Превзетата държава

Когато през април премиерът Кирил Петков посети граничния контролно-пропускателен пункт Капитан Андреево и разпореди да бъде направена проверка на фитосанитарния контрол там, едва ли е знаел с какво се захваща. Два месеца по-късно той твърди, че една от причините за свалянето на правителството му е именно схемата на турско-българската граница.

Капитан Андреево е еманация на превзетата държава. И не толкова заради контрабандните канали, които преминават оттам. Опити за контрабанда има навсякъде по света. Разбира се, не навсякъде тя е така "регулирана" и "тарифирана", както на българско-турската граница. Генезисът на тези канали се крие още в далечните години на социализма. Те са създадени от Държавна сигурност, когато т.нар. скрит транзит беше държавна политика - чрез трафик на наркотици и други стоки се осигуряваха приходи в западна валута, до която достъпът иначе беше труден заради санкциите на Запада към соцлагера. Това се случва и до днес в страни като например Северна Корея, където държавата е организирала производството и трафика на наркотици, фалшива валута и пр. В България обаче след рухването на соца контрабандните канали бяха "приватизирани" от хората, които ги контролираха. После преминаха в ръцете на силовите структури, като най-ярките имена - тези, които по различни причини станаха публично известни, бяха на Константин Димитров-Самоковеца (убит през 2003 г. в центъра на Амстердам) и Иван Тодоров-Доктора (разстрелян през 2005 г. в София). Тези хора (както и много други замесени в контрабандата) бяха елиминирани през годините, но каналите останаха.

Големият проблем в казуса "Капитан Андреево" е, че държавата умишлено (най-вероятно не и безкористно) в лицето на своите политици се оттегля от ключови дейности и области и ги предоставя на емблематични за прехода фигури.