Василев: Икономика, която разчита на ниски заплати, отива в миналото

Интересен сблъсък се получи днес в парламента между бивш и настоящ финансов министър по време на обсъждането на първо четене на бюджета за тази година. За кратко време двамата дори се озоваха едновременно на парламентарната трибуна и си отправиха взаимни забележки.

Във философията на бюджета за тази година, освен договореното в коалиционното споразумение, е и промяна в начина на мислене и планиране в държавата. Ако не се инвестира в хора, в инфраструктура и подобряване на институциите и публичната среда, не може да очакваме висок икономически растеж и високи доходи. Да разчитаме на по-ниски заплати, за да поддържаме конкурентоспособност, трябва да остане в миналото.

Това обяви в началото на заседанието вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев. Тази година бюджетът на държавата ще влезе в сила едва от 1 април заради късното съставяне на правителство след изборите на 14 ноември 2021 г. 

Въпреки значителните инвестиции в този бюджет - 12 млрд. лв., дългът спрямо БВП тази година ще бъде по-нисък от миналогодишният, заяви Василев. Той увери, че планираният нов дълг ще бъде инвестиран в по-голям растеж и в "неща, които ще имат икономическа възвращаемост - по-бързо предвижване на граждани, по-добро образование и болници".

"Провеждате финансов и социален експеримент", обяви бившият финансов министър Кирил Ананиев, сега депутат от ГЕРБ. Той обвини правителството, че рязко влошава бюджетната дисциплина със заложените високи нива на дефицит и дълг през тази и следващите две години. Бившият финансов министър обвини настоящият, че "непочтено жонглира" със стойностите за дълга и БВП. И припомни, че дълги години е бил на ръководни постове, като през това време е спомогнал да направи България "от почти разрушена държава през 1997 г. в стабилна и със стабилен икономически растеж. "Ако тук беше Мика Зайкова, щеше да направи този бюджет на кайма", каза Ананиев.

"Да, България мина през много тежка криза и наложеният валутен борд беше, защото политиците не са били в състояние да се справят с монетарната политика тогава. Да, тогава е имало нужда от дисцилина. Но от 1997 г. досега каква е била политиката? Да не се инвестира и да се разчита само на европейските средства. Затова един милион българи напуснаха страната, защото тук публичната среда, инвестиционната среда не им позволяват да защитят доходите, които може да получават в чужбина. Този бюджет иска инвестиционната среда да стане поне толкова добра, колкото в Европа. Зная, че това ви плаши. Защото ако инвестициите не са истински, не са на петорно завишени цени, а проектите не са такива, от които лесно може да се краде, това за вас е много лош бюджет", отговори Асен Василев.

Той предизвика Ананиев като заяви: "Между първо и второ четене ще съм ви безкрайно благодарен да видя кои разходи искате да бъдат орязани, така че да постигнете желания от вас дефицит и дълг". Той от своя страна Ананиев отвърна: "Не мога за пет минути да ви уча как се прави бюджет. С това съм се занимавал повече от 30 години".

Преди Ананиев от парламентарната трибуна забележки към бюджета отправи Йордан Цонев от ДПС.

"Ако искате да постигнете 4.8% икономически растеж, инвестиции в размер на 5.8% от БВП, това не е достатъчно", смята Цонев. Той припомни, че в предходни години планираните капиталови разходи никога не са били изпълнявани и са се превръщали в "резервоар" за други разходи. "Няма и проектна готовност за усвояване на планираните над 8 млрд. лв. капиталови разходи", заяви Цонев. Според него трябва нов закон за насърчаване на инвестициите.

Цонев направи забележката, че в последните 30 години министрите на финансите са били ключов фактор за определяне на икономическата политика на страната. Депутатът припомни мотото на Бил Клинтън: "Икономиката, глупако", като го допълни: "Икономиката, глупако, не репресиите".

Провокиран от изказването на депутата от ДПС финансовият министър обвини бившите управления в рекетиране на инвеститорите. "Първото нещо, което чуждестранните инвеститори ни питат е дали ще ги рекетираме, дали ще им казваме кои да са им подизпълнители, архитекти, адвокати. И те са много щастливи, когато има казваме, че може да работят спокойно и това се случва за първи път в България. Държавата ще им помогне с всичко с каквото може в рамките на закона", заяви Асен Василев.

"Бюджетът дава адекватен отговор на редица притеснения и "Демократична България" ще го подкрепи", заяви Георги Ганев от ДБ. Той обясни, че увеличените разходи все пак са в рамките на закона за публичните финанси и няма да дадат чак такъв натиск на цените нагоре. Голяма част от планирания дефицит отива за капиталообразуване и това е "фискалният стимул, който ще качи потенциала на икономиката ни". "За увеличените капиталови разходи идеята е да са по-ефективни от досегашните от гледна точка на обществения интерес. Пожелавам в края на годината да говорим за по-ефективни капиталови разходи - те ще доведат до реакция и от частния сектор", каза Ганев. Той посочи, че е положителна насока предижданото намаление на дефицитите от 2023 г. "Планираната реформа в държавната администрация също ще подобри средата за растеж в следващите години", смята Ганев. И припомни, че за първи път в бюджет се планират 200 млн. лв. за да бъдат намалени щатовете в държавната администрация.

Другият коалиционен партньор - ИТН, обяви, че амбициозната инвестиционна програма, ако се изпълни, ще спомогне за ускоряване на икономиката в тази и следващите две години, но трябва да се направят и по-дългосрочни промени, като например отпадане на данъка за реинвестираната печалба. "Между първо и второ четене ще предложим от 2023 г. да отпадне данъкът върху реинвестираната печалба. Това ще помогне особено на стартиращи компании. По този начин преди години Естония дръпна много силно напред, заяви Любомир Каримански.

Той увери, че между първо и второ четене на бюджета ще бъдат премахнати и над 90 параграфа в преходните и заключителните разпоредби, които предлагат промени в други закони. Става дума за отпадане на параграфите от 10 и 104, в които се предлагат промени в десетки закони заради преструктурирането на министерствата и преместването на агенции и държавни предприятия от едно министерство в друго. Те бяха изненадващо вкарани в закона за бюджета в последния момент от Министерски съвет ."Преустановяваме порочната пракитика с преходни и заключителни разпоредби да се променят закони, които нямат връзка с основния закон", заяви Каримански.

Като за първи бюджет на управляващата коалиция и за два месеца време да бъде направен, бюджетът не може да бъде по-добър.

Времето, когато се стягахте коланите отмина и то бе опровергано от икономическата теория, е мнението на БСП. Сега е време да се инвестира и Еврокомисията създава специални програми за възстановяване, заяви Драгомир Стойнев. Левицата е доволна от бюджета, защото той е социален - с безплатни детски градини, 70 млн. лв. за строителство на нови, с 30% ръст на капиталовите разходи за общините, нови ваучери за 200 лв. месечно, с които може да се плащат сметки за ток и вода, вдигане на минималната заплата и възнагражденията на учитилети. "Нямаме намерения между първо и второ четене да извиваме ръце и да предлагаме промени, ние ме лоялен партньор", заяви Стойнев, визирайки заявката на ДБ и ИТН за отсрочване на увеличението на максималния осигурителен доход, планирано от правителството от 1 април. "Нашата позиция е, че с увеличение на осигурителните вноски, се увеличават и пенсиите. Спорът е излишен", заяви Стойнев.

ПАРАМЕТРИТЕ НА БЮДЖЕТА

- Бюджет 2022  е с около 13% по-голям от миналогодишния като планираните разходи са за над 63.1 млрд. лв.

- Заложен дефицит от 5.9 млрд. лв. - 4.1% от БВП. Без разходите, свързани с ковид-мерки, дефицитът се намалява до 2,5% от БВП. (Отделянето на Covid мерките е заради решението на Брюксел и през 2022 г. да може да се надхвърля таванът за дефицита от 3%, но само с парите, насочени към справяне с икономическия и здравния ефект от пандемията.)

- Максимален нов дълг, поет през годината - 7,3 млрд. лв. (3 млрд. лв. от него са за рефинансиране на стар дълг.)

- Два пъти повече държавни инвестиции, достигаще 8.2 млрн. лв.

- Бюджетът е разчетен при ръст на БВП от 4.8% и средносрочната инфлация от  5,6%.