Новата политическа криза в България

Новата политическа криза в България
A A+ A++ A

Само след шест месеца кабинетът на Кирил Петков се разпадна след успешен вот на недоверие, внесен от опозицията. България е в политически хаос, откакто една от партиите в четиристранната коалиция напусна правителството, твърдейки, че министър-председателят е пренебрегнал националните интереси на България, като е направил едностранни отстъпки на съседна Северна Македония в преговорите за присъединяване към ЕС.

Като се има предвид политическата фрагментация при съставянето на кабинета на Петков, никой не очакваше дълъг живот на коалицията. Но изправена пред външни заплахи заради войната в Украйна и нарастващата инфлация, се очакваше консолидация на коалицията. Въпреки това, когато Слави Трифонов, популярен певец от началото на 90-те години на миналия век и лидер на "Има такъв народ", се появи по телевизията и обяви напускането си на коалицията и оттеглянето на четиримата министри на ИТН от правителството, тя загуби мнозинството си. Останалите коалиционни партньори заявиха, че ще останат в кабинета. И така, защо Трифонов потопи страната в нова правителствена криза? Отговор на този въпрос търси базираният в Берлин Център за източноевропейски и международни изследвания (ZOiS).

Хипотеза 1: Политиката на правителството спрямо Северна Македония

Ветото срещу преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС беше обявено от представителите на ИТН за основна причина за напускането на коалицията. Трифонов и напускащият външен министър Теодора Генчовска обвиниха Петков, че води едностранна политика, без да се съобразява с парламентарния консенсус и националния интерес. Официалната позиция на България за присъединяването на Северна Македония, гласувана в Народното събрание, е, че ветото върху членството в ЕС трябва да бъде вдигнато само след като бъдат изпълнени определени условия, свързани с тълкуването на историята и езика, статута на българите в конституцията на Северна Македония. Петков беше критикуван за това, че е обещал да вдигне ветото, без да са постигнати тези условия. Всичко това се случваше на фона на засилващия се натиск от страна на западните партньори върху България да отмени ветото.

След изненадващото напускане на ИТН лявоцентристката БСП изрази подкрепа за премиера и правителството. Позицията на БСП подсказва, че ветото върху Северна Македония вероятно не е била истинската причина за напускането на ИТН: за БСП вдигането на ветото без изпълнение на условията, поставени от Народното събрание, е "червена линия".

Хипотеза 2: Руски газ

Друга причина за разрива в отношенията между ПП и ИТН беше решението за вноса на руски газ. Това твърди заместник-министърът на енергетиката Пламен Данаилов от ИТН в телевизионно интервю. Според Данаилов Министерството на енергетиката "се е съобразило с решението на Министерския съвет да спре да плаща на „Газпром". Той заяви, че министерството е за "по-балансиран подход и отлагане на прекратяването на доставките на руски газ". В края на април „Газпром“ спря доставките на газ за България, Полша и Литва в нарушение на сключените с тези страни договори.

Думите на Пламен Данаилов са в противоречие с позицията на отиващия си министър на енергетиката Александър Николов (също от ИТН), който в интервю за Свободна Европа заяви, че преговори за доставки няма да се водят в ситуация на война и заяви, че през последните десетилетия България умишлено е била поставена в зависимост от Русия. Някои коментатори обвиниха ИТН, че преследва руски интереси в България, но политическите позиции на партията са традиционно прозападни и пронатовски. Нейният лидер Трифонов заяви позицията си във Facebook през април, като написа, че е "на страната на тези, които смятат, че Украйна трябва да бъде подкрепена по всякакъв начин - включително с оръжие".

Хипотеза 3: Икономически картели дърпат конците зад кулисите

Третата хипотеза за разпадането на коалицията е, че антикорупционните действия на отиващото си правителство са засегнали интересите на икономическите картели. ПП твърди, че ИТН напускат правителството, защото не са получили шокиращите допълнителни 3,6 млрд. лв. към бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (ръководено от Гроздан Караджов от ИТН) за строителство и поддръжка на строителни обекти. В интервю Кирил Петков заявява, че разполага с "неоспорими доказателства", че ИТН се е надявала да структурира плащането през министерството по такъв начин, че "корупцията да стане възможна".

През юни държавата възстанови достъпа си до фитосанитарен контрол на границата с Турция за първи път от 2012 г. насам. Доскоро фитосанитарният контрол се извършваше от дружеството "Евролаб 2011" ЕООД, за което независимо разследване установи, че се контролира от лица, свързани с наркобарона Христофорос Аманатидис-Таки и бившата управляваща партия ГЕРБ. В края на май заместник-министърът на земеделието Иван Христанов заяви, че през последните 10 години в помещенията, в които се извършват проверките на камионите с храни, влизащи в България от Турция, не се съхранява нито един видеозапис.

Хипотезата, че икономически картели диктуват политиката на ИТН, се подкрепя от политици, които напуснаха парламентарната група и заявиха пред медиите, че мафията е проникнала в "Има такъв народ" и че група задкулисни лица направлява решенията на нейния лидер Слави Трифонов. Веднага след това Трифонов обяви, че ще съди министър-председателя Петков и други лица, които са намекнали, че той представлява мафията в България.

Какво следва?

Успешният вот на недоверие доведе до падане на правителството и по всяка вероятност до предсрочни парламентарни избори. Очаква се избирателната активност да достигне най-ниското си ниво от 1989 г. насам, като две трети от гражданите вероятно няма да отидат до урните, а увеличаването на политическата фрагментация с влизането на седем или осем политически партии в парламента ще създаде още повече пречки за формирането на управляваща коалиция.

Само преди две години хиляди граждани протестираха срещу корупцията и бедността в най-бедната държава-членка на ЕС. Над един милион души гласуваха с надеждата, че България ще стане по-благоприятна за живот страна, поне за техните деца. "Правителството на промяната" обаче приключва живота си, затънало в обвинения на бившите си партньори в предателство на националните интереси, намеса на задкулисни играчи и спор за разпределението на милиарди от държавния бюджет. Но едно нещо става пределно ясно: нито отиващите си ПП, БСП и ДБ, нито техните избиратели ще приемат коалиции с привидно проевропейските партии ГЕРБ и ДПС, които през последните години бяха свързани с множество корупционни скандали.

Източник: БГНЕС

 

 

 

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Коментирай

Най-четено от Анализ
Последно от Анализ

Всички новини от Анализ »

Инбет Казино

Анкета

Одобрявате ли кабинета "Главчев"