Рашизмът ще катастрофира окончателно, но няма да е безкръвно като края на комунизма

Рашизмът ще катастрофира окончателно, но няма да е безкръвно като края на комунизма
A A+ A++ A

Назаем от блога на Иво Инджев - Ivo.bg.

Дерашизацията ще щракне на принципа на дератизацията: плъховете се ловят в капана от лакомия

Още не знаем как точно ще изглежда окончателната катастрофа на рашизма, но едно е сигурно: няма да е така безкръвна като краят на комунизма. Наблюдаваме началото на рашисткия (к)рай.

Една от приликите между фашизма, нацизма и рашизма е в тяхното възникване върху руините на империализма след военно поражение в Първата световна война, каквато манталитетно продължава днес рашизмът в Украйна. Разочарованието на италианците и германците ( като изостанали в колониалното състезание за територии и техните ресурси) , родило фашизма и нацизма, напомня век по-късно ( с толкова назад се влачи “руския мир”) на разочарованието на рашистите от сгромолясването на тяхната империя на злото, която се заеха да възраждат.

Тази рашистка рожба на Путинщайн няма как да придобие формата на държава, подобие на онова чудовище, наречено СССР, без да пришие към себе си Украйна.  

За разлика от комунизма, рашизмът имитира фашизма и нацизма в икономическата сфера, позволявайки контролирана от държавата, но все пак частна собственост в Русия. И религията в днешния Рашистан е позволена като ерзац идеология на мястото на комунистическата утопия. Рашизмът ( все още) отстъпва на комунизма по мащаба на репресиите срещу собствените граждани, но с това “предимствата” на рашизма пред комунизма се изчерпват. Остават приликите.

В някои отношения рашизмът надмина комунизма и нацизма – например в усмиряването на легалните инструменти на демокрацията, употребявани за целите на диктатурата. 

Справка: цели 96 герамнаски депутати се противопоставят с гласовете си на Хитлер в Бундестага. Плащат с живота си за това през следващите години на война и терор. Не случайно в СССР и в днешна Русия превземането на цитаделата на германската демокрация, каквато е с Бундестага днес ( Райхстаг по онова време), се смята за най-важният символ на победата над Германия. Именно над сградата на тази институция развяването на съветското знаме на диктатурата триумфира, вместо да бъде забодено като символ на победата над централата на нацистите или над бункера на Хитлер.

В Русия, за сравнение, нито един депутат не се опълчи в държавната Дума на решението на Путлер да нападне Украйна.

Чувството за превъзходство над останалия свят също родее нацизма, фашизма и рашизма. С тази разлика, че фашизмът и нацизмът търсят и намират съюзници в Европа и по света, докато рашизмът, който смята себе си за самодостатъчен, превърна Рашистан в анклав, изолиран сред “белите” държави. 

Обиколките на Путлер и неговия гьобелсоподобен външен министър Лавров, ограничени в Азия и Африка, изглеждат само на пръв поглед като “интернационални” и лишени от расистки предрасъдъци. Защото всъщност са резултат от принудата Рашистан да си общува със себеподобни, като изолирания Иран, където Путлер се държи за ръчичка с аятолаха, нежелан от никого в “белия свят” за партньор аятолах.

Антисемитизмът в същото време е поредната прилика от поредицата на паралелите между фашизма, нацизма и рашизма. Путлер напредва с бързи темпове в това отношение по стъпките на своите антисемитски подобия от миналия век. Нареди закриването на най-старата еврейска организация на територията на своята империя, която от 1929 година насам се грижи за еврейската емиграция. От Израел заплашиха, че в отговор ще закрият Руския културен център към руското посолство.

Ако рашизмът има едно предимство пред нацизма и фашизма, на което спекулативно и ефективно ( досега) разчита, това е притежаването на ядрено оръжие. Само благодарение на този факт Путлер си позволява да шанатжира целия свят без да се опасява, че ще империята му ще бъде нападната и подчинена от превъзхождащите го в пъти в икономическо, военно ( в конвенционалната област), демографски и по всякакви други показатели за значимост в световните дела вражески държави.

В ролята на освободител от глобалните заплахи на рашизма днес по принуда се намира Украйна. Нейната победа, гарантирана логистично от Запада, е инструментът, който има силата да демонтира рашистката заплаха за световния мир. Украинската усмирителна риза е средството за овладяване на рашистката лудост.

Дерашизацията ще сработи на принципа на дератизацията: плъховете се ловят в капана на собствената си лакомия.

#путинизация #фашизъм #нацизъм #Русия #Иво Инджев #рашизъм

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай