Все по-малко българи встъпват в брак

През последните години се наблюдава промяна в семейните модели в България, заяви доц. Антоанета Христова, директор на Института на изследване на населението и човека при БАН.

Най-общата тенденция в структурата на населението по семейно положение за изминалите 10 години се изразява в намаляване на дела на женените или омъжените лица за сметка на неженените и неомъжените и на лицата в съжителство без брак, посочи тя, цитирана от БГНЕС.

Това твърдение доц. Христова изрази на брифинг по повод организираната в сряда и четвъртък от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) конференция на тема: „Семейство и солидарност между поколенията“.

Учените използват случая, за да покажат демографския проблем през призмата на семейството.

Намалява делът на лицата със сключен юридически брак от 54% през 2001 г. на 44% през 2011 г., а се увеличава делът на неженените и на неомъжените лица от 33% през 2001 г. на 40% през 2011 година.

Два пъти се увеличава делът на лицата, които живеят в семейно съжителство без сключен юридически брак – от 4% през 2001 на 8% през 2011 г.

Младите хора все повече предпочитат съвместно съжителство, без да сключват граждански брак.

От всички съжителства без брак 70% са сред младите възрастови групи от 16 до 39 години.

Преобладават ражданията в безбрачни съюзи – 54.1% от всички раждания през 2010 г.

Изследователите констатират, че нараства нестабилността на семейството и се увеличават бракоразводите. От 3.7% през 2001 г. делът на разведените достига 5.8% през 2011 г.

Относителните дялове на разведените са най-високи в средните възрастови интервали от 40 до 59 години и съставляват повече от половината от населението с разтрогнати бракове.

Доц. Христова информира, че конференцията на 17 и 18 октомври по тези въпроси ще бъде в МТСП и темите на отделните секции ще бъдат „История на семейството по българските земи, семейство и социално неравенство, солидарност между поколенията и други“.

„Имаме нова демографска стратегия, приета от Министерския съвет, но не се вижда как се прилага, няма и индикации“, посочи доц. Антоанета Христова.