Русия хвърля на фронта в Украйна затворници - факт, който опитва да скрие

Поне трима руски затворници, вербувани от частната военна компания "Вагнер", са загинали във войната в Украйна. Още двама осъдени са ранени и се намират в болница в окупирания Луганск. Това съобщава руското издание "Важные истории", позовавайки се на свои източници.

Според събраните от журналистите данни затворниците са били вербувани от "Вагнер" в петербургския затвор №7 "Яблоневка" в началото на юли. В медицинските документи на ранените не са посочени истинските им имена, те са записани под псевдоними. Вероятно пак под псевдоними ще бъдат погребани мъртвите от тях, а на близките им няма да бъдат изплатени обезщетения.

„Възниква въпросът как близките на загиналите ще могат да получат пари. Защото докато ти можеш да докажеш роднинската си връзка примерно с Иван Иванов, как би могъл да докажеш такава с някой си с прякора „Глухарче“? Най-вероятно роднините няма да видят никакви пари при смъртен случай", казва правозащитникът Леонид Крикун пред репортерите на изданието.

Един от източниците на медията разказва, че на неговия роднина, който излежава присъда, са обяснили следното:

„Нацистите са отлично обучени и много трудни за откриване. Вие отивате в авангарда и ще помагате за откриването им, така че не всички ще се върнете.“

Първоначално им казали, че ще се върнат около 20% от наемниците, после – че „почти никой няма да се върне“. На тези, които оцелеят, е обещана награда от 200 000 рубли и амнистия. При смърт обещанието е да се изплатят на семейството 5 милиона рубли. Но всичко това са само думи, които няма да бъдат записани никъде на хартия, уточнява изданието. Договорът е само устен и ги изпращат в Украйна без паспорти и други документи за самоличност.

Защо се съгласяват затворниците?

Според източника, неговият роднина е бил "подкупен с обещанието, че след шест месеца ще се прибере и криминалното му досие ще бъде заличено". Източникът казва също, че първоначално му е казано, че заминават в Донбас да възстановяват разрушената инфраструктура и чак след като е дал съгласие, му е обяснено, че всъщност ги изпращат да воюват.

Същевременно близки на затворниците, притеснени за съдбата им, са се опитали да си уговорят среща с началника на затвора "Яблоневка" полковник Александър Рулев. В официалния си приемен ден обаче той отказал да се срещне с тях. Когато все пак успели да се свържат с него, Рулев отговорил на въпросите за вербуването, че „чува“ за това за първи път, а след това заявил, че ако трябва да се прехвърлят затворници, тогава това се прави „според плана .”

За вербуването на затворници "Важные истории" пише и в друг свой материал, позовавайки се на техни близки, които твърдят, че след като бъдат наети, връзката със затворниците прекъсва. Близките им са подали жалби до омбудсмана (по правата на човека) на Санкт Петербург (Светлана Агапитова), както и към прокуратурата и към администрацията на затвора. Но срокът за отговор е 30 дни и за момента нямат повече информация.