Бай-бай, „Е.ОН България“!

Информирах се от Уикипедия за това, че германската енергийна компания E.ON е най-големият доставчик на енергийни услуги в света, притежаван от частни инвеститори.

Това е хубаво и не представлява проблем за мен. Но с обявената през уикенда от Е.ON продажба на българското им дружество на частната чешка компания „Енерго-Про“ за 133 млн. евро реших, че е добре да се кажат няколко думи за „Е.ОН България“ на изпроводяк.

Тьй като част от семейството ми живее в Североизточна България, където Е.ОН е начело на местното електроразпределително дружество (ЕРП) от приватизацията на 67% от него през 2005 г., вече няколко години „се наслаждаваме“ на услугите им.

С думи прости – когато германците поеха контрола над ЕРП-то, мнозина в България погрешно повярваха, че ще им се предложи – ако не немско качество – поне някакво подобие на качество.

Вместо това получиха услуги и обслужване, които понякога бяха по-зле, отколкото в ерата на комунизма, докарвайки човек дотам, че да го е страх да отиде до гишето за плащане на сметката за тока, при това по множество причини.

И (не)доверието в ЕРП-то, че сметката ти действително отразява потребената от теб електроенегия, е само една от тях.

В интерес на истината, „E.OН България“ като цяло се отзовава ефективно на оплакванията от обслужването и на сигналите за завишени сметки, но това не може да компенсира постфактум главоболията и нарушените потребителски права.

Като че ли хората в България нямат други грижи, та трябва да вардят дали по-високите нива на дружеството на една частна немска компания коригират работата на по-ниските!

Да не говорим пък за „бързата“ реакция на екипите им при повреда в енергоснабдяването, особено в селските райони.

Не знам какво са си мислили висшите мениджъри на Е.ОN в корпоративната централа в Дюселдорф, но тяхното дъщерно дружество в България вгорчи незаслужено живота на множество обикновени хорица, които и без това се борят с твърде много проблеми в ежедневието си.

Нека да подкрепя критиката си с първата присъда срещу монополно ЕРП от подобен мащаб, произнесена съвсем наскоро: на 5 ноември 2011 г. 66-годишният пенсионер Иван Петров от русенското село Кошов осъди „Е.ОН България“ да му плати неустойка от 24 000 лв. заради това, че го оставя 605 дни без електричество.

Токът на Петров е прекъснат, след като Е.ОН му представя сметка от 1800 лв. за период от 6 месеца, което прави средномесечна сметка от 300 лв.

Дори и без съдебно постановление, всеки вменяем човек в България знае, че такава месечна сметка за ток е нереално голяма дори за четиричленно семейство, живеещо с всички възможни електроуреди, да не говорим за самотен български пенсионер, който е наясно, че трябва да пести тока заради мизерната си по дефиниция пенсия.

Така че сега на хората от Североизточна България им остава да се надяват, че новият собственик на ЕРП-то там – „Енерго-Про“, ще има благоприличието да пооправи проблематичното обслужване и услугите си.

Но дори и ако се въздържи от изкушението да прецени „Енерго-Про“ според работата на сънародниците им от ЧЕЗ, управляващи ЕРП-то в София и Западна България, човек пак би могъл да заключи, че подобрение на услугата в Североизточна България не е много вероятно при същите екипи и същото монополно положение на дружеството.