Нешка Робева: Войната в Украйна е прекрасно оправдание за рецесията днес

Легендарната Нешка Робева е най-успешната ни треньорка, не само в художествената гимнастика. Нейните момичета неслучайно бяха наречени „златни“, защото донесоха на страната ни почти 300 медала от най-големите първенства и шампионати.

Композициите на българските гимнастички съчетаваха в едно спорта с изкуството и напълно заслужено те бяха без конкуренция в продължение на близо 20 години. След края на треньорската си дейност, Нешка Робева постигна успех  и със своите спектакли, сред които са -„Орисия“, „Арамии“, „Два свята“, „Готови Ли Сте?“, „Кармен от Факултето“, „Няма такова шоу“ и „Има такова шоу“, които пълнеха залите из цялата ни страна.

Дълги години тя е президент на клуб по художествена гимнастика „Левски“. За изключителните си постижения голямата ни треньорка е носител на почти всички държавни отличия, а също и на грамота за принос към световния женски олимпийски спорт.

Ето какво каза тя в интервю пред "Труд".

- Госпожо Робева, как се чувствате няколко дни след рождения ви ден? Успяхте ли да се заредите с малко положителни емоции в това сложно време, в което живеем? 
- Навърших 76 години – сериозна възраст?! Сериозна е, ако я мислиш, тюхкаш, охкаш и осъзнаваш… Аз нямам време за това, пък и някак, животът ми се стече така, че бях вечно по състезания. Дълги години рожденият ми ден съвпадаше със състезание в Япония – японците винаги го отбелязваха… После – пак пътувания, спектакли… В градината имам един сребрист бор – подариха ми го танцьорите от шоуто през 2000 г…

Преди 16 години помощничката ми - съученичка от балетното – Ани Ашикова, ми подари липа – страхотна – втора зима пия чай от нея, ясенът е от друга приятелка. Приятелите знаят, че не обичам рязан цвят… Тази година получих портокал, когато видях как Габи влачи огромната саксия, се разсмях – къде ще го слагам? Изобщо градината ми е препълнена с подаръци за рождени дни.

Цяла колекция – живи, прекрасни, отрупани със спомени, които растат, цъфтят, раждат, стават все по-красиви и… не остаряват заедно с мен... Тази година дъщеря ми пристигна с цяла щайга цветя и разсади, това, което засадих веднага бяха 3 коренчета пъпеши. Знаете ли, очакването е разкошно нещо. Като удари градът, първо отидох да видя тях…  

- А успя ли някой подарък, или пожелание истински да ви трогне и развълнува?
- Два дни след рожденият ми ден, получих невероятен подарък… Подарък, който ми направиха момичетата и момчетата от шоуто. Изненада – истинска изненада! Защо два дни след? Защото всички работят и в съботата бяха успели да намерят малко време, за да ми поднесат най-големия подарък с присъствието си. Бяха успели да запазят изненадата, да измислят повод и ме докарат до залата на „Герена“, от Трудовец.

Не съм в състояние да преразкажа празника, който ми бяха подготвили… Много от тях бяха с децата си. Една препълнена зала с деца – моите и техните… Огромната торта - украсена с топка, обръч, бухалки, лента, златен медал и… цървули! Истински шоколадови цървули! И спомени, смях, малко сълзи, които успях да преглътна и много спомени. Подариха ми албум, в който всеки бе написал по нещо искрено и безкрайно скъпо за мен. Знаете ли, исках да им благодаря във фейсбук, където напоследък контактуваме и онемях… Загубих дар слово!

Осъзнах, че каквото и да напиша, ще бъде не това, което бих искала и което заслужават, тези мои прекрасни, пораснали вече деца. Един от тях, най-големият зевзек, проклетия, прекрасен танцьор, талантлив постановчик, с когото бях в непрекъснати спорове е написал: „Вече съм сигурен, че сте си отговорила на въпроса – струвало ли си е?“ 

- За всичките тези години, с толкова много успехи и признание, вие лично какво считате за ваше най-голямо постижение? А като погледнете назад, има ли нещо, което бихте променили?
- За свое постижение не считам нищо, защото прекалено добре осъзнавам, че всичко, което е правено и известно време ще се помни, е плод на труда на много хора, с които животът ме срещна. Които ми се доверяваха и влагаха неимоверни усилия, първо да ме изтърпяват, второ да ми прощават и трето да орат нивата, оставайки в сянка… Поглеждайки назад, бих им казвала по-често колко много съм признателна и колко много ги обичам. Бих променила още много неща, но тогава, може би и резултатите не биха били същите… Кой знае?! 

- В документалния филм „Шоуто ще продължи" на режисьора Владо Щерянов, участие взеха много от близките до вас хора. Кое е най-точното определение, което чухте за себе си в този филм?
- Е, това е филм, камера, публика… Един ден бих искала да събера сили и разкажа за тази част от живота ми. Може би повече за спектаклите, отколкото за гимнастиката. Ще видим, ако има живот и здраве, ако е рекъл Бог? Иначе най-вярното определение за мен е „Луд умора нема…“ Така решихме, че ще наречем последното шоу, с което трябваше да отбележим двадесетия ни рожден ден, преди 2 години. Ще го направим в Зала 1 на НДК, на 12 декември. 

- Изненада ли беше за вас новината за военния конфликт в Украйна, или към това се вървеше от много години?
- Да, до известна степен – да. Изненада ме, защото не бях следила отблизо събитията, които се развиваха там, въпреки че в залата имахме дете от семейство имигрирало от Луганск през 2014 г. Тя още тогава разказваше за ужасите, от които бяха избягали, но всичко някак оставаше встрани… Тя е украинка - рускоговоряща украинка… 

- Мислите ли, че новините представят обективно военните действия в Украйна, или има много неща, които се крият?
- Задавате ми въпрос с предизвестен отговор. Цензура! Цензура и пак цензура, маскирана зад неспиращо словоблудство за свобода на словото… Свобода на правилното слово… По-обидно поведение на нашата журналистика, никога не съм виждала.

Както и по-глупава пропаганда! Пропаганда тип американско ниво на зрители, слушатели, читатели… Но това, за което не преставам да мисля е, че ето в това отношение настигнахме, даже задминахме американците… Стотици шаранчета, отворили устенца, чакат и гълтат въдицата - каквото им кажат, каквото им подхвърлят, в който тиган им посочат…

Хиляди, да не кажа милиони правоверни, „паткомислещи“ /по Оруел/, готови да докладват всеки опитващ се, все пак, да мисли човек, сгъстяват редиците, и под умелото ръководство на шепа нагли Нероновци, тласкат света към поредното робство, под припева за  суверенитет, свобода и справедливост! „1984“ -Оруел…    

- Какви мисли ви идват, покрай тази война?
- Не съм за войната и не я оправдавам, но добре помня историята. Помня „Пакта за ненападения“ между Хитлер и Сталин… Помня и резултатите от предоверяването. По-силно от мен, предполагам, ги помни Русия… Помня какво искаше Путин, докато Байдън повтаряше, че се готви да нападне Украйна. Помня, че бяха напомняни споразумения от 1997 г., Мински споразумения и още и още… Помня как нашите политически подлоги /не обиждам и не назовавам имена, който се припознае, си е за негова сметка/, платени или просто услужливи, обикаляха телевизиите и дрънкаха оръжия… Който иска истината, той я търси. И колкото повече едните се опитват да я скрият, толкова по-упорито другите я търсят…  

- А според вас, трябваше ли България да се намесва, или беше по-добре да останем неутрални, както някои други държави?
- Не, не трябваше да оставаме неутрални, трябваше да искаме, да настояваме, макар и със слабото си гласче, да се седна на масата за преговори, по никакъв начин да не се стига до военни действия…

По-късно трябваше още по-силно да искаме мир. Да се чуят аргументите на Русия… Ако имаше желание – нямаше вече трети месец, смъртта да отнема хиляди човешки животи. Неутрални не можем да бъдем и не сме. Два славянски народа се избиват, тласкани от либерални ненаситници. Хиляди човешки същества се принасят курбан… За какво? За кого? За територии, които политиците, кръщават с прекрасното име Отечество?! Отечества в епохата на глобализма?! За какви Отечества става въпрос? Нали уж ЕС руши граници?

Нали всеки избира къде да живее? Я стига, милиони напускат родината си в най-тежките за нея времена - без войни… Изоставят родители, семейства, деца, защото е по-трудно, защото не могат да се справят с крадливите си безочливи политици, защото им е все едно на кого ще слугуват, стига да плаща по-добре… Ще се повторя - зад гръмките слова на покровителите, стоят само и единствено интереси…

Територии наситени с богатства, това ги интересува. Какво значи да се намесим? На кого мръсниците обясняват, че давайки оръжия, подкрепяме Украйна? Подкрепяме я как по-точно? Или нашите натовски бомбички са умнички? Те – нашите оръжия, ще избиват лошите руснаци… А техните – добрите им братя?! Има ли значение за един човек, каква бомба или куршум ще отнеме живота му?

И какво наистина струва човешкият живот? И струва ли?... Би трябвало всеки един, който си разрешава подобна пропаганда, да бъде съден за насаждане на омраза и подтикване към убийство. Особено политиците... И те ще бъдат съдени, повярвайте…   

- В страната ни разделението и конфликтите между русофили и русофоби стават все по-ожесточени. Защо се стигна до там и към вас има ли нападки, заради това, че не криете позицията си?
- Към мен нападки винаги е имало. Е, какво от това? Нападки има, защото липсват аргументи, с които биха ме оборили… Тук не става въпрос нито за русофилство, нито за фобство. Тук става въпрос за принципи... Става въпрос за историческа памет. Става въпрос за обикновена човешка съпричастност, за чувство за справедливост… 

- Ванга беше ли ви подготвила по някакъв начин за събитията, които предстоят, защото нейният приятел – журналистът Сергей Кастарной още през 2019-та година разкри, че ще има пандемия и война между два братски народа?
- Ванга казваше много неща. Тогава, когато разговаряхме, не разбирах какво точно иска да каже. Сега вече знам.Ще напиша и разкажа всичко, което си спомням, но не сега, не и в този момент…  

- А какво казваше Ванга за бъдещето на Русия, на България и на света?
- Само едно ще спомена, защото много хора вече го казаха – „От Русия да се не делите…“

- Покрай войната у нас като че ли се неглижира темата за инфлацията и скока на цените, които притесняват много хора, особено пенсионерите...
- Още преди 12 – 14 г. вече се говореше, че светът е изправен пред нова по-страшна рецесия. Забравихме ли го? Войната в Украйна е прекрасното оправдание. Путин – необходимият грешник… Основните виновници – под купола на цирка и прожекторите - в бяло… 

- Намирате ли време да гледате дискусиите в Парламента и вие лично какво бихте искали да кажете на трибуната на Народното събрание?
- Сега върви филмът „Анти бай Ганьо“, замислен и осъществен от мой приятел. Искам да му повярвам, затова не гледам, нито слушам говорещите от трибуните на НС. Нямам какво да им казвам – те са непробиваеми в наглостта си. А малките, за които гласувах – Боже опази…

- За или против сте смяната на лева с еврото?
- Не съм вежа във финансите, затова бих послушала специалистите, бих се възползвала от примера на другите /бедни, като нас/ държави и не бих бързала..

- Вие се видяхте с президента на Международната федерация по гимнастика (FIG) Моринари Ватанабе по време на Световната купа в България. Той споделя ли мнението ви, че в днешната художествена гимнастика липсва творчеството и красотата, които отличаваха този спорт, когато вие бяхте треньорка?
- Да, абсолютно. Той е компетентен и може би, ще успее да направи нещо.

- Притеснява ли ви това все по-масово навлизане на новите технологии, които обсебват живота ни, особено на младите хора?
- И да ме притеснява, нищо не мога да направя. На „боговете“ такива хора им трябват и те ги създават… Чрез съсипване на образованието на първо място. Създаване на потребителско общество. Биороботи – това им трябва, в това превръщат двуногите. Хитлер е мечтаел да унищожи славянството и го превърне в тор. Сегашните имат по-смели мечти и действат…

Интервю на Светла Йорданова