Наша актриса разказа уникална история от Москва: Стигнах до Русия, за да разбера, че има България

Българската актриса Василена Винченцо разказа в социалната мрежа история, определяща я сама за най-хубавата в живота й. А същевременно и най-страшната. Ето какво написа завършилата НАТФИЗ в класа на проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев Василена:

Най-важният ми пост от 2008г насам.

Москва вярва на сълзи!

В края на януари получих най-хубавия си подарък - пътуване до Москва. Благодаря!

Там успях да гледам мнооооого театър, да гледам три едноактни балета в Балшой театър, “Поруганата Лукреция” в Нова опера. Благодаря! Успях да си купя много книги и да се запозная с нова за мен съвременна руска драматургия. Благодаря! Успях да се срещна и запозная с много нови приятели и колеги. Благодаря! Със същите ни предстоят бъдещи творчески планове Видях стари познати, видях си Алгела, видях моята Москва и новата Москва. Всичко беше красиво, високо и дълбоко, докато не стана екстремно…

Когато си само момиче в Москва и остава един ден до полета ти обратно, последното нещо, което искаш да видиш на ПСР теста ти е POSITIVЕ, особено в 23ч. Какво правиш тогава… Звъниш на Vasilka Bumbarova, знаейки, че тя е и майката, и таткото на българската културна диаспора в Русия. Тя ме съветва да се свържа с директора на BCI Russia - г-н Виктор Бойчев, когото аз съвършено не познавам, а часът е след 23…

Звъня, вдига ми непознат човек, изслуша ме и с най-добрия глас на земята ми каза, да лягам да спя спокойно, че утре ще се погрижи и всичко ще е наред.

Първото нещо, което ми се случва на следващия ден, когато вече съм болна и ми е доста зле, е да получа телефонно обаждане от РОСПОТРЕБНАДЗОР (както го чувствате това “име”, так го разбирайте).

Когато след два часа трябва да освободиш хотела, а няма къде да отидеш, след 5 да излетиш, но не можеш първо, защото си с положителен тест и вече те преследват руските служби и второ, защото наистина ти е доста зле…. Тогава става малко напечено, още повече, че визата, застраховката и цялата ти надежда също изтичат…

В този момент ми се обажда г-н Бойчев и ми съобщава, че вече ме очакват на територията на Посольство Болгарии в Москве/Посолство на България в Москва и там ще се погрижат за мен.

Уверявам Ви, че през последните години не съм се сетила да си помисля, че има Българска държава, която в някакъв момент ще ти помогне и ти ще можеш да разчиташ на нея. Трябваше да стигна до Русия, за да разбера, че има България!

Има една малка България на Ул. Мосфилмовская 66, която те прибира, когато няма къде да отидеш, купува ти лекарства, когато си болен, грижи се денонощно, всеки ден те изхранва, заема се цялата администрация с удължаване на виза ти и изясняване на обстановката, и ситуацията лично с теб. И главното - човешкият фактор и огромната емоционална подкрепа, която се оказа най-доброто лекарство.

(Пишейки това малко ми се пълнят очите, защото чак сега започвам да съзнавам всичко).

Слава Богу, че имаме такъв посланик като Атанас Кръстин + целия му екип! Слава Богу, че имаме Виктор Бойчев! И най-сърдечните ми благодарности към подполковник Сашо Синабов, който бе близък мой спътник в живота ми през последните две седмици!

Благодаря и на всеки един от Вас, който без да знае ме е подкрепял, дори и само с въпроса “Васке, как си?”

П. С. Няма война

П. С. Това бе най-кратката версия на най-страшната и най-хубавата история в живота ми.