Четири причини защо ЕС не е готов да се откаже от руски петрол

За първи път Европа говори за премахване на петролното ембарго от шестия кръг от санкции. Вземането на решение за такава забрана не e толкова лесно, колкото в случая с въглищата. Можем да разберем Европейския съюз. Той има поне четири причини, поради които тази стъпка е най-добре да се избягва. И една от тях е, че Европа ще бъде по-голям губещ от Русия.

Страните от ЕС за първи път започнаха да разглеждат възможността за изключване на петролното ембарго от проекта на шестия пакет от санкции срещу Русия, съобщи европейското издание на американския вестник “Политико”, позовавайки се на дипломатически източници в ЕС. Европа мислеше да забрани руския петрол в петия пакет от санкции, но се отказа. Сега искат да го изключат от шестия пакет, тоест да приемат останалите елементи от санкциите, но без забрана за закупуване на руски петрол и петролни продукти.

Изданието уверява, че всичко опира до позицията на Унгария, която не е готова да се откаже от руския петрол. А за приемането на санкции са необходими гласовете на всички членове, дори едно „не“ ще е достатъчно за вето. Русия доставя почти 8 милиона барела петрол на ден на световния пазар, 60% от които отиват за Европа. Когато ЕС въведе забраната за въглища, нямаше такива преговори. Защо Европа се страхува толкова от петролното ембарго? Има няколко причини.

Първо, това ще доведе до покачването на цените за всичко. „Защото това е значителен стрес за европейската икономика. Обективно трябва да се подготвим за покачване на цените и не само на енергийните ресурси, но и на всички други стоки“, казва Станислав Митрахович, старши научен сътрудник във Финансовия университет при правителството на Русия и водещ експерт в Фонда за национална енергийна сигурност.

В същото време започват проблеми с транзита на газ през Украйна, а “Газпром” също загуби възможността да транспортира газ през газопровода “Ямал-Европа” през Полша. В същото време въведеното вече ембарго на ЕС върху руските въглища влиза в сила през август. А въглищата са взаимозаменяемо гориво за газа.

„Европа е обективно различна. Тук има бедни и богати страни, някои зависят по-малко от енергийните доставки от Русия, други повече. Някои държави седят на тръбата, други не. За някои сектори на икономиката са много важни енергийните ресурси, за другите – не толкова. Много е трудно всички да се впишат в една и съща категория”, казва Митрахович.

Второ, алтернативните доставчици на петрол не се интересуват много от доставките на петрол за ЕС. Чий петрол ще купят европейците, ако си забранят да го вземат от Русия?

Изборът е малък - американски или близкоизточен петрол. Има малка надежда за американския петрол в Европа. САЩ страдат от скъп петрол, което доведе до рязко поскъпване на бензина, но американските шистовици не са готови да увеличат значително производството. Заради „зеления“ дневен ред на Джо Байдън това начинание изглежда твърде рисковано, защото Байдън във всеки един момент може отново да „прекъсне кислорода“ на американските петролни компании, които ще инвестират огромни кредитни пари в растежа на производството. Освен това, благодарение на „зеления“ Байдън, банките сега дават заеми на петролни производители с огромни лихви.

Основната надежда за ЕС по отношение на петрола беше, разбира се, в Близкия изток и на първо място - в Саудитска Арабия. А Европа разчиташе на Катар и Алжир по отношение на газа. Близкият изток обаче в геополитическата конфронтация между САЩ и Русия се оказа по-скоро на страната на Москва.

Срещите на лидерите на Алжир и Оман с външния министър Сергей Лавров станаха поредното предупреждение за ЕС. Тези страни потвърдиха намерението си да продължат координацията във формата на ОПЕК+, което няма да позволи на Запада да намери заместител на руските енергийни източници. Освен това Алжир и Оман заеха сдържана позиция по въпроса за специална операция в Украйна.

„Русия възстановява влиянието си в арабския регион. Това е голямо постижение за руската дипломация, която исторически е подкрепяла арабите и се е опитвала да реши проблемите им“, пише “Рай Ал Юм”. Политиката на Москва в Близкия изток е коренно различна от действията на САЩ и европейските държави, които продължават да изграждат отношения с арабските държави по колониален начин, допълва изданието. Саудитска Арабия - като най-големият производител и износител на петрол в Близкия изток - също се отказа от исканията на САЩ за увеличаване на производството на петрол, за да удари руската икономика.

„Има набор от натрупани противоречия между Саудитска Арабия и САЩ, по-специално относно Иран и Йемен. Саудитска Арабия и Емирствата на практика водят прокси война в Йемен. Американците безуспешно се опитват да ги помирят. Има лични различия: престолонаследникът принц Салман и Байдън никога не са говорили досега. За сравнение Путин общува редовно със Салман, а първата страна, която Тръмп посети, когато стана президент, беше Саудитска Арабия. Веднъж Байдън изрече, че Салман е замесен в убийството на журналиста Хашоги. Саудитска Арабия също беше впечатлена от замразяването на руски активи. Те осъзнаха, че могат да бъдат следващите. Освен това САЩ ги плашат със „законопроекта за борба с картелите НОПЕК“, казва Митрахович.

„Байдън също разсекрети документи за атаките от 11 септември 2001 г., според които Саудитска Арабия е замесена в тях. Но афганистанската криза беше последната капка в търпението на саудитците“, казва политологът Малек Дудаков.

Според събеседника, след като "американците изоставиха съюзниците си", за всички страни от Персийския залив стана ясно, че "щом положението стане напечено, САЩ ще захвърлят и тях". „Сега целият залив преценява рисковете. А Саудитска Арабия, очевидно, засилва контактите си с Русия и Китай“, убеден е Дудаков.

Ако САЩ отидат твърде далеч, например, с обвиненията на ОПЕК в картелно споразумение, тогава Саудитска Арабия може да се откаже от долара в изчисленията на петрола. Други играчи ще последват. Отдалечаването от долара от двама големи петролни играча – Русия и Саудитска Арабия, с ясната подкрепа на Китай – би довело до големи икономически сътресения.

И накрая, има чисто икономически причини. На Саудитска Арабия ѝ е доста удобно да търгува петрол на висока цена на петрола от 110 долара за барел. И ако нарасне до 120 или дори 130 долара, което не може да бъде изключено при въвеждането на петролно ембарго от Европейския съюз, тогава кралството определено няма да се разстрои. По-добре е да продадете по-малко петрол на по-висока цена, отколкото много петрол на ниска цена. През последните години петролът струваше твърде малко, за да покрие разходите на Саудитска Арабия, трябваше да похарчи много резерви. А скъпия петрол ще направи възможно изграждането на "предпазна възглавница".

„Друго е, че противоречията със САЩ не означават, че сега американците нямат влияние върху саудитците. Вашингтон ще се опита да окаже натиск върху Рияд“, каза Митрахович. Това напомня пролетта на 2020 г., когато Саудитска Арабия се опитваше да изтласка Русия от европейския пазар и започна тежка ценова война. Тя се оказа кратка заради избухването на пандемията.

Що се отнася до Алжир, той е основен доставчик на газ за Испания, където минават две тръби. Една тръба, която минава през Мароко, обаче е спряна от няколко месеца заради конфликта в Западна Сахара и недоволството от препродажбата на Испания на алжирски газ на трети страни. Много европейци, включително италианци, се обърнаха към Алжир, за да договорят нови доставки. Алжир обаче просто няма излишен газ. Ако Италия получи газ от Алжир, Испания ще загуби същото количество. Тази държава не може да дава допълнителен газ на Европа.

Европейците търгуват с друг доставчик на газ - Катар (ВПГ). Катар обаче избира десетгодишни дългосрочни доставки, за да се защити от европейската декарбонизация, и също така изисква забрана за препродажбата на своя газ, каза Митрахович.

Третата причина, която спира ЕС да въведе петролно ембарго, е, че европейските рафинерии са настроени към преработка на руски тежък петрол, а не лек арабски петрол. „Европейците ще трябва да пренастроят своите рафинерии за лек петрол. Това не е космическа технология, така че може да стане. Друго нещо е, че се получават неоптимални маржове“, казва Митрахович.

Възстановяването на рафинерии също изисква пари и, което е по-важно в настоящия контекст, време. По-специално, базираната в Будапеща международна енергийна група МОЛ обяснява, че не разполага с технологията за преработка на петрол от други страни. А преоборудването на рафинерията ще струва 500 милиона долара и ще отнеме не няколко месеца, а години. Следователно дори предложеното отлагане на петролното ембарго до края на 2023 г., което ЕС дава в замяна на положителен вот за санкциите срещу Русия, не устройва Унгария. И отново, новите инвестиции в рафинирането на петрол са в противоречие с екологичните цели на ЕС.

И накрая, четвъртата причина срещу налагането на петролно ембарго от Европейския съюз е слабото въздействие върху руската икономика. Европа рискува да се нарани още повече. Разбира се, Русия ще има логистични проблеми с пренасочването на петрол към Азия. Тръбопроводите отиват към Европа, а свободни тръбопроводни мощности към Китай почти няма. Следователно основният маршрут за доставка на петрол ще бъде по море. Тук може да има недостиг на танкери, особено ако ЕС въведе забрана за застраховка на танкери, превозващи руски петрол.

Но все пак няма да е възможно напълно да се спре износът на руски петрол, защото има схеми за заобикаляне на санкциите, които Русия вече изпробва. Това е смесването на руски петрол с друг петрол в съотношение 49% към 51%, тогава според документите сместа няма нищо общо с Русия. Изключване на транспондери, които проследяват движението на петролни танкери, благодарение на което никой няма да знае за влизането на кораба в руските пристанища и прочее...

Фактът, че руският петрол “Урал” се търгува с отстъпка от 20-30 долара спрямо “Брент”, дори сега не е катастрофа за руската икономика. Високите цени на петрола вече смекчават удара срещу Русия. Руският бюджет продължава да получава неочаквани печалби от износа на петрол дори при такива условия.

Сега “Урал” струва 78,7 за барел, но се продава с отстъпка от 30 долара. Въпреки това бюджетът за 2022 г. все още включва по-ниска цена на петрола от 44,2 долара. Също така бюджетът включва ставка от 72,1 рубли, тоест бюджетът трябваше да получи 3186 рубли за барел петрол. Ако извадим отстъпката от 30 от цената на петрола, тогава дори и при текущия обменен курс на рублата, бюджетът се попълва според плана. И ако петролът поскъпне до 120 долара, което неизбежно ще се случи, ако ЕС наложи ембарго, тогава при обменен курс на рублата от 65–74 за долар бюджетът ще получи свръхпечалби, каза Владимир Чернов, анализатор.

Следователно петролното ембарго на ЕС няма да позволи на Брюксел да отслаби икономически Русия. Високите цени на черното злато, както и на въглищата и газа (прогнозират 3500 долара за хиляда кубически метра) най-вероятно ще позволят спокойно да се преживее ударът. Да не говорим за други експортни стоки – метали, торове, зърнени храни и прочее.

Автор: Олга Самофалова

Превод: В. Сергеев

Източник: "Поглед"