CRIM нямала пари, зала и преводачи за изслушване за тъмното минало на Борисов

Официален отказ да се проведе изслушване по повод съмненията за криминално минало на българския премиер Бойко Борисов от Специалната комисия по организирана престъпност, корупцията и изпирането на пари към Европейския парламент (CRIM) беше получен в редакцията на „Биволъ“.

„Биволъ“ получи официален документ от секретариата на CRIM – запис от решенията на Групата на координаторите на Комисията, в който е изложен формално отказът да се проведе изслушване за криминалното минало на Бойко Борисов“, пише в понеделник изданието.

Сигналът на Атанас Чобанов, Асен Йорданов и Петър Пенчев, внесен на 25 юни 2012, е разгледан в точка 5 на документа.

„Координаторите на КРИМ смятат, че съществото на въпросите повдигнати в петициите / докладите, както и поисканите от нас действия са извън мандата (правомощията) на тази специална комисия. Следователно, след като взе под внимание тези петиции / доклади, Комисията КРИМ не възнамерява да предприеме никакво конкретно действие по този въпрос и своевременно ще информира вносителите на петицията за решението си“, се казва в становището на Комисия „Антимафия“.

Така отказът става официален и най-вероятно информацията изобщо няма да влезе в дневния ред на Комисията, коментира „Биволъ“.

По-рано обаче евродепутатите Соня Алфано (Председател на CRIM – АЛДЕ) и Рита Борселино (Докладчик на С&Д) изпратиха противоположното становище.

След като в края на миналия месец стана ясно, че CRIM отказва да проведе публично изслушване за евентуална престъпна дейност в миналото на Борисов, каквото беше поискано от българските журналисти и правозащитник, Алфано и Борселино обявиха, че отново ще повдигнат въпроса за дебат относно обвиненията към българския премиер.

„Във връзка с излязлата информация, в българската и международна преса, относно провелата се среща на координаторите на комисията на Европейския парламент за борба с Организираната престъпност, Корупцията и Пране на Пари, бихме желали да изразим силното си разочарование от изтеклата новина, която доведе до напълно грешно представяне на дебата, който беше проведен при затворени врата“, посочиха тогава евродепутатите в писмо до „Биволъ“.

„Бихме искали да отбележим, че присъствахме и подкрепихме предложението за организиране на изслушване на тема корупцията в страните-членки, включително Италия и България, в рамките на комисията „Антимафия“. За съжаление, нашето предложение не беше одобрено“, се казва още в съобщението.

„Ние отново ще повдигнем въпроса в комисията „Антимафия“ с всички инструменти, които Парламентът ни предоставя“, категорични бяха тогава Соня Алфано и Рита Борселино.

В официалния документ, с който разполага „Биволъ“, обаче липсва каквато и да е информация за това предложение да се проведе изслушване на тема корупция в страните членки.

Течът на информация, за който съжаляват Алфано и Борселино, дойде след запитване на изданието до секретариата на г-жа Борселино за поименната позиция на координаторите на CRIM.

Бил Нютън Дън сам предложи да изпрати мотивите си, които се получиха на редакционния мейл на „Биволъ“ в петък, 5 октомври. Евродепутатът вече твърди, че гласуване не е имало.

„НЕ е имало гласуване от координаторите на КРИМ. Всеки един от нас даде мнение и стана повече от пределно ясно, че болшинството от нас смята, че:

1. Комисията няма свободни дати, като се има предвид, че трябва да се занимаваме с цяла Европа (не само с една държава-членка) и трябва да докладваме до следващото лято и тъй като сме най-новата комисия, при това само временна, сме последни на опашката за запазване на заседателни зали и преводачи.

2. КРИМ не е разследваща комисия, но ЕП може да реши да създаде отделна такава, но това няма да сме ние.

3. Много, много се съмнявахме, че едва ли някой българин би се подложил на неудобството да пътува до нас в Брюксел, като се има предвид, че нямаме пари да платим тези разходи, нямаме правомощия да ги принудим да дойдат, нито да наложим санкции ако не дойдат или не отговорят на въпросите", се посочва в писмото на Дън.

В сигнала обаче изрично е посочено, че вносителите са наясно с функциите и възможностите на Комисията „Антимафия“ и настояват за изслушване, а не за разследване.

Както се вижда от писмената следа за решенията на Групата на координаторите, те са одобрили посещение на 8 члена на комисията до Вашингтон и Гватемала през април 2013 г. (точка 1).

Бюджетът за такъв воаяж явно не е проблем за CRIM, коментира „Биволъ“.

Освен че се занимават с цяла Европа, в CRIM отделят голямо внимание и на Западните Балкани, става ясно още от доклада за събранието на координаторите.

Вносители на сигнала изпратиха отворено писмо до Соня Алфано, в което настояват техният сигнал да бъде разгледан на открито заседание на Комисията на 15 октомври, на което да се вземе решение дали да се проведе изслушване.

„Считаме, че така нареченият Съвет на координаторите няма правомощия да заличава от дневния ред на Комисията аргументиран сигнал от граждани, които според дефиницията на целите и задачите на Специалната комисия за борба с организираната престъпност, корупцията и прането на пари се явяват „представители на гражданското общество, които работят за култура на правото в трудни области“, гласи съобщението.

„Решението „на тъмно“ за игнориране на нашия сигнал повдига съмнения за политическа договорка и задкулисни игри в ущърб на правото на всички европейски граждани да се информират за работатата на Комисията, финансирана с техните пари“, посочват още вносителите на сигнала срещу Борисов.

Те считат, че единствено явното и открито гласуване на европейските депутати от Комисията може да легитимира решението за отказ или приемане да се разгледат въпросите от изключителен обществен интерес, какъвто е и случаят с обвиненията в престъпно минало на българския премиер.

Чобанов, Йорданов и Пенчев настояват техният сигнал да бъде размножен и предоставен на всички евродепутати – членове на CRIM, най-късно на 10 октомври и в дневния ред на откритото заседание на Комисията на 15 октомври да бъде внесена извънредна точка: дебат и открито гласуване на тяхното искане да бъде организирано изслушване в Комисията за съмненията за престъпно минало на премиера Бойко Борисов, по-специално трафик на наркотици и горива и пране на пари.

В сигнала, който българските журналисти и адвокат внесоха в комисията в края на юни, се настояваше тя да проведе публично изслушване на свидетели, сред които Джулиън Асанж, за автентичността на докладите, изтекли в „Уикилийкс“, разследващият журналист от „Тагесцайтунг“ Джон Гетс, разкрил, че информацията за Борисов е подадена от ЦРУ, подсъдимите Васил Костов – Кеца, и Сретен Йосич, заместник-директорът на ОЛАФ Васил Киров, директорът на Европол Роб Уейнрайт и премиерът Бойко Борисов.

Конкретно авторите се позоваваха на разкритията в два дипломатически доклада на посланик Джон Байърли: „Най-популярният политик в България: големи надежди, сенчести връзки“, в който пише, че американската служба SIMO, идентифицирана впоследствие като ЦРУ, е потвърдила връзка на премиера със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с „Лукойл“ и със сериозна контрабанда на метаамфетамини.

Вторият доклад бе за българската банкова система, в който са посочени няколко банки, които се занимават с пране на пари и кредитиране на свързани лица, като сред тях е и СИБАНК, тогава собственост на г-жа Цветелина Бориславова, за която пише: „Има също така и притеснения за някои от авоарите, които Борисов вече е прекарал през тази банка“.

В началото на август българската прокуратура отказа да разследва министър-председателя по сигналите, които се основават на секретни американски дипломатически доклади, че миналото му е обвързано с престъпна дейност.