Зимата настъпва след няколко часа

Тази година Астрономическата зима настъпва на 21 декември в 17 часа и 59 минути. Зимното слънцестоене се определя спрямо деня, през който слънцето е максимално ниско под хоризонта. Това е най-късият ден през годината, а нощта е най-дълга.

Дните на слънцестоенето се почитат от дълбока древност. По време на зимното слънцестоене се провеждат обреди, с които се измолва завръщането на светилото, което дарява топлина. По време на зимното слънцестоене се гадае за бъдещата реколта.

Смята се, че ако на 21 декември по дърветата има скреж, зърнената реколта ще бъде хубава. На този ден се месят ритуални пити, които наподобяват Слънцето. Според вярванията на този ден мракът и злите сили вземат превес.

Денят се чества със запалване на огън на открито и свещи – по този начин хората се противопоставят на мрака.

Домовете се украсяват с иглолистни и вечнозелени растения. Трапезата трябва да се отрупана със семена, ядки плодове, за да бъде плодородна годината.

На 21 декември Слънцето ще премине през точката на зимното слънцестоене в съзвездието Стрелец, а кулминацията му е най-ниско над южния хоризонт - на височина едва 24 градуса за обсерваторията на СУ. В началото на зимата Слънцето не се издига високо над хоризонта, което всъщност е физическата причина за настъпването на зимата в Северното полукълбо на Земята, разказа пред БТА Маркишки. След 21 декември денят ще започне да нараства, отначало незабележимо - едва с по няколко секунди на ден. "Например на 22 декември денят ще трае 9 часа, 2 минути и 43 секунди, а на 23 декември - 9 часа, 2 минути и 49 секунди. Продължителността на дните нараства най-бързо около датата на пролетното равноденствие 20 март - с почти 3 минути на всеки следващ ден. Такъв обаче е и темпът на скъсяването на дните около датата на есенното равноденствие 22 септември", припомня физикът.

Разлика

Разликата в продължителността на дните е най-голяма на датите на зимното и лятното слънцестоене. На 21 юни тази година денят траеше 15 часа, 19 минути и 39 секунди за София, т.е. с близо 6 часа и 17 минути повече от деня на 21 декември. Тази съществена разлика всъщност е причината за въвеждането на лятното часово време - още през 1916 г. в Европа с цел пестене на енергия и в опит за по-ефективно използване на дългите летни дни. На любителите фотографи Маркишки казва, че могат да снимат Слънцето през цялата година в интервал от няколко дни, но винаги в един и същ момент от деня – примерно точно в 12 ч. на обяд. "Ако накрая софтуерно съвместим всички заснети кадри в един общ, той ще ни покаже т.нар. аналема - осмовидна верижка от слънчеви изображения, описана в продължение на годината. Най-високото слънчево изображение в нея ще бъде това, заснето в деня на лятното слънцестоене - когато Слънцето се издига най-високо в небето по обяд. Обратно - най-ниският слънчев образ ще е този, заснет в деня на зимното слънцестоене по обяд. Ширината на осмовидната фигура на аналемата се дължи на разликата в скоростта, с която нашата планета се носи по своята орбита, обикаляйки Слънцето", обясни физикът.