Лечението в турски болници носи огромни рискове за българите

Трябва да се каже на хората, че Турция прави много успешен здравен туризъм, рекламирайки се с добра база, но после такива пациенти се връщат в нашите болници, за се долекуват или направо да бъдат спасени. Това каза за БНР д-р Станислав Йорданов от Клиниката по УНГ болести на УМБАЛ “Царица Йоанна- ИСУЛ".

Защото при всички безнадеждни случаи, задължително болница в Турция им дава надежда. Но никой след това не проверява какво точно се е случило с тази надежда... 

"Имахме такъв случай с младо момче с тежко онкологично заболяване в последен стадий. В Турция го оперираха, въпреки че колегите знаеха, че подобен тип операции са абсолютно безнадеждни. Но майката си заложи апартамента - 50 000 лв. и след това го загуби, а момчето почина у нас, като аз ходех да го превързвам в дома му..." разказа още лекарят.

"Липсата на ефект от прираста на финансов ресурс в здравеопазването говори за това, че този финансов ресурс не се използва по предназначение. Контрольорите на здравната система, финансистите трябва да кажат къде отива този ресурс. Аз смятам, че е полезно да се въведе т.нар. индивидуална здравна карта, нещо което обсъждаме от години и то не се случва", каза още д-р Станислав Йорданов. 

"Това според мен е един от механизмите, който ще ограничи силно изтичането на финансови потоци от здравеопазването. Всеки един пациент ще бъде контрольор на този финансов ресурс. Когато отидете и ви се направи интервенция или процедура, и ако ви бъдат изтеглени от вашата лична здравна сметка определени средства, вие ще знаете тези пари за какво са отишли. 

Сега бъркаме в "общата каца с мед" и никой не го интересува какво се случва. С индивидуалната здравна карта ще се повиши и отговорността на пациентите към здравното осигуряване, защото има много голям процент на здравнонеосигурени пациенти. Те казват, че не ползват здравна помощ, но може веднъж да им се наложи и сумата за това лечение да е огромна. За много пациенти е по-важно да си плащат цигарите, но не и здравните вноски. И тук се питам - кое е приоритет за пациентите", изтъкна още д-р Йорданов. 

По думите му години наред в България битува мнението, че здравеопазването е безплатно. "Безплатен обяд има само в капана на мишката. Здравеопазването е една от най-скъпите сфери и разликата у нас и в другите страни е - кой плаща сметката. У нас сметката е обща и никой не е доволен - и лекаря и пациента - а парите отиват някъде другаде.

Много е важно заплащането в здравеопзването да бъде на база квалификация и свършена работа. А здравната услуга към пациента да е пропорционална на тяхната отговорност към тази здравна система.

Не говоря, че всеки няма право на здравна помощ, но мисля, че трябва да се подхожда малко по-твърдо към безотговорните пациенти", смята още специалист по УНГ. 

Д-р Йорданов посочи, че е необходима реформа по отношение на "пътечното здравеопазване", защото всеки пациент е индивидуален случай. 

"Заради този вид заплащане на база цена на КП (клинична пътека), често идва пациент с епикриза и казва - "Това не са ми го правили...", а има и другия случай - доскоро нямахме спешна диагноза за "Остър ларингит" - то не съществуваше като спешна приемна диагноза допреди няколко години, допълни лекарят.