическия растеж могат да сложат край на европейския belle vie, те не бива да забравят, че българите така и не видяха какво точно означава това. С други думи, сравняват се несравними неща.

Това всъщност е и най-краткият и, признавам, най-общ аргумент, който мога да дам в своя защита пред онези наши читатели, които ме обвиниха в популизъм и манипулация след статията ми „Дарвин или Дянков?“. Искам и да благодаря на онези, които повдигнаха напълно резонния въпрос какви са конкретните ми предложения за това как да подобрим социалната и бизнес среда в България.

Сега ви предлагам моите пет аргумента в защита на твърдението ми, че България може да бъде много по-добро място за живеене и работа, отколкото е сега. Това са всъщност и моите размисли за това какви стъпки трябва да се предприемат, за да стане тази мечта реалност.

1. Нежеланието на правителството да се бори с корупцията, фактът, че България се превърна в най-корумпираната страна в Европейския съюз, е най-безотговорният акт на днешните управляващи, който има не просто ужасни, но направо трагични последици. Именно корупцията и враждебната бизнес среда карат инвеститорите да напускат страната. В сравнение с този бизнес климат ниският корпоративен данък от 10%, най-изгодният в ЕС, представлява малка и недостатъчна утеха.

2. Няма пари - това е мантрата, която финансовият министър повтаря нонстоп. Няма пари? Наистина? Истината е, че макар брутният вътрешен продукт на България да е нисък в сравнение с развитите европейски страни, той не се и разпределя по най-ефикасния начин. Повечето от парите, които властите не събират, потъват в сивата икономика и организираната престъпност, а събраните просто не се използват за създаване и подобряване на необходимите условия, които ще доведат до по-висок икономически растеж и конкурентоспособност.

3. Стадиони или хора? Инвестициите на сегашното правителство в стадиони, магистрали и големи спортни зали са умопомрачаващи, като се има предвид мизерията, ширеща се в здравеопазването и образованието. Ако трябва да решите дали да си купите маса, или да ви ампутират крака, защото лечението е било забавено, какво бихте избрали?

4. Властите и журналистите знаят много добре, че ситуацията на медийния пазар е близо до монопол. Натискът, както политически, така и икономически, води до автоцензура. Тези, които би трябвало да служат като коректив на правителството, са водени само от страха си. Задължение на журналистите е да надигнат глас и да изпълнят дълга си. Само по този начин те биха принудили властите да признаят връзките си с псевдоиздателите.

5. Вярно е, че българите избраха пътя на икономиите след тежкия удар от икономическата криза през 1996 година. Но те вървят по този път вече години наред, страдат в името на така наречената фискална дисциплина, която доведе до силно разслоена общество. България не е фискално разумна страна, тя е просто една бедна страна. Но има санитарен минимум, който не трябва да се прекрачва, защото това може да доведе до физическо изчезване. Това е нещо, което министърът на финансите не трябва да забравя, трябва да намери начин как икономиката да произвежда повече. Все пак убийството на един народ е тежко престъпление, нали?