Смъртоносните грешки на Путин

Докато изявленията на полуграмотна официална Русия стават все по-витиевати, езотерични и направо неразбираеми, свръх-грамотният Йовал Харари отсече: „На гроба на руската империя няма да пише „Горбачов; ще пише „Путин““. 

Владимир Путин замисли войната в Украйна като край и като ново начало. Трябваше да се постави край на един свят, в който Русия подигравателно беше наричана „бензиностанция, претендираща да е държава“. И трябваше да се постави началото на преобръщането на следвоенния международен ред в посока възстановяване на Русия до размерите и до силата на СССР, както и възвръщане на „санитарния кордон“, съставен от източноевропейските страни, които някога бяха „социалистически“. 

Над две десетилетия той се подготвяше за този момент. Но всичко пропадна за дни. Дори да изравни украинските градове с лицето на земята, резултатът няма да е в негова полза. 

Войната в Украйна няма да е нашият, на цивилизования свят край. Ние няма отново да треперим от страх да не би страшният обитател на Кремъл да сключи ужасните си вежди и ни погледне с тежък поглед. Това не е нашият край, а – неговият. 

Не ние, цивилизованите хора, заживяхме в неговия варварски свят. Случва се обратното: той, варваринът, оказал се насред цивилизация, с която изобщо не е запознат, бе притиснат до стената от нейните правила и затъна като руски танк в украинско блато. 

Как стана така, че Путин, прославян (буквално до вчера) дори и от грамотни обитатели на цивилизования свят като прозорлив мислител, тънък идеолог, свръх-стратег, хитър тактик, задълбочен шахматист и прославен майстор на дългата игра – как стана така, че този Путин успя да загуби всичко за дни? 

Краткият отговор е, че светът в главата му, оказа се, няма връзка с реалния свят извън нея. По-дългият отговор е, че Путин направи няколко смъртоносни грешки, които ще му вземат същата тази глава. Тези грешки доста наподобяват формулираните от църквата смъртни грехове; и смърт ще е цената, която ще се плати.

Грешка първа: Блудство. Българската православна църква свенливо избягва да даде разгърнато обяснение за естеството на този грях, но за късмет католиците не са толкова свенливи. За Тома Аквински блудството е най-вече непреодолимо влечение, потъпкващо всякакви правила и всякакво приличие. Иде реч за влечение най-вече към неограничена власт и господство, включващо (разбира се) полова и телесна разхайтеност.

Путин пое една Русия, която беше полу-демократична, полу-свободна, полу-пазарна, полу-правова. Макар половинчати, тези правила на цивилизацията не го устройваха, тъй като бяха ограничители на неговите щения. След две десетилетия на власт, пред волята му не останаха никакви ограничения. 

И там щракна капанът. За да не се натъква на смущаващи шумове, идващи от реалния свят, от 2011 година Путин живее в самоизолация. Не излиза, не се движи сред хората, не общува. Обкръжен е от лакеи, които му казват само онова, което той иска да чуе. Така той стигна до следните съвършено неверни изводи относно света:

1. Американците са отслабени от Афганистан и освен това не се интересуват от Европа. Няма да му пречат, каквото и да прави в тази Европа.
2. Европейците са разделени и скарани помежду си; освен това техният елит е купен от Кремъл. Следователно – няма да противодействат на нахлуването в Украйна.
3. Украинците са един народ с руснаците и тяхната мечта е да се „възсъединят“ с тях. Разделени са заради продажен управляващ елит, наложен от американците. Следователно: ако този елит бъде премахнат, украинците с облекчение ще се слеят с огромното руско тяло. Оттук:
4. Когато армията на Путин нахлуе в Украйна, местното население ще я посреща с цветя и водка или, в най-лошия случай, ще е пасивно. Украинската армия пък няма да иска да воюва. Затова в рамките на 24 часа ще бъде превзета столицата и монтирано про-руско правителство, подкрепяно от населението. Каквито и вопли да надава Западът, няма да има значение. Украйна ще е престанала да съществува като суверенна държава.

Нищо от това не се оказа вярно. Цивилизованият свят се обедини срещу Путин, а украинците се бият на живот и смърт. Западният свят прави много повече от това да „се вълнува“, по неотдавнашното определение на Медведев. 

Актът на блудство не бе, така да се каже, консумиран. 

Грешка втора: Гняв. Става дума за доброволно пускане на воля на безгранични страсти като омраза и ярост. От първия си ден на поста, Путин се отдава на неконтролирана омраза – към опоненти, към конкуренти, към критици и в крайна сметка към всеки, който стои изправен и не му се подчинява. След като украинците не се подчиниха на неговото предложение за блудство, сега той ги залива със своята ярост. 

Грешка трета: Чревоугодие. В западните църкви се говори за gluttony, от латинския корен gula: да се опиташ да погълнеш всичко. В Русия, Путин погълна Чечения, демокрацията, свободата и хиляди човешки съдби. Навън, погълна Южна Осетия, Абхазия, Крим и части от Донецк и Луганск. Сега е опитва да погълне Украйна, за да продължи нататък и да погълне поне една-трета от цяла Европа. 

Хората, обаче – и още повече хората, организирани в държави – не са блюда, както си мислят в Кремъл. Хората имат собствена воля и капацитета да се съпротивляват срещу поглъщане. Това днес се случва на Путин: Украйна му застана напречно на гълтателния апарат. Без навременна хирургическа намеса, това състояние нерядко води до смърт. 

Грешка пета и най-важна: Горделивост. Всички останали грешки, съвпадащи със смъртни грехове, могат да бъдат обяснени с телесността, с импулси, идващи от тялото. А тялото е по дефиниция дефектно и тленно – т.е. подобни грешки са някак очаквани. Горделивостта е грешка и грях на разума – на онази част от строежа на човека, която не е тленна или дефектна, а перфектна, бидейки дар отгоре. 

Да превръщаш разума си в оръдие на греха е най-тежкото провинение – не само там, в Небесния град, но и тук долу, в Земния град, както би казал Св. Августин. 

Описанието на горделивостта, давана от православието, обикновено включва „презрение към всички, настояване за раболепие“, готовност да се „достигне небето и да се уподоби на Всевишния: накратко гордост до самообожаване“.

В случая с Путин, ключовият елемент е презрението към всички и изискването на раболепие от страна на всички. Путин презира „малките страни“ като България и Украйна (макар Украйна да е с размерите на Франция) и не ги смята за държави, а за територии, които имат задължението да принадлежат на някой по-силен от тях. Путин презира свободата и правата, наричайки ги „джендърски“. Путин презира Европа и САЩ, имайки ги за страхливи, дезорганизирани женчовци, които ценят човешкия живот и затова са слабаци, които никога няма да застанат срещу него, силния, за когото човешкият живот не е ценност. 

Именно горделивостта на Путин го доведе до днешната катастрофа. Това, че цивилизованите хора са възпитани и учтиви („осмотрителни“, да ползваме по-богатата руска дума) не означава, че са слаби. Напротив. Те просто не искат да си ръмжат и да се бутат с всякакви квартални хулиганчета. Искат да живеят по-интересен живот и затова не отвръщат на плезене, показване на среден пръст и ритане по кокалчетата. Но когато наистина им омръзне – тогава могат да мобилизират ресурси, за които такива като Путин никога не са подозирали. Да перифразирам Чърчил: няма по-страховита гледка от една изправяща се и ядосана демокрация.

Демокрациите са по-силни на бойното поле, защото те знаят, за какво се бият, за разлика от войските на диктатори, които не са мотивирани за устойчив бой. Демокрациите са по-силни на информационното поле, защото не лъжат, а помагат на всички, които имат нещо да кажат, да го кажат. Затова интернет и световните медии са пълни с украински, а не с руски послания; и затова светът е с Украйна, а не с Путин. Демокрациите, накрая, са по-силни и в икономиката и технологиите, тъй като техните икономики и технологии се правят от свободни и инициативни хора, а не от уплашени крепостни селяни, изпълняващи сляпо щенията на господаря. 

На информационното поле Путин вече се намира в тотална катастрофа. Дори в боязлива България за три дни той загуби две-трети от подкрепата, която имаше сред населението; за цивилизования свят да не говорим. В областта на икономиката и на технологиите, катастрофата вече е започнала и ще стане тотална, неспасяема и непреодолима до седмица-две. 

Путин ще загуби и на бойното поле.

„Демократичните държави всъщност се справят доста добре, когато се наложи да воюват срещу диктатори“, посочва Маргарет Тачър. 

Това е и най-голямата, да я наречем шеста стратегическа грешка на Владимир Путин: той не разбра, че демокрацията е по-силна от него, защото, когато се мобилизира, е по-силна от всеки. 

Евгений Дайнов, ClubZ