Прости, пиян бях: Кой какво и как е пил в българската литература

"Прости, пиян бях", пише в полето на средновековна българска книга. Ръкописът е от Атон, където виното е черно и гъсто. Пийнал повечко книжовникът – окапал текста с мастило. А пергаментът бил скъп, правел се от кожата на неродени агнета. Затова монахът поискал прошка от читателя.

От прастари времена там, където има вино, има и литература. Градусите вдъхновяват авторите. Те пък помагат на алкохола да се харчи. Това е вечен кръговрат, диалектически материализъм в действие.

В спомените си "Как ние освобождавахме България" Михаил Греков разказва за гостуване в дома на Любен Каравелов. Седнали на трапезата и стопанката заръчала на Христо Ботев: "Христо, я вземи гърнето, па го напълни с вино!"

"Само това чакаше Ботев, който припна като сърна с гърнето в ръка и само след няколко минути изнесе шипящото като змия драгошанско вино", свидетелства Греков. "Че що си толкози препълнил!", укорила го Каравеловица. "Е, госпожо, когато се прелива, то е на добро!", отвърнал поетът.

Жената се притеснила, защото виното не било тяхно, а на влаха, у когото квартирували. Ботев обаче не искал да знае – цяла нощ тичал до мазата и точел от червената течност. "Аресвам те, ала искам и на работата да бъдеш така пъргав", похвалил го Каравелов и добавил: "Хайде сега, попей ми някоя старовремска песен!"

До мастилницата на Петко Славейков винаги имало половница вино и чиния горнооряховска пастърма. "Пише, пише – хапне и сръбне; пак пише и пак сръбне. Вървят мислите му като по масло", разкрива творческия процес на писателя Добри Ганчев.

Макар че мезил, на стари години Славейков почнало да го хваща. През 1880 година той е председател на Народното събрание. Заседанията са следобед в трапезарията на Военното училище. "Председателят всеки път весел или с натежала глава. Не слуша, кой какво говори, нито помни, кому дал думата. Често и заспива", спомня си Ганчев.

Един ден нервите на опозиционера Тома Кърджиев не издържат. Скача и предлага заседанията да са сутрин, та председателят да е буден.

Алеко Константинов бил почитател на дебелите мезелъци. "За Алека трябваше една добра пържола, кебапчета, макарони или хубава бира, или отбрано вино", хроникира негов приятел.

Димчо Дебелянов обаче пиел на гладно. Безпаричният бохем нарочно обръщал чашите без мезе – по този начин търсел бързото въздействие на алкохола.

Алеко се отбивал най-често в "Дълбок зимник", а Димчо предпочитал бирария "Батенберг". Понякога сядал и в носталгичната кръчма "Копривщица". В столицата имало седем заведения с тази фирма. Налагало се компаниите да уточняват: "Ще се чакаме в Трета Копривщица" или "Осъмнахме в Четвърта Копривщица".

"Димчо избухваше, ставаше съвсем друг, щом пийнеше, пламваше бързо и от нищо", разказва писателят Георги Райчев. Подобно състояние едва не затрива Дебелянов при една екскурзия до Атина. Насред Бяло море на кораба се развъртат шишета с шарени етикети. Към полунощ градусите възпламеняват политически спор.

Тогава Райчев съзира, че някакъв националлиберал се мъчи да катурне поета през борда. Якият белетрист се спуска на помощ. "Видях само как либералът се строполи, после изпращяха още няколко гърба и палубата опустя. Свалихме Димча. Той беше пиян – гледаше ме и се смееше", спомня си спасителят.

И Кирил Христов имал лудо пиянство. Авторът на "Жени и вино, вино и жени" потъвал в циклични запои. Като хващал чашата, Кирил го удрял на речи и скандали.

"Аз прекарвах по-голямата част на деня и на нощта по кръчмите, ораторствайки пред случайните си слушатели или ругаейки ги хамалски, в случай че те се опитваха да се противопоставят на моите възгледи и мнения", признава в дневника си поетът.

При един запой той отпочва в "Широката механа", продължава в "Радомирския хан" и най-сетне отива да си допие в "Общината". Там влиза някакъв руснак, който има дързостта да опонира на Кирил. Нашият рипа и вдига бастуна си.

"С голяма бързина върху му се посипаха удари", разказва Кирил. Той обаче е озадачен от реакцията на чужденеца: "Вместо да се защищава, да пипне бутилката, що бе пред него и да ме фрасне в главата, русинът поприведе гръб и остави да удрям, колкото искам, със своя дебел як бастун."

След побоя жертвата се представя: "Знаете ли, кого вы били? Северского! Коммисаря иностранной политики!"

Особено място в алкохолното пространство заема Георги Стаматов. Майсторът на краткия разказ се пропива заради семейна драма. След всяко сръбване се олюлявал към квартирата си на улица "Венелин" 11. Още от пътната врата почвал да се съблича. Хвърлял на двора сакото, после жилетката, панталона, обувките. Влизал в стаята, тръшва се на леглото и заспивал дълбоко.

Стаматов обезсмъртява "Пета Копривщица" с една истинска научна дискусия. Тук той спори със земеделеца Стоян Омарчевски що е това вино. Стоян твърди, че е питие, и то вредно. "Не! Не, Стоене!", вдига пръст писателят:

"Отровен е само тъй нареченият метилов алкохол – СН3ОН, от който можеш да ослепееш или дори да умреш, но алкохолът, който употребяваме с винцето, не е отровен. Това е тъй нареченият етилов алкохол – С2Н5ОН."

"Питай Асен Златаров, от когото съм научил тия формули, за да парадирам пред невежи като тебе", затапва опонента си Стаматов.

И пламенният бард на пролетариата Христо Смирненски се мъчел да проникне в тайните на ферментацията. През 1919 година той участва в Първомайската манифестация, после заминава в командировка.

Смирненски се труди по жп линията Павликени - Бяла черква - Сухиндол. Свободното време посвещава на дегустации. В едно писмо от този период поетът нарича себе си "инспектор по спиртомедикаментите".

"Анализирам химическия състав на вината, изчислявам градусите на джибровата ракия, определям относителното тегло на сливовицата и химическите формули на мастиката", отбелязва авторът на "Горчиво кафе".

За революционната обстановка в прочутия Сухиндол Смирненски пише: "Другарите тук разправят, че носовете на съселяните им червенеят от проникналото до костите им пролетаро-болшевишко съзнание, но мене ми се чини, че туй се дължи на папа Пий Девети."

Източник: Труд