Евгени Минчев попиля дамите от "Търси се": Басмати ориз с манатарки!

Шапката на Бони като нощна лампа

Певицата Бони (вляво) показва обикновена градска мода, само не схващам от кой град точно. Разпищолени дънки падат със силата на водопад, само дето не хвърлят пръски и енергията им не може да произведе електричество. Ако към шапката се добави ток, би излязла малка нощна лампа, на която не й трябва потъркване като на Аладиновата, за да светне. За да светна Бони, нека й кажа, че сакото й е по-скоро мъжко, направо гаменско и може да наметне кончето до нея. Косите са така прилежно направени, че не отиват на нито един аспект от облеченото. От обреченото! От обреченото на критика облекло, което певицата можеше да не си причини. Да не ни причини. Може би така става, когато един ден си в дантелена вечерна рокля, а в следващия - като следовател. От два стила Бони се оказва на земята, не точно на земята, но на паркета със сигурност.

Стефания Колева съшита с бели конци

Много ме развеселява тази визия на Стефания Колева. Тя съчетава бялото и черното по такъв начин, че хем ти се иска да си роял, хем барабанист, та да й проглушиш ушите. Намирам съшитото за „съшито с бели конци“. В него има толкова тъга и намек за безразличие, че се питам кое е предизвикало актрисата да се саморежисира така. Сакото е като пригоден за носене спален чувал, ръкавите имат собствено земно притегляне и тази гравитация ги тегли все по-надолу и по-надолу. Панталончето има нужда да намери правилното тяло. Тук то седи проснато като след неуместно пране. Не мога да преценя това черното корсет ли е, или бюстие, дали е обърнат накриво лаптоп, или е тъмен плик със сценарий. Което и от всичките да е, мястото му не е там. Гаджето се опитва да ми каже, че, видите ли, всеки може да си прави каквото иска в днешно време. Прав е, но нека не го правят публично поне. Гледам и не вярвам на ушите си и на този минисериал Стефания и градът. Но без града.

Търси се стил в Търси се... пак

Мадамите от „Търси се“ търсят, но не намират изглежда своя стил. Какъвто и да е произходът на тези роклета, те изглеждат като басмени, нещо като басмати ориз с манатарки. Понеже не им знам имената, ще ги наричам Водещата отляво и Водещата отдясно. Та Водещата отляво наистина носи рокля като ризото, в което освен манатарки са прекалили с черния пипер. Деколтето е повече от смело и не бих го поставил в учебниците по шев и кройка, нито като препоръка за телевизионни водещи. Коланчето придава на дрехата вид на халат, но наистина ми е все тая. Гергана Стоянова (по средата) или играе католически свещеник, или не е улучила момента и кройката. Някакво бижу виси като кабели за кабелна телевизия, на която й е изтекъл абонаментът. Водещата отдясно носи рокля в цветове и плат, какъвто мисля, че бяха завивките на един хотел на Лъвов мост. Не съм бил там, но съм чувал.

Баба все се вайкаше, че има шипове на раменете, сега разбирам какво е имала предвид. Донатела също има шипове, само че тези на баба ми не се виждаха така отчетливо. По-„пострадало“ тук е лявото рамо. Шиповете представляват малка, рехава горичка в златно и обезформят според мен цялата симетрия. А знаете, че един беше казал, че красотата е симетрия. Шипове стринка има и на китката, с която не бих искал да бъда зашлевен, като се видим. Оголената част на ръката ме кара да извърна поглед. Толкова неестествено ми се струва, все едно кокал от гергьовско агне да се показва от тавата. Процепът, разделящ роклята на кестерме, тече върху плата сякаш поточе, което не се влива никъде. Прическата и бижутата са релевантни на нещо, което би могла, но не е успяла поне този път. Хора, някой да знае цяр за шипове...

Нери Русева обобщава любовта, концентрира я

Любовта всякога личи по облеклото, е казал поетът, който съм аз. Ако това е така, то изборът на Нери Русева илюстрира чудесно това твърдение. При уникална кройка и настроение бизнес дамата е погълната от нежната материя и цвят дотолкова, че те са станали част от нея. Красивото зелено, поръсено с ненатрапчиви фигурки, придаващи му топлина, се стеле съблазнително и чисто. Прическата на Русева подхожда на предприетата стилистика, а кученцето обогатява пейзажа трогателно. Очилата напомнят на младите Бардо и Лорен, в тях има нещо от непокорството в стила на Ив Сен Лоран, те са величествен аксесоар и тук сами по себе си. Нежна фльонга в косите говори на езика на лятото и обобщава любовта, концентрира я.

Лорд Евгени Минчев, "Телеграф"