210072 статии       |       439 интервюта       |       1531 снимки       |       38125 абоната       |      
USD 1.72502| EUR 1.95583| GBP 2.34892|
In English На русском

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   КоронавирусИзбори 2 в 1

Размер на шрифта:   

Достоевски предсказва Ковид пандемията в "Престъпление и наказание"?

8 декември 2021, сряда / 18:44; Коментари: 0
Send to Kindle
Достоевски предсказва Ковид пандемията в "Престъпление и наказание"?

Фьодор Достоевски предсказва с гениалната си поророческа дарба на велик писател пандемията от коронавирус, твърдят литературни критици. Това той прави в най-известния си роман "Престъпление и наказание".

Според специалист, достатъчно е само внимателно да се препрочете известното произведение. Главният герой на творбата, Родион Расколников, сънува сън, когато вече е в каторга. Достоевски описва ситуация, подобна на пандемията COVID-19.

Ето и въпросния откъс в края на произведението, преценете сами:

Сънят на Разколников през Страстната седмица. Той лежа в болницата до края на постите и целия Великден. Вече на оздравяване си спомни сънищата, когато още лежеше с температура и бълнуваше. Присънваше му се през време на болестта, че целият свят е осъден да бъде принесен в жертва на някаква странна, нечувана и невиждана смъртоносна епидемия, идваща от вътрешността на Азия към Европа. Всички са обречени на гибел с изключение на някои твърде малобройни, избраници.

Бяха се появили някакви нови трихини, микроскопични същества, които се вселяваха в телата на хората. Но тези същества бяха духове, надарени с ум и воля. Хората, приели ги в себе си, веднага побесняваха и полудяваха. Но никога, никога хората не бяха се смятали толкова умни и непоклатими в правотата си, както се смятаха заразените. Никога не бяха смятали за по-непоколебими своите присъди, своите научни изводи, своите нравствени убеждения и вярвания. Цели селища, цели градове и народи се заразяваха и лудееха. Всички бяха в тревога и не се разбираха, всеки мислеше, че той единствен е носител на истината, и се измъчваше, като виждаше другите, биеше се в гърдите и плачеше и кършеше ръце.

Не знаеха кого и как да съдят, не можеха да се споразумеят какво да смятат за зло, какво — за добро. Не знаеха кого да обвиняват, кого да оправдават.

Хората се убиваха взаимно в някаква безсмислена злоба. Събираха едни срещу други цели армии, но армиите, вече в поход, изведнъж започваха сами да се унищожават, редиците се разбъркваха, воините се нахвърляха един срещу друг, намушкваха се и се колеха, хапеха се и се изяждаха един друг. В градовете по цял ден камбаните биеха тревога: но кой и за какво призовава, никой не знаеше, а всички бяха в тревога. Изоставиха най-обикновените занаяти, защото всеки предлагаше свои мисли, свои поправки и не можеха да се споразумеят; земеделието спря.

Тук-там хората се стичаха на групи, споразумяваха се за нещо, кълняха се да не се разделят, но тутакси започваха нещо съвсем различно от това, което току-що бяха проектирали, започваха да се обвиняват взаимно, биеха се и се колеха. Започнаха пожари, започна глад. Всички и всичко загиваше. Епидемията се разрастваше и се придвижваше все по-далеч и по-далеч.

В целия свят можеха да се спасят само няколко души, това бяха чистите и избраните, предназначени да сложат начало на новия човешки род и на новия живот, да обновят и очистят земята, но никой и никъде не беше виждал тези хора, никой не беше чувал тяхното слово и техния глас.

Ф. М. Достоевски, "Престъпление и наказание", 1866 г.

 

 

ђеклама:
Разпечатай | Изпрати
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама: