Всяко второ дете е преживяло насилие! Нова опасна мода в нета - запознанство с чужденец

Всяко второ дете е преживяло насилие! Нова опасна мода в нета - запознанство с чужденец
A A+ A++ A

Всяко второ дете (47%) е преживяло някаква форма на насилие, като емоционалното насилие е най-често срещаният вид. Повече от 40% от преживения тормоз се случва в интернет. Това сочат данните на УНИЦЕФ. А обажданията на Консултативната линия за онлайн безопасност у нас 124 123 показват, че най-много от случаите, по които хората търсят съдействие, са свързани именно с онлайн тормоз.

Това стана ясно по време на онлайн дискусия, посветена на днешния Международен ден за безопасен интернет. Инициирана е от младежкия панел на Националния център за безопасен интернет, като се включиха още  Съветът на децата (към ДАЗД), младежката мрежа "Мегафон" (към Национална мрежа за децата) и Младежкия клуб към Фондация П.У.Л.С. Младежи, експерти и представители на държавни институции, граждански организации и популярни влогъри обсъдиха три ключови теми: кибер насилие, дезинформация и видеоигри. Инициативата поставя началото на Дни на медийна грамотност.

„Злоупотребата с деца онлайн е постоянна увеличаваща се заплаха, която расте с развитието на технологиите и комерсиалното предаване на живо, включително на сексуално насилие над деца. Днес в киберпространството има достъп до платформи със съдържание със сексуално насилие над деца. Те излъчват такива видеа при заплащане от клиенти“, алармира д-р Елеонора Лилова, директор на Държавната агенция за закрила на детето. Тя добави, че децата вече също създават такива материали, понякога с невинни намерения. Но в последствие те стигат до „колекционери“, които после ги изнудват. Затова децата имат нужда от повече информация. При по-големите рискът е да попаднат на педофил в мрежата, а за по-малките съществува опасност от пристрастяване.

В последната година са предадени над 33 лица, разпространявали онлайн материали със сексуално насилие над децата, съобщи комисар  Владимир Димитров, началник отдел „Киберпрестъпност“ в ГДБОП.

Ана-Мария Гаркова е член на  Съвета за децата. Наблюденията й сред връстниците са, че те най-много ползват интернет за сърфиране в социалните мрежи. По-малките копират това поведение. В момента е много популярно тези канали да се ползват за запознанства с връстници от други държави. Възможно е обаче зад тези самоличности да стоят други хора, предупреди Ана-Мария.

Мегсън, която е популярен влогър в Тик Ток, се е сблъсквала неведнъж с кибертормоз.  „Моята реакция е, че не позволявам на човек, когото никога няма да срещна в живота си, да ме афектира – сподели тя. - Замислям се за човека, който пише обидни думи  и иска да ме нарани, защо го прави. Щом той опитва да наранява в интернет, може би има някакви други проблеми. Затова не трябва да се афектираме. Ако ти си добре психически, няма да тръгнеш да се занимаваш с това. Най-доброто решение е да игнорираме такива опити“.

„Ако станете жертва на кибертормоз, вероятно ще изтриете профила и ще останете за известно време офлайн. В краткорсочен план това работи. Но въздържане от интернет в дългосрочен план не е решение, защото младите хора трябва да имат по-гъвкави начини за справяне – казва Владимир Криличев от УНИЦЕФ - Това става с филтриране на информацията, която споделяме. Ограничете информацията чрез настройките на профилите си и докладвайте хора, които упражняват тормоз!“.

Психологът: Лайковете са гладиаторска битка в интернет

„Интернет създава фалшива представа, че нещата са под наш контрол, че у дома пред компютъра сме защитени и има копче, с което да върнеш, когато бъркаш. Но виртуалната среда стига донякъде и после се пренася в реалността – предупреждава психологът Младен Владимиров.  – Така се случва хибридното насилие. Влизаме в дигиталното по време на обучение онлайн или през ваканцията, там се случва „да се назлобим“. Стига се до крайности, когато жертва и насилник не се виждат. В реалността жертвата може да се защити. При кибер тормоза това го няма. Когато се нажежи, агресията се прехвърля в реалността, заснема се клип. И често, когато коментираме поведението на тормозещия и тормозения, пропускаме нещо много важно – публиката. А тя е най-важната – като в гладиаторските битки. Всички ние, когато споделяме видеа, когато сме възмутени, също ставаме насилници. Реалността във Фейсбук става точно като гладиаторските битки, в които един вдига, а друг сваля палец.

Да стъпим върху емпатията и рефлексията как се чувства жертвата – това е пътят за пресичане на тормоза. Него винаги го е имало, когато има група от хора. Сега повече от всякога е нужно да работим превантивно, да минем на емоционалното ниво, не да оставаме само на дигиталното в търсене на споделяния и лайкове“.

Подаването на сигнал е важно

Когато се сигнализира за насилие, първо, това е начин да се защити детето. Второ трябва да се говори за тези случаи, за да се вижда, че има такъв проблем. Често се говори малко за очевидни проблеми на децата, освен когато се стигне до драстични случаи. Важно е да се говори, за да знаят жертвите къде да потърсят помощ. В по-малките населени места е по-страшно, защото всички се познават в една малка общност, затова често децата не докладват случаи и не търсят помощ, разказва Пламена Николова от Националната мрежа за децата.

У нас има национална линия за насилие над деца съм ДАЗД – 116 111, както и Гореща линия 124 123 към Националния център за безопасност в интернет. Най-често деца разказват за публикувани компрометиращи снимки, споделени от техни връстници, с които са в конфликт. Случаите се изпращат към ГДБОП, НЦБИ, социалните служби по места.

Колко ефективно се харчат парите?

Според ДАЗД е обнадеждаващо, че киберполитиката е един от приоритетите на България. Предвиждат се мерки за учебни програми за дигитална трансформация, за достъп до електронни учебници с добавена реалност, свързване на дигиталните умения с гражданска грамотност и дигиталната етика. ДАЗД е инициирала създаване на междуинституционална група за превенция на насилието върху деца, която да изгради практики на различни нива, включително и срещу насилието в интернет.

Дали обаче се постига ефект със заделените средства за превенция на тормоза, които за 2021 г. бяха 5,5 млн. лв.?

„Парите се разпределят през различните министерства, ние се борим да се променят нагласите и ценностите на възрастните по отношение на децата. Не сме изпълнителна агенция -  коментира Ваня Кирилова от ДАЗД. - Но сме разработили наръчник за безопасен интернет, който е качен на страницата ни. Политики за деца се правят с данни. Ние имаме данни от националната линия за деца и как се стига до насилието. Децата в България не са достатъчно ангажирани с извънкласни дейности, оставайки свободни, общуват активно в социалните мрежи. Някои се притесняват да говорят с родители по някои теми и питат в интернет. Децата са самотни, особено в по-малки населени места. Така лесно стават жертви на насилие. Превенцията е много говорене и достъпна информация за рисковете в интернет, поднесена подходящо за различните възрасти“.

Миналата година експерти на ДАЗД участвали по проект в обиколка на 28 града, където имало срещи с училища, социални служби и полиция. „Говорихме за нивата на агресията, които са се увеличили през пандемията – разказа Георги Иванов - Много деца, които стават жертва на кибер тормоз, са оставени в самота. Родителите са в чужбина или са неглижирали емоционалното състояние, а наблягат как се справят в училище. Пита се колко имаш на класното по математика, а не как се чувстваш и какво ти се случи днес. Възрастните вече дори не разбират каналите, по които общуват децата.

ДАЗД  ще инициира законодателни промени по отношение на кибер престъпленията, тъй като към момента голяма част от правомощията й по този проблем са ограничени. Вече е изпратено запитване до Парламентарна комисия по сигурност.

#дете #деца #тормоз

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай