На гърба на изтерзан народ и 100 простотии са малко

На гърба на изтерзан народ и 100 простотии са малко
A A+ A++ A

Най-после е време за веселба и настроение. Но има едни хора, на които цялата година им мина така. Те натресоха на народа си три парламентарни вота и общо четири правителства с около 80 министри. Познахте – това са българските политици.

В уникалната година, съчетана и с президентски избори, те се държаха така, все едно са стимулирани от алкохол, специфични хапчета или друг вид вещества. Превъзбудата им "даде" на България заводи за ваксини и електроавтомобили, а човечеството обогати с цял северномакедонец в космоса. Няма шега – лъжи, безумия и невероятни за нормалните възприятия случки се стовариха върху изтерзания български народ. Ако сте забравили, ето какви точно 12 месеца преживяхме:

Януари бе период на природни бедствия и на политически в аванс. Докато преливаха язовири, премиерът Бойко Борисов отчете, че всичко е под контрол. Той самият обаче се нуждаеше от усмирителна риза. Първият за годината брифинг на Националния оперативен щаб бе прекъснат от негово нахлуване – за да обясни как президентът Радев бил ортак с Черепа (Васил Божков) и как ГЕРБ нямали общо с ДПС. Връзката на тия теми с коронавируса бе единствено,

че мустакът на Тодор Кантарджиев се повдигаше

мъдро. Отделно от този сюжет, държавният глава успоредно организираше партийни консултации заради предстоящите редовни избори. На една от тях стана кавга: лидерът на "Воля" Веселин Марешки се похвали с невероятна умствена сила, а президентът отвърна, че това е сила на екстрасенс. Така стана ясно, че превъзбудата е повсеместна.

През февруари се оказа, че родната коронаопозиция не опозиционерства безвъзмездно. Иконите й се втурнаха да осребряват натрупаната популярност. Атанас Мангъров се присъедини към кандидатдепутатските листи на АБВ, а Андрей Чорбанов – на ИТН. Мангъров удари греда, след като партията му не влезе в парламента. Но няколко месеца по-късно припозна ценностите на "Възраждане". Чорбанов стана депутат, такъв е и днес. По едно време се разболя. И каза, че нещата около коронавируса, дето ги разправял от сутрин до вечер по медиите, не били баш такива – бил се объркал (случва се, човешко е); после пък анонсира представянето на българска ваксина. Пак се обърка, и това е човешко. С една дума, "новото нормално" при коронакризата по човешки се оказа все така ненормално.

Студените месеци определено бяха доста тежки от епидемиологична гледна точка. В съчетание с предстоящите избори обстановката бе направо непоносима - много болни, много смърт, ваксините не стигат. Обаче имаше един човек, който несъмнено се справяше в бурното море. Капитан сред акули – Бойко Борисов. През март на посещение в Разград обеща не какво да е, а... завод за ваксини. Не кога да е – а до три месеца. И не обикновен завод, а такъв, който ще залее целия континент – щя я уредим Европа да се справи с ковида един вид. "Информирал съм Европейската комисия", смело каза Борисов. И подробно разясни – капацитет, работни места, икономически бум...

До него напълно сериозни мъже и жени обясняваха на журналистите

какви истинно-мъдри слова лее партийният и държавен ръководител. Нямаше шега – реални хора с ума си твърдяха тия неща, стоейки до министър-председателя. Днес този фарс е интересен не заради липсата на завод за ваксини. А заради равносметката в какъв филм живяхме повече от десетилетие при Борисов.

А че той се оправя във всичко в живота, знаейки две и двеста, пролича и през април. ГЕРБ спечели изборите само формално, новото мнозинство тръгна да привиква Борисов в парламента. Той най-напред си пусна отпуск, а после... се контузи на футболен мач. Последва операция, снимки с патерици, сълзи и сополи с медицински сестри... всичко, каквото може, само и само да се спаси от депутатски контрол. Имаше една тънкост в цялата работа – на един футболист винаги има какво да му се оперира; понякога играчите прекарват години с болежки; издебват удобен момент в кариерата за лекарска интервенция. Април бе месецът, в който дойде моментът за операция на дългогодишния играч на "Витоша" (Бистрица) и българската политика Бойко Борисов. Трябва да му се отчете - и на болка издържа, и всякакви мурафети измисли, само и само да не го унижава Мая Манолова с въпроси.

През май хиперактивността порази и Херо Мустафа. Борисов падна, а за да засвидетелства подкрепа за служебното правителство, посланичката навести всеки един от служебните министри. Като доказателство, че САЩ помагат на България в борбата с корупцията, Мустафа дори се снима с доказано честен човек като Румен Спецов. Разбира се, българското общество бе критично към назначението на Спецов в НАП  – честен, ама явно отскоро, понеже в миналото продал задлъжнялата си фирма на малоимотно лице "бушон". "Познавам го отдавна. Той беше изключително доверен партньор на чуждите служби", разясни финансовият министър Асен Василев. Има ли неразбрали?  

През юни се случи голямото зануляване у нас. САЩ обявиха санкции по закона "Магнитски". А и с цялото си поведение, основно чрез Мустафа, показаха, че са сменили доверениците си у нас. Това вече наистина значеше промяна. Случайно или не,

отбиването от яслата доведе до чисто физиологични промени

Зачестиха случаите, в които Борисов говореше бавно и леко проточено. Така говорят хора, които са на хапчета. Делян Пеевски отслабна. Най-корпулентният мъж в държавата придоби телосложение на тийнейджър. (По-късно го видяхме.) С пълната си метаморфоза 41-годишният Пеевски сложи в джоба си всички наръчници за промяна на живота в средната възраст. "Батко Делян" се изпълни с доброта, с която по предизборни срещи купуваше балончета на дечицата.

Юли бе фамозен. Ако старият лидер на България просто бе обещал нов завод, бъдещият (Кирил Петков в качеството на икономически министър) подписа меморандум – не за завод за ваксини в Разград, ами за електроавтомобили в Ловеч. И пак полетяха "новини" - работни места, наводнен европейски пазар... Меморандумът бе подписан, както си му е редът - ден преди новите избори. А ден след тях държавата директно анонсира българо-македонски екипаж в космоса. Заявката дойде от Слави Трифонов, лидер във временното класиране. Към днешна дата заявката на Петков не може да се окачестви като лъжа, защото заводът е със срок 3 години. Но има ли хора, дори сред феновете му, които биха заложили пари, че завод ще има?   

Няма, понеже харесването е едно, а парите са друго. Пък и Петков е широкоскроен герой. Каза, че Канада е пратила в Букурещ документ, оневиняващ го по скандала с двойното гражданство. Удостоверението пристигна уж още през август, но не бе показано, а той каза, че няма време точно сега да ходи до Букурещ, за да го вземе.

Но от днешна гледна точка това са бели кахъри, понеже Петков е победител. Победителите не ги съдят. Дори Гешев, представяте ли си, не ги съди.

Септември бе месец близнак на август. Петков продължи да маже за гражданството си, което не помрачи усмивката му и славното му бъдеще. Слави Трифонов чегърташе братята си по промяна (скандалът "500 К"). Те него – също (скандалът с Петър Илиев). Стана окончателно ясно, че заедно с президентските ще се проведат трети парламентарни избори. А успоредно Бойко Борисов надаваше кански писъци, все едно Кара Ибрахим бе дошъл да го потурчва ("Уволняват ни", "Гонят ни", "Физически искат да ни унищожат"...). Реално погледнато, времето наистина бе разделно - но не Кара Ибрахим, а Бойко Рашков разгонваше фамилията на ГЕРБ.

Октомври бе месец на огромни излагации. Сума ти хора се окепазиха предизборно, но най-много – Лозан Панов. След края на кандидатпрезидентската кампания инициативният му комитет се разграничи от него:

за пръв път в историята издигащите се отказаха от самия претендент

Няма смисъл да преразказваме чутовната кампания на Панов. Само ще припомним финала й. Той звучеше така: "... Защото в природата, за да може лозичката да даде хубав плод, преди това тя трябва да се изреже до здраво. Най-доброто време за това е преди настъпването на зимата, но никога в мразовито време. Подрязването достатъчно рано, преди мразовитите дни и нощи, ще даде възможност на "раните" да заздравеят. Така лозата ще расте бързо и ще се засили през следващите години. Благодаря Ви, верни приятели, от все сърце за цялата подкрепа, която ми дарихте... Именно в тях се крие здравият корен на лозата, който може да донесе голям берекет на всички българи" (из благодарствено обяснение на Панов към симпатизантите).

През ноември се видя, че освен политиците поне още една категория българи е изперкала през лудата година. В деня на вота гръмна новината, че възрастна жена е изяла контролната разписка след гласуването. Била недоволна от машината, искала да повтори вота си, не й разрешили – ядосала се и глътнала хартийката. В последвалата суматоха не стана ясно наистина ли я е изяла, или само така е казала. Което не попречи на медиите да съобщят изяждането като безспорен факт. Не попречи и на изборната комисия да запише в протокола същото. Така в аналите бележката остава като наистина изядена.

Декември най-после донесе "правителство на промяната". В негова метафора, а и

на цялата луда, наистина луда година,

се превърна Корнелия Нинова. Недоволна от еманципирането на Радев, 11 месеца преди това председателката на БСП започна 2021-ва като таен разколник - пускаше по медиите подставени лица, за да критикуват държавния глава. Две тежки изборни загуби, най-големите в историята на БСП, я принудиха да подаде оставка. Притисната, Нинова разплакано съобщи, че Радев е действал срещу БСП – каза го точно преди президентския балотаж. Но финишира като вицепремиер. Тя се оказа сред големите победители. И никой с топ не може да помръдне вече ни нея, ни тази митична, дългоочаквана и драгоценна промяна. 

Такава година, определено, никога няма да се повтори! Да се чуди човек политиците ни ли са уникални... Или народът освен изтерзан е и тъй лековерен, че с достойнство, пък и с надежда посрещна всичко това.

Диян Божидаров, "Сега"

#ново правителство #стара власт

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай