Газова криза в Германия би възбудила нервност из целия континент

Газова криза в Германия би възбудила нервност из целия континент
A A+ A++ A

"Просто не знаем. Всичко е възможно." Това беше краткият отговор на германския министър на икономиката Роберт Хабек на въпроса, който в момента вълнува правителството, индустрията и обществеността на неговата страна: когато 10-дневната планирана профилактика на газопровода „Северен поток 1“ приключи на 21 юли, ще възобнови ли руският държавен износител Газпром доставките? Или Владимир Путин ще направи „газектомия“ на Германия, пише за Financial Times Констанце Щелценмюлер, почетен член на ръководството на Brookings Institution.

Графика в последния доклад за състоянието на доставките на Федералната мрежова агенция показва колко газ постъпва в момента в три свързващи точки за руския газ на източната граница на Германия: николко. "Ситуацията", казва агенцията, "е напрегната и не може да се изключи нейното влошаване".

Това е малко подценяване. „Северен поток 1“ осигурява 58% от годишните нужди на Германия от газ. Референтната европейска цена на газа вече се повиши с повече от 130 процента от началото на руската инвазия в Украйна на 24 февруари до над 170 евро за мегаватчас. В края на юни, след като Русия намали доставките с 60 процента, Берлин задейства втория етап от своя национален газов план за извънредни ситуации - една крачка до газовите ограничения.

Германия получава газ също от Норвегия, Холандия и Белгия. Но Русия можеше да пренасочи своя газ по алтернативни маршрути като Ямал или украинския транзитен тръбопровод, но не го направи. Така Германия изостава в запълването на газовите си хранилища, за да си осигури запаси за зимата.

В началото на юли продължилият три десетилетия търговски излишък на Германия се превърна в дефицит, воден от покачването на цените на газа; богатството на страната се създава предимно от енергоемки индустрии, чиито разходи за внос скочиха. Инфлацията е рекордно висока, задава се рецесия и еврото е в паритет с долара за първи път от 2002 г. Евтината руска енергия беше ключов източник за глобалното конкурентно предимство на страната. Сега Русия кара Европа и Германия да плащат цената за войната на Путин.

Възможностите на Германия са малко, несъвършени и неприятни. Хабек връща мръсните въглищни централи и казва на хората да вземат по-кратки душове. Той рационализира доставките и разхлабва екологичните ограничения, за да изгради стационарни терминали за втечнен природен газ (LNG); междувременно наема плаващи терминали. И ухажва авторитарни лидери от Персийския залив в търсене на алтернативни LNG доставки. Това са болезнени отстъпки за един зелен политик. Но Хабек бърза и има силен прагматичен уклон.

Ситуацията се влошава. Германското извънредно законодателство в областта на енергетиката дава предимство на домакинствата пред индустрията, но някои компании казват, че ограничаването на газа или спирането му може да ги принуди да затворят дейността си за постоянно. Правителството току-що прие закон, който му позволява да спасява фирми, засегнати от енергийния шок; вносителят на газ Uniper вече даде заявка. Потребителските цени на газа може да се утроят.

Тази мрачна перспектива кара либералите (които са в правителството) и опозиционните консерватори да критикуват шумно решението на Берлин да затвори последните три атомни електроцентрали в Германия до края на годината.

По ирония на съдбата именно консервативно-либералната коалиция на Ангела Меркел реши през 2011 г. да спре постепенно ядрената енергия след аварията във Фукушима. Оттогава Германия престана да инвестира в цивилни ядрени технологии и опит. Трите централи са в края на безопасния си жизнен цикъл. Те биха покрили само 6 процента от нуждите на страната от електроенергия; а и промишлеността се нуждае от технологична топлина, а не от електричество. Накратко: цената и рискът от удължаването на живота им надвишават ползата.

Като се има предвид каква част от проблема е самопричинена, злорадството в други части на Европа беше предвидимо. Да бъдеш солидарен с Германия, след като си я видял да игнорира критиките и упорито да преследва своя национален икономически интерес в продължение на години, може да бъде твърде голяма стъпка за мнозина.

Но газовата криза в икономическия двигател на ЕС ще предизвика нервност в целия континент. Uniper може би е най-големият доставчик на газ в Германия; основният му акционер е финландската държавна енергийна компания Fortum. А Русия прекъсна напълно или частично доставките на газ за почти дузина страни от ЕС. Въпреки това няма европейско споразумение за споделяне на газ, а само няколко на бърза ръка сключени двустранни споразумения за „солидарност“. Страните, които получават големи количества неруски газ - Франция, Холандия, Испания, Белгия – обаче не се присъединиха.

Това, което е необходимо сега, е стратегия за енергийна сигурност за целия ЕС. Путин използва заплахата за спиране на газа, за да пречупи обществената устойчивост и политическата воля в Германия. Но той се цели в Европа.

#газова криза #Германия #Газпром

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай