„Болкан минерал енд майнинг" с крачка по-близо до златен добив край Крумовград

Още една пречка пред проекта за добив на златни руди край Крумовград беше преодоляна, съобщиха от фирмата-инвеститор „Болкан минерал енд майнинг" (БММ).

Това стана след като тричленен състав на Върховния административен съд отхвърли претенциите на няколко неправителствени организации срещу решението на министъра на околната среда и водите Нона Караджова от ноември 2011 г. да даде зелена светлина на инвестиционното предложение на БММ.

Съдебното решение е било взето в средата на септември и подлежи на обжалване пред петчленка в двуседмичен срок от информирането на страните.

От канадската компания майка „Дънди прешъс металс” (Dundee Precious Metals) очакват да бъде подадена поне една жалба, но се надяват делото да бъде разгледано преди края на годината.

„Много сме доволни от решението. През последните години работихме усилено да променим проекта, така че да отговорим на притесненията на местната общност", се казва в изявление на президента и главен изпълнителен директор на DPM Джонатан Гудман.

Казусът при всички положения ще стигне до втора инстанция, след като от екологично Сдружение „За земята" потвърдиха, че ще го обжалват, посочва „Капитал”.

„Крайният срок изтича днес (вторник – бел. р.) и ще внесем документи в съда", каза Драгомира Раева от сдружението пред „Капитал дейли”.

От Коалиция за устойчиво развитие, които също протестираха решението на екоминистъра, заявиха, че още не са получили съдебното решение.

„Ще решим дали ще обжалваме, след като го видим", каза пък председателят на организацията Дончо Иванов.

Другите жалбоподатели, по чиято инициатива беше образувано делото, не бяха открити за коментар.

Сред тях са националното гражданско Сдружение „Природа за хората" и Сдружението за аграрни и екологични проекти ГЕО, както и крумовградският общински съветник Маргит Василева от БСП.

Това е поредният опит да се спре проектът на БММ, който предвижда добив и преработка до златно-сребърен концентрат на руди от участъка „Ада тепе" на находището „Хан Крум".

Разчетите на дружеството са правени за 9-годишен период на разработване на мината, който ще започне след изграждане на съоръженията за преработка.

Предвижда се годишно да се добиват 850 000 т руда, като за целия живот на мината трябва да бъдат произведени около 20 т злато и 10 т сребро под формата на концентрат.

Инвестицията се оценява на повече от 150 млн. долара, включително 13.5 млн. долара за закриване и рекултивация.

Компанията първоначално планираше да използва цианиден метод за преработка на суровината до метали, но впоследствие промени проекта си заради натиск от екоорганизации.

Въпреки това противниците на златодобива край Крумовград продължиха да оспорват отделни етапи от подготовката му.

Преди време съдът потвърди и постановеното от екоминистъра предварително изпълнение на решението, с което се одобрява осъществяването на инвестиционното предложение.

Това беше важно за компанията, тъй като й позволява да приключи всички процедури, които предшестват започването на самото строителство.

Независимо от това от DPM посочват, че „минните работи няма да стартират, преди да има окончателно решение по всяко от обжалванията на оценката за въздействие върху околната среда".

По-рано тази година Върховният административен съд потвърди на втора инстанция и 30-годишната концесия, която правителството даде на БММ през февруари 2011 г. за добив на златосъдържащи руди от находището „Хан Крум".

Делото беше заведено от община Крумовград, „Сдружение за дива природа – Балкани" и Информационен и учебен център по екология.

Магистратите обаче постановиха, че жалбите са неоснователни, тъй като такива актове могат да се оспорват в обществен интерес единствено от прокурора.